А Европа кога?
/ брой: 245
Светът става все по-червен. Последният пример за това са проведените в неделя президентски избори в Чили. 35-годишният крайноляв кандидат, водач на студентските протести, Габриел Борич победи крайнодесния си опонент, самоопределящ се като "политически син" на диктатора Пиночет, Хосе Антонио Каст. С това се слага край на една дълга ера, започнала през 1973 г., на идолопоклонничеството пред "северната империя", а именно САЩ.
Червената вълна залива южноамериканския континент и няма връщане назад. Догодина предстоят президентски избори в други държави и засега е почти сигурно, че Бразилия отново ще стане лява.
Въпросът е: а Европа кога? Да, тази година беше сравнително добра и за социалистите на Стария свят, но те имат още много дълъг път да извървят. Хубавото в случая е, че "пример" дават все "страни-еталон" за подражание като Германия, Швеция, Норвегия... Лошото е, че най-близките ни съседки се правят на по-католици от папата и заклеймяват червените правителства. Пример в това отношение е румънският президент, който категорично отказа да връчи мандата на социалдемократите, въпреки че бяха най-голямата парламентарна група. Измъкна се с думите, че по конституция може сам да избере на кого да го даде и против волята на народа го даде на десните. В резултат страната изпадна в дълбока политическа криза.
В Европа има и друг проблем. Макар хората да започват да се събуждат и отрезвяват от идеята, че пътеводната светлина са САЩ. Те искат по-социални и по-справедливи политики, но... самите политици не представляват идеите на партиите, които ги издигат. На латиноамериканците им трябваше половин век да се осъзнаят... Въпросът тук пак е: "А в Европа кога?!" Кога отново ще помисли за всички хора, а не само за определена прослойка?