Отровна неолиберална каша

Разходите в бюджет 2011 г. трябва да се съкратят с 2 млрд. лв., за да няма дефицит, заявиха вчера от Института за пазарна икономика (ИПИ) в представения от тях алтернативен държавен бюджет.
В разработките си ИПИ предлага свиване на административните разходи с 20% и натоварване на чиновниците с плащане на осигуровки. Предлага се още силно ограничаване на субсидията за жп транспорт. Искат и отмяна на данъчните преференции и доплащания за земеделските производители и моряците, на преференциалната ставка за туризма, както и на ваучерите за храна. Сред предложенията на ИПИ са още намаляване на осигуровките с 5%. А част от пенсиите, особено инвалидните, трябвало да се преразгледат и да отпаднат. Икономистите на ИПИ предлагат поетапно изоставяне на солидарния модел на получаване на пенсии и преминаване към лични пенсионни сметки.
Но в техните разработки не става ясно защо ние обезателно трябва да сме единствената страна в ЕС без бюджетен дефицит. При положение, че Франция, Италия и Белгия са с дефицит около 7%, Испания и Португалия над 10%, Великобритания и Гърция над 13%, а Ирландия се очаква да завърши годината дори с минус от цели 32% от БВП.
Но какво означава предлаганото от господата от ИПИ за хората? Много просто - още по-малко пари за живот, който в тази страна за една немалка част от гражданите й отдавна вече не е нормален.
Според последните данни от 2008 г. (преди кризата!) равнището на относителната бедност в България е 21,4%. Това означава, че 1,63 млн. българи живеят в мизерия с доходи под 60% от средните за страната, които и без това са от най-ниските на континента. Това ни припомни вчера министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов на форум за борбата с бедността и социалното изключване. Но данните за бедните у нас са от преди избухването на кризата и днес със сигурност са значитилно по-високи. Като неотдавна полско изследване публикува, че в България над 2,2 млн. души живеят в тежка мизерия с по-малко от 56 евро на месец.
А по-малко субсидии за и без това разнебитените родни железници ще означава още повече катастрофи, които вече станаха почти ежеседмични. Натоварването на чиновниците с плащане на осигуровки не представлява нищо друго освен намаление на заплатите им. Като за редовите служители те не са високи и това би представлявало демотивиращ фактор за държавните ни служители. Предложеното от ИПИ намаляване на осигуровките означава още по-малко средства за здраве, безработица и пенсии, които и без това са достигнали африканско ниски нива. Експертите на ИПИ предлагат и изоставяне на солидарния пенсионен модел и преминаване към лични пенсионни сметки. Но какво ще стане при една следваща финансова криза, която в тази система е неизбежна, когато започнат да фалират една след друга банки. С какви средства ще живеят засегнатите пенсионери, които са изгубили вложенията си? Черешката на антисоциалната безотговорност на господата от ИПИ е предложението им инвалидните пенсии да се преразгледат и част от тях да отпаднат. Но какво да правят хорицата, които и без това са наказани от съдбата с недъга си, а и сега едвам живеят с мизерните държавни подаяния? Да се самоубият ли? Или може би тези неолиберални пазарни фундаменталисти тайно фаворизират модела на нацистка Германия, където са се освобождавали от инвалидите в пещите на лагерите на смъртта!?