Умира ли идеята за "Европа без граници"?

Всеки ден в различни точки на Европа - предимно Испания, Италия, Великобритания, Гърция, пристигат стотици мигранти от Африка и Азия. Млади мъже, жени, деца рискуват живота си, в търсене на по-добри условия.
Оказва се, че Европа не е подготвена да посрещне толкова много хора, а недоволството сред населението на континента расте все повече и повече. Страните от ЕС започват една по една да засилват контрола по границите си. Само миналата седмица Словакия въведе контрол по границата с Унгария на фона на резкия ръст на мигрантския поток. Същото направиха Австрия, Полша и Чехия по границата със Словакия.
"Това е мярка, необходима за ефективната борба срещу групите трафиканти и нелегалната миграция", заяви чешкият вътрешен министър Вит Ракушан в социалната платформа Екс. Лидерите на тези държави убеждават, навярно най-вече себе си, че това е "временна мярка", но от опит знаем, че няма нищо по-постоянно от временното. Италия се задъхва, остров Лампедуза не издържа повече, няма необходимият капацитет да поеме всички новопристигащи. А местните са недоволни. Страхуват се за безопасността си, за културата си, за работата си...
Умира ли идеята за "Европа без граници"?
Този въпрос си задават всички европейски граждани. Вероятно същото правят и в Брюксел. И се притесняват, че ще останат в историята като политиците,

виновни за провала за свободното придвижване    

на Стария континент. На този етап те са готови на всякакви компромиси, варианти, схеми, само и само да не се наложи да си признаят провала с мигрантската политика. А той, несъмнено е огромен.
"Трябва да постигнем съгласие по пакта за миграцията и убежището преди европейските избори", заяви еврокомисарят за насърчаване на европейския начин на живот Маргаритис Схинас пред евродепутатите в Страсбург. И добави:
"Сега цяла Европа ни гледа. И като внимателно меря думите си, казвам също, че историята ни гледа. Ако се провалим, ще налеем масло в огъня на неверните твърдения, които правят враговете на демокрацията, на руската дезинформация, че Европа е неспособна да управлява миграцията".
Германският канцлер Олаф Шолц иска да ограничи нелегалната миграция в страната с пакет от мерки. Броят на бежанците, които искат да влязат в Германия, в момента е твърде висок. Един от вариантите за това е да се осигурят външните граници на ЕС. "Ние отдавна подкрепяме защитата на външните граници на Европа. И продължаваме допълнителните мерки за сигурност на границите с Австрия. С Швейцария и Чехия се договорихме за общи патрули", съобщи Шолц.
Местните са недоволни от решенията на правителството: 73% смятат, че настаняването и разпределението на бежанците на територията на страната функционира по-скоро зле или много зле, а само 19 на сто са на обратното мнение. Почти 8 от всеки 10 човека смятат, че интеграцията на бежанците в обществото или на трудовия пазар функционира по-скоро зле или много зле.

Колабира ли Шенген?

Силно жадуваното безвизово пространство от родните ни политици засега си остава блян. Дори мираж насред пустинята. От Австрия и Нидерландия се опитват да ни убедят, че проблемът е в самите нас, че не умеем да защитаваме добре границите си, а оттам и тези на Евросъюза, но ние знаем, че това не е единствената причина. Гърция, Италия, Испания, Великобритания са в Шенген, в тези страни влизат много повече мигранти, отколкото у нас, грубо по 900 човека за 24 часа, но никой не предлага държавите да бъдат изключени или доброволно да излязат.
"Шенген е в колапс", констатира Евронюз. "Един от основните принципи на Шенгенското споразумение е свободното движение на гражданите, така че няма граничен контрол по вътрешните граници на страните от групата. Днес това е невъзможно." Въпреки че в договора има клаузи, които предвиждат временно възстановяване на граничния контрол, особено ако има заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.

Погрешна политика на ЕС

"Засиленото миграционно движение се дължи на погрешната политика на ЕС на "отворени врати". Тя насърчава хората да идват в Съюза от Южна Европа", заяви говорителят на полското правителство Пьотър Мюлер пред частно радио в края на септември. "Основният проблем е, че някой влиза в ЕС, а не че се движи в рамките на ЕС, и това трябва да бъде решено", допълни той.
И все пак, остава да виси в пространството един много важен въпрос: "Защо, след като повечето от мигрантите са мюсюлмани и имат много общо с народите в някои азиатски страни, не отиват например в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар...?" Това са богати държави, пък и там ще им бъде много по-лесно да се приспособят и да се интегрират в обществото.     Афганистанският журналист Мохамед Ансари обяснява специално за ДУМА, че въпросът е логичен, но не го възприема за странен. "Да, така е, че държавите, които изброихте са мюсюлмански и би следвало бежанците да отиват там. Проблемът е, че те не предлагат същите социални помощи, като една Германия, например. Ако някой отиде в Дубай или друго емирство, няма да има осигурено жилище, храна или финансови средства. Общо взето, ще живее по-зле отколкото в родината си".
Следователно, какво се оказва? Че Европа, която няма петролни находища и има най-различни религии, езици, култури и традиции е много по-гостоприемна? Толкова, че все повече влиза в ролята на зла мащеха за собствените си граждани, а привлича хиляди нелегални мъже и жени, предлагайки им удобства, каквито... не са заслужили.
"Миналата година заминах за Германия", споделя сънародничката ни Диана Петкова пред ДУМА. "Исках да работя там, започвайки като чистачка, с идеята да спестя пари и да извикам семейството ми при мен. А като понауча езика, да си потърся друга работа. Бях неприятно изненадана, че мигрантите се ползваха с повече привилегии от мен. Веднага ги настаняваха в общински жилища, а те дори не ходеха на работа! Живееха си безплатно на гърба на данъкоплатците. Възмутих се и реших да се върна в България."
Засега единствено гърците сякаш се радват на пристигащите с надуваеми или дървени лодки бежанци. "Имаме нужда от хора в строителството и земеделието", категорични са управляващите. Дали ще успеят да ги интегрират? Предстои да видим, но ако съдим по провала на Западна Европа, трябва по-скоро да бъдем скептични...