За отговорността на телевизията

Вече почти не гледам телевизия. Задържат вниманието ми единствено новинарските емисии и някои по-прилични филми, каквито все по-рядко имаме удоволствието да гледаме. Понякога се излъгвам да задържа погледа си върху разговори с политици, политолози и разни други "-лози". В повечето случаи тези предавания оставят чувството, че живеем в някакъв обърнат наопаки свят. Почти пълно несъответствие между това, което сме, и това, което казват, че сме. Невероятно количество лъжи, полуистини, самозаблуждения бодро ни заливат от почти всяка телевизия.
Естествено е, че първата ми реакция е насочена срещу поканените да участват в съответното предаване фалшификатори и на историята, и на съвремието. Но странно е, че водещите телевизионно предаване се отнасят почти безкритично към

очевидно несъстоятелните разсъждения

    очевидно неверните твърдения, показваната очевидна неграмотност. Мисля си, че водещите телевизионното предаване трябва да имат пълна яснота по предмета на водения разговор. Те нямат право на неграмотност, с която да припокрият неграмотността (и по-лошо - непочтеността) на своя събеседник. Няма защо да бягаме от признанието, че такива случаи има.
Снощи попаднах на едно такова предаване по NEWS 7. За участие в разговора бе поканен  небезизвестният Яне Янев. Дължа уважение към личността на всеки човек, дори и когато не изпитвам лична симпатия към него, но няма как да премълча, че се отнасям с почти пълно недоверие към твърденията, които г-н Яне Янев ни поднася.  Не помня, разбира се, всичко, което той ни каза, но две от твърденията му останаха силно  маркирани в съзнанието ми.
Новата ни Конституция, твърди Янев, била приета от Луканов и Лилов, поради което именно тя се е оказала обременена с толкова недостатъци.  Не възразявам на правото на Янев да смята, че новата ни Конституция гъмжи от пороци (всеки има право на собствено мнение), но да се твърди, че тази Конституция е Луканова и Лилова е просто невярно. Това противоречи на елементарните данни, свързани с нейното приемане през 1991 г. 
Конституцията бе приета в Седмото велико народно събрание, което се състоеше от 400 народни представители. В това Народно събрание БСП бе представена с 210 народни представители, СДС - със 145, БЗНС - с 16,  ДПС - с 23, и останалите три партии - с общо 4 народни представители. За приемане на Конституцията гласуваха общо 313 народни представители. Ако приемем, че са гласували всички 210 народни представители от БСП, остава да приемем, че останалите 103 гласа (за да стигнем до числото 313) са подадени от народните представители от СДС или преди всичко от тях.
Съществено при това е да се знае кои (какви) народни представители от СДС са гласували за новата Конституция. Между тях намираме имената на Петър Дертлиев, Петър Корнажев, Георги Мишев, Пирин Воденичаров, Димитрина Петрова, Красен Станчев, Петко Огойски, Стефан Гайтанджиев, Петър Слабаков, Димитър Езекиев, Атанас Мочуров, Владимир Сотиров, Братислав Талев, Петър Берон, Димитър Баталов, Леа Коен, Николай Павлов, Соломон Паси и още десетки други изтъкнати представители на ранното СДС. 
При всички тези безспорни данни не виждам как може де се говори, че това била Лукановско-Лилова Конституция?! Това можа да твърди само човек със значително помръкнало политическо съзнание.
Второто твърдение на Яни Янев, което издава
    
грубо разминаване с историческите факти

бе свързано с подаденото до Конституционния съд искане за признаване на противоконституционния характер на ДПС. Яне Янев твърди,че това искане било отправено от покойния главен прокурор Иван Татарчев. Пълна неистина.  
Иван Татарчев няма и не би могъл да има никакво отношение към искането за обвяване противоконституционността на ДПС по една проста причина. Делото за противоконституционния характер на ДПС бе образувано на 8 октомври 1991 г., а Иван Татарчев бе главен прокурор на България от 19 февруари 1992 г. до 19 февруари 1999 г.
 Искането за обявяване на противоконституционния характер на ДПС бе внесено от 93 народни представители от Великото народно събрание. На 4 ноември 1991 г. по вече образуваното дело постъпи ново искане, обозначено като "Допълнителна молба". С нея 53-ма народни представители от 36-то Народно събрание заявяват, че се присъединяват към първоначално направеното искане. Аз самият съм един от тези, които подписаха и първото, и второто искане до КС.
Невярно е и следващото твърдение на Яне Янев - че при гласуването на решението гласовете са се разделили 5 на 5. Разделение на гласовете действително имаше, но то бе не е в посоченото от Янев съотношение. В състоялото се на 13 април 1992 г. заседание са участвали 11 от общо 12-те конституционни съдии. От тези 11 съдии 5-ма гласуваха против внесеното от нас предложение за обявяване противоконституционността на ДПС, а 6-ма - в подкрепа на нашето искане. Така искането ни бе отхвърлено, просто защото не успя да събере необходимите седем гласа. (Решенията на КС се приемат с абсолютно мнозинство, т.е. със 7 гласа от общо 12).
Важно е да се отбележи, че онези петима конституционни съдии, гласували срещу нашето искане, са Цанко Хаджистойчев, Асен Манов, Николай Павлов, Теодор Чипев и Иван Първанов. Всички тези съдии

бяха привърженици на СДС!

Следователно хората от СДС ни отнеха онзи един глас, чрез който историята на България днес щеше да бъде съвсем друга.
Сега да се върна към въпросното телевизионното предаване по NEWS 7 от 29 октомври. Не мога да имам никакви упреци към Яне Янев. Това знае човекът, това приказва. Но телевизионно водещите нямат право да запазят безразличие, когато им разправят очевидни неистини. Запазвайки мълчание, те оставят у зрителите впечатлението, че твърденията, с които излиза поканеният от тях гражданин, са самата истина.
Извинете, млади водещи! Симпатични сте, но не е достатъчно да сте симпатични (макар и това да е важно). Необходимо е освен това добре да познавате обсъжданата в предаването ви тема - най-малкото толкова добре, колкото я познава и вашият събеседник. Иначе предаването ви се превръща в елементарно телешоу без всякаква познавателна стойност. И във всички случаи се въздържайте да каните хора, чиято свобода на словото е тотално несъобразена с фактите. С тях нормален диалог е невъзможен. Да се канят такива хора е, най-малкото, проява на лош вкус.