Безработица: Ефектът на еврозоната

Постановка

Безработицата е подчертано важен социално-икономически индикатор. Населението е чувствително към своята собствена ангажираност в социално-икономическия процес, като ефектът се проявява като финансово, така и чисто психологически.
Всяко правителство се стреми да увеличава работните места с идеята да повиши заетостта на собственото си население. Закриването на амортизирани и остарели производства се възприема болезнено от ангажираните в тях лица, за които като правило е по-удобно и дори изгодно да продължават с привикналите си задължения, отколкото да се преустроят за някакво ново, но все пак неизвестно, а дори и рисково трудово начало.
В настоящата бележка се прави опит за проследяване и оценка на измененията в безработицата за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които преди 90-те години на миналия век бяха елементи на т.нар. социалистически блок, а по-късно се включиха в ЕС. Те са относително сравними помежду си, стартираха членството си в ЕС от относително съпоставими социално-икономически равнища. Те са общо девет страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
Удобството на възприетия сравнителен анализ е свързано и с факта, че четири от изброените по-горе страни са вече членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва и Словакия), а останалите страни продължават да са извън еврозоната. По естествен начин България заема своеобразна междинна позиция, доколкото действащият вече повече от четвърт век паричен съвет поставя страната в особено положение. Разпределението на страните позволява да се проследят възможните въздействия, които членството (респ. нечленството) в еврозоната оказва върху равнището и динамиката на безработицата.
Равнището на безработица не се включва официално в критериите за номинална конвергенция (известни като т.нар. Маастрихтски критерии), но има пряко отношение към степента на реална конвергенция.
Използвани са месечни данни за коефициента на безработица (сезонно, но не и календарно изгладени данни), подготвяни по единна методология от Eurostat, за последните пет години, т.е. за периода след кризата КОВИД-19.

Безработицата

На Фигура 1 е представено изменението на коефициента на безработица за посочените по-горе страни, групирани по членство (респ. нечленство) в еврозоната. Данните за двете групи страни са средно аритметично усреднени. България е отделена и показана в самостоятелна позиция.
Набива се на очи значителната разлика в безработицата за двете групи страни.
Колебанията в безработицата са много по-чувствителни в страните от еврозоната, отколкото в тези извън еврозоната. КОВИД-19 в началото на 2020 г. избутва много по-рязко нагоре кривата на безработицата за страните в еврозоната в сравнение с тези извън еврозоната. В първата група безработицата до средата на 2020 г. нараства с два процентни пункта, докато във втората група прирастът е два пъти по-нисък – един процентен пункт. България не прави изключение, въпреки че заема средна позиция.
Видимо членството в еврозоната оказва проблемно въздействие върху безработицата в присъединените към еврозоната страни от ЦИЕ. Страните извън еврозоната от ЦИЕ съумяват да използват разполагаемите си инструменти за макроикономическо управление за смекчаване на шоковите въздействия и за плавно изменение на безработицата.
Членството в еврозоната принуждава страните-членки да следват макроикономическата политика на относително богатите и водещи страни. Принудата е индуцирана по естествен път, а не чрез насилствено наложени мерки. Постепенно отпадат по-трудоемките и непривлекателни производства, от които страните от региона не са съумели своевременно да се освободят. Сред безработните лица нараства частта от населението, която е с по-ниска трудова квалификация. Цялостното преструктуриране на производството изисква полагането на дълготрайни систематични усилия както в сферата на производството, така и в сферата на образованието и при подготовката на участниците в трудовия пазар, което е безусловно времеемък процес.
Проблемът е доколко страните са в състояние своевременно и безболезнено да гравитират и да се адаптират към водещите икономики. Безусловна помощ оказва финансовата (както и нефинансова) социално-икономическа подкрепа от страна на ЕС, но реалностите подсказват (най-малко у нас), че дори и чувствителната всестранна помощ от ЕС не винаги се приема еднозначно (примерът с „Мариците“ у нас).

Заключение

Членството в еврозоната не е безболезнено и безусловно печелившо упражнение. То изисква необходимата предварителна подготовка, която се измерва както с критериите за номинална (монетарна) конвергенция, така и с писаните и неписани критерии за реална конвергенция. Това е причината, поради която Европейската централна банка проявява по-строги изисквания за членство в еврозоната, които високогласни политици у нас бързат да обявят като „политически“.
Местният макроикономически елит следва да е на ясно с конкретните реалности. В противен случай неприятностите се стоварват наведнъж, неочаквано и като изневиделица. Нашето общество демонстрира по повод и без повод своята лабилност и готовност за хаотично следване на майсторски изявени моментни лидери, далеч не толкова загрижени за това, което може да се нарече национален просперитет.
Отговорното макроикономическо управление следва да изгради правилна и ангажирана преценка за това доколко българското общество е в състояние да приеме възможни неблагоприятни ефекти от преждевременно членство в еврозоната. Нежеланото продължение е обявяването на еврозоната, респ. ЕС, за източник на всички възникнали беди и търсене на алтернатива в прегръдките на нетърпеливо очакващата ни северна мечка.

Икономически живот

Над 130 300 са безработните у нас според НСИ

Над 130 300 са безработните в България. Това сочат данните на НСИ за второто тримесечие на 2024 г. 71 800 (55,1%) от тях са мъже и 58 500 (44,9%) - жени. Коефициентът на безработица е 4,3%, или с 0,3 процентни пункта по-нисък в сравнение с второто тримесечие на 2023 година.
В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. броят на безработните намалява с 10 700, или със 7,6%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0,3 процентни пункта и достига 4,3%, съответно - 4,4% при мъжете и 4,1% при жените.
От всички безработни лица 11,1% са с висше образование, 60,4% - със средно, и 28,5% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1,4% за висше образование, 4,6% за средно образование и 12,1% за основно и по-ниско образование.
Общият брой на заетите лица през второто тримесечие на 2024 г. е 2 930 300, от които 1 553 800 мъже и 1 376 500 жени. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. броят на заетите се увеличава с 0,5%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53,2%, като при мъжете този дял е 59,4%, а при жените - 47,6%.
През второто тримесечие на 2024 г. в сектора на услугите работят 1 918 700 души, или 65,5% от заетите, в индустрията - 856 400 (29,2%), а в селското, горското и рибното стопанство - 155 200 (5,3%).
По статус в заетостта заетите лица се разпределят по следния начин: 4,5% (130 800) са работодатели, 6,8% (199 600) - самостоятелно заети, 88,3% (2 587 700) - наети, и 0,4% (12 200) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1 982 700  (76,6%) работят в частния сектор, а 605 100 (23,4%) - в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 87 800, или 3,4% от наетите лица.