Венета Талов: Ако нищо не се промени, емигрантите няма да се върнат

Венета ТАЛОВ е на 25 години и е от с. Челопеч, Софийско. От шест години живее в Америка. След българска езикова гимназия завършва и колеж в Орландо, а в момента се обучава за социален работник във Florida Gulf Coast University. Работи като координатор на младежкото сдружение към Американския червен кръст. Живее в Сарасота, Флорида.


- Шест години си в Америка. Доста българи мечтаят да са на твоето място. Всъщност извоюва ли си "свое място" в САЩ?
- Американците са широко скроени хора. Приемат те такъв, какъвто си и разпитват за културата, езика и историята ти. Не е задължително човек да се бори за свое място в американското общество - ти си приет в момента, в който пристигнеш. Това обаче не означава, че не трябва да се бориш за нещата, които искаш. Американците са много съзтезателни натури, трябва да се съревноваваш с тях, за да продължиш. В университета например всички искат добри оценки; повечето от тях ги постигат, не мога да си позволя да изоставам. Американците, които искат да успеят в живота, поставят летвата много високо, затова човек трябва да се бори всеки изминал ден.
- Успя ли да сбъднеш "американската мечта" -  работа, семейство, дом?...
- Американската мечта е относително понятие. Създадена е от холивудските филми. Твърде различна е от това, което иска един средностатистически човек. Да, искам работа, с която да изкарвам добри пари, но и която да ме удовлетворява, докато я върша. Искам щастливо семейство и дом. За да постигна това, пътят никога не е бил лесен. Бавно, но сигурно, съм на път да имам добра кариера, работа, която ще върша с удоволствие. Имам съпруг, тази половинка, която е до мен във всички добри и лоши моменти от живота ми. Всичко се подрежда малко по малко, трябва само търпение...
- Всяко начало е трудно, но все пак... Трудно или лесно е да започнеш всичко на ново място и сама?
- Има ли нещо в живота, което да е лесно? Винаги трябва да се борим, за да постигнем целите си, където и да сме. В една толкова голяма и непозната страна не е лесно. Никой не би станал звезда за един ден. Имало е дни, в които съм се чудела защо съм още тук, но през повечето време знаех за какво се боря и знаех, че ще получа възможност да го постигна.
- Как реагираха близките и приятелите ти, когато замина?
- Родителите ми ме подкрепиха. Знаеха, че тук ще имам по-добро бъдеще. Приятелите ми се вълнуваха. Тези, които вече бяха посещавали САЩ,  ми дадоха много съвети. Други може би тайничко се надяваха да са на мое място. Но като цяло получих много голяма подкрепа.
- Какво остави в България и какво взе от нея?
- И днес има много неща, които ми липсват. Основно родителите ми, които са далеч. Бях сравнително малка, когато напуснах България и нямаше кой знае какво да оставям след себе си. Взех типичната българска борбеност, която е заложена в нашата кръв. 500 години турско робство са ни научили да не се предаваме и да се държим здраво. Може би заради това се справих с много трудни моменти.
- Какво точно те накара да заминеш, едва ли е било лесно или леко решението ти?
- Търсех по-добро бъдеще от това, което виждах за младото поколение в България тогава. Слушайки успешните истории на емигранти в Америка, се замислих дали наистина бих имала този "приказаен живот", за който говореха. Оказа се, че не е нито евтино, нито лесно. Родителите ми много ми помогнаха. Спомням си как майка ми ме изпрати на летището и ми каза: "Знам, че си силен човек. Винаги можеш да разчиташ на нас и ще те подкрепаме във всичко." Наистина не беше лесно решение.
- От доста време си "навън", сигурно познаваш доста българи в Щатите? Всички ли заминават с намерение да заживеят там за постоянно, или просто случайно "забравят" да се приберат в един момент?
- Познавам доста българи останали тук, както и дошли "временно". Повечето са тук покрай лотарията за зелени карти. Голяма част идват и решават, че това е мястото, където да отгледат децата си. Някои смятат, че този живот не е за тях и се прибират. Има и малък процент хора, които идват в САЩ с идеята да живеят тук на всяка цена, но се получава, че цената да живееш тук е по-висока от желанието. Не можеш просто да "забравиш" да се върнеш.
- Работиш за Червения кръст, може ли да ми разкажеш малко повече за това, което правиш там?
- Това е международна организация, която помага в случаи на бедствия и аварии по целия свят. Младежката организаия е само част от структурата. Учим младите как да помагат и подкрепят хората, както и да се справят и с дребни битови инциденти. Работата ми е да знам всички подробности около подготвителния процес и да организирам различни събития под патронажа на Младежкия червен кръст. Мисля, че успяваме да научим младите хора на важни организационни и лидерски умения. Общувам много често с пожарникари и парамедици. В училища и университети пък се налага да давам професионални съвети на младежи, които искат да са отговорни и подготвени да се грижат за обществото.
- Винаги съм си мислела, че за Червения кръст работят само доброволци, нима се издържаш благодарение на него?
- Да, Червеният кръст фунционира изцяло на базата на доброволци и благотоворителност, рядко има и платен персонал.
- Тогава как се издържа една емигрантка? Богат съпруг американец?
- Звучи добре като идея. Това в кръга на шегата! Всеки емигрант започва от нулата. Според способностите и знанието на английски нещата стават по-различни. Хората, които имат какво да покажат, рано или късно си намират работа. В началото има период, в който се хващаш да работиш първото, което намериш, само и само да свържеш двата края. Аз бях рецепционистка в хотел. През останалото време учех, завърших и колеж. Някои емигранти обаче така и не успяват да минат границата на първата временна работа. Принудени са да започнат втора, само и само, за да се издържат. Но пак казвам - ако си готов да работиш, ще успееш. Като начало трябва да научиш добре езика, да минеш през някой и друг курс.
- Преди време настоящият министър-председател на България Бойко Борисов заяви, че в България е останал само "лош материал". Ти по-добра ли си от хората, които не са напуснали страната?
- Смях се, когато го чух и още ми е смешно! Това е пълна глупост! "Лош материал" е обидно казано, още повече от нашия министър-председател! Ни най-малко не мисля, че е останал само лош материал хора! Напротив, смятам, че голяма част от хората там са доста способни и умни. Просто не им се предоставя възможност да покажат уменията си и да се докажат. Аз имах възможост да се развия до степен, при която да покажа какво мога. В България системата потиска хората и не им дава и този малък шанс.
- Какво точно ги потиска?
- Наистина ли искаш да знеш? Връзките, корупцията и още неща, които не дават на българина да се изяви. Хора с висше образование не работят по специалността си, защото някой с връзки е преди тях на опашката. Аполитична съм и може да имам криворазбрана представа за нещата, но мисля, че съм права.
- Тогава какво би накарало емигрантите да се върнат?
- Наистина не знам. Може да звучи безнадеждно, но ще отнеме много време и промени, за да се върнат емигрантите в България и да се чувстват добре там. Не съм политик и нямам рецепта, която да дам как да се управлява държавата, но очевидно това, което се прави сега,  не работи и не е лошо да се промени.
- Би ли посъветвала свои връстници от родината да хванат първия полет и да се махнат? А на българите-американци да напуснат Щатите?
- Съвети нямам, а и не съм в позиция да съветвам някого. За себе си, ако видя някой ден, че нещо се е променило в начина, по който работи, и имам възможност да живея нормално, бих се позамислила.
- Идваш ли се в България и колко пъти?
- В началото се прибирах всяка година, последните 3 обаче не съм я посещавала.
- Говориш само за посещение, май не мислиш да се прибираш в България за постоянно?
- Както казах, винаги съм отворена за промяна. В момента обаче не виждам такава, която да ме накара да се завърна.
- Какво виждаш, когато си тук? Променили ли са се нещата?
- Сега оценявам красотата на България много повече, отколкото, когато живеех там. Природата и хората са нещо, което съм приемала за даденост. Когато се връщам, се опитвам да посетя всички онези малки кътчета, които някак си не съм забелязвала, когато съм била там.
- Спомена, че не си била в България от 3 години. Как изглеждаха нещата в страната тогава, към по-добро или по-лошо се вървеше?
- Ставаха доста хубави неща. Хората сякаш имаха повече пари, възможности. Би трябвало да живеят по-добре. Това обаче е само началото, имаме да извървим дълъг път.
- Можем ли да ги стигнем американците и как?
- Едва ли в близко бъдеще. Американците са много амбициозни, работят здраво, постоянно се опитват да са по-добре от останалите. Икономиката им пък е най-голямата и най-динамичната в света. Не казвам, че е перфектна, но са доста по-напред от всички останали.
- Малко песимистично се получи... Все пак има ли надежда за българите в България?
- Надежда има, разбира се! Просто всеки трябва да помогне първо сам на себе си, но и на всички около него. Ако го направят, доста неща ще тръгнат в положителна насока.