На фокус
Троя при липса на троянци
/ брой: 146
Сериозният учен, както от обществените, така и от естествените науки, независимо дали самият го желае или не, обитавайки днешното на българския преход, неминуемо се оказва въвлечен в проблемите му. Колкото и по човешки разнообразни да са нагласите, идеологиите и реакциите в контекста, все пак, струва ми се, доминиращ във въпросната социална група е архетипът, сходен с героя на Реймънд Чандлър, Филип Марлоу.
Нямам предвид, но и съвсем не изключвам забелязването и отбелязването на релефните особености на всяка появила се направо от нищото красавица, удоволствието от шофирането на кола, която иначе има навика да си върви сама, а воланът се държи повечето за фасон, или пък даже начеването на бутилка по, както и да го погледнеш, никое време. Задължително изглежда също остроумниченето по три пъти на ден, респективно на страница. Стилът и подходът при евентуално навлизане в противния казус не биха били хомогенни, адекватни на автентичността на оригинала.
Много по-важното според мен обаче е друго. А именно, страната на справедливостта, която обичаното от читателите по цял свят частно ченге неизменно заема. Неподатливостта на Марлоу на опитите да бъде купен, корумпиран, подчинен, неохотата му да се кланя, да слугува, да стане инструмент за прокарване на ненравещи му се идеи, за манипулиране на другите и вкарването им в обстоятелства, в които той самият не би желал да попада. Неговата мотивация бива неслучайно подплатена главно посредством твърдото убеждение, че все пак в обществото трябва да възтържествува редът, може би и не толкова формално законово бюрократичният, изгодният някому, а онзи, по-истинският, предмет на всеобща конвенция, сиреч непротиворечащ на изконния морал, непораждащ противопоставяния и излишни, изкривяващи всеобщо възприемания за нормален ход на нещата, противоречия.
Каква е цената на отстояването на подобни позиции? Както разбираме от самия Чандлър в поредицата му от забележителни книги - тя се състои в понасянето на много бой и достигането на неособено впечатляващо благополучие. Които, забележете, и двете се явяват обект на оптимално информиран свободен избор и в същото време същностно-своеобразна, но не и чак изключителна, най-малкото мъченическа житейска съдба.
Такъв и подобен вид хора с непренебрежим мисловен капацитет, високо стойностна система и способности за действие доста над средното понастоящем у нас видимо се оказаха с натрупани над референтното стойности на загриженост и дългосрочен песимизъм.
Съвременната България се е превърнала в парадоксална Троя, изобилстваща от троянски коне, които безпрепятствено и своеволно се ритат помежду си и си разиграват на територията й своите сложни, непрозрачни, но не и неразгадаеми шахматни етюди. Голямата тукашна, общонационална съвременна драма е, че като че ли липсват троянци, които всеотдайно да бранят държавата, народа, рода и семействата си. Хектори по тези земи май никога не са се раждали, никога не са били достойни примери за подражание.
Проповядването на "минималната държава" и нейното експериментиране в локалните условия по необходимост ни доведе до ситуацията по Българско да се разпореждат чужди държави, управниците ни дезориентирано да се въртят на ток и да не знаят дори на коя от тях да изкозируват по-напред. Държавник вече е термин не толкова местно непознат, а демагогски ужасяващо овехтяващо употребен, затова неразпознаваем отчетливо в реалността.
Всички чуждестранни пари, които добихме навика да наричаме инвестиции, са добре дошли у нас. Естествено, ако не произхождат от търговия с дрога, сводничество, "икономисани" данъци и пр. Ако не целят демонтаж и разложение на нацията, културата и държавността, отмяна на основаната на европейски темели демокрация и затриване на цивилизацията ни. Чужденецът тук следва да е наясно, че наравно с българите е длъжен да съблюдава законите, да уважава институциите, да се съобразява с традициите. Да е наясно, че за далавери, злоупотреби и антидържавни дейности носи равна наказателна отговорност с "туземното население". Клатенето на финансовата система застрашава националната сигурност и затова всякакви контекстуални мащабни конспирации са по дефиниция недопустими. И то абсолютно независимо от коя посока на глобуса идват. И още, не е допустимо страната ни да става плацдарм на чужди геостратегически игри, повечето фундаментално накърняващи нашите обществени и държавни интереси. Не само не би трябвало да се престараваме, но и никъде не си спомням да сме поели задължението безапелационно и изпреварващо да подкрепяме всяко решение, само и само защото то идвало от "някъде си оттам, много от високо".
Българската история не е никак лесна, но затова пък е много поучителна. Доказано най са ни уважавали и най сме успявали, когато сме проявявали характер в защита на неоспорими, понятни национални интереси и също когато не сме се ежели излишно, виж обстоятелствата около Съединението например.
Хей, Троя може да е била съкрушена и да е потънала в развалини, чакайки векове наред Шлиман. Но основаният впоследствие, след десетилетната Троянска война Рим се е оказал вечен. Само че с една есенциално определяща особеност, за целта са били потребни непоправими троянци. Народе????