Този странен "Сеньор Позитано"
/ брой: 95
Прочетох внимателно статията на този странен "Сеньор Позитано" ("Високомерието винаги е спъвало БСП", ДУМА от 20 април 2011 г.). Първото чувство бе чувството на изненада. Не разбирах защо с толкова злъч трябваше да се отговори на несъмнено добронамерената статия на Николай Малинов, в която той поиска най-естественото за всеки член на БСП - Първанов да се върне в партията, от която е произлязъл, на която дълги години е бил пръв ръководител и на която дължи цялото свое развитие, включително и най-високия държавен пост. (Вж. "АБВ - една претенциозна и неясна алтернатива", ДУМА от 9 април 2011 г.) Ще кажа, че към това мнение се придържат не само членовете на БСП, но и всички ония, които, макар и формално да не са членове на БСП, свързват все пак своите надежди с нея. Неотдавна в. "Земя" (9 ноември 2010 г.) публикува моята статия "Проектът "Първанов" - една лоша идея", в която застъпих буквално същата позиция, на която застана и Н. Малинов. Писах изрично: "Във всички случаи той (Първанов - В.В.) трябва да се върне в БСП. И в добри, и в лоши времена човек трябва да остане верен на ония, на които е обещал вярност. За човек с достойнство това е единствено възможното решение. Едва ли обаче би било целесъобразно Първанов, завръщайки се в БСП, да заема отново председателското място в нея. Много по-изискано би било той да остане редови член на БСП и вече като такъв да работи за утвърждаване на необходимите социални добродетели." Не виждам какво в така заетата позиция трябва да предизвика гнева на "Сеньор Позитано". Тя е израз всъщност на изпитвано към Първанов доверие, признание и на качествата, които го правят необходим за БСП.
Затруднен е да обясни гнева на "Сеньор Позитано" и Ю. Борисов ("Другарско включване", ДУМА от 21 април 2011 г.) Но той пък вижда достатъчно ясно двусмислената, разкрачената позиция на формацията АБВ, нейното невъзможно намерение да бъде и "не-партия, и партия." Това е, казва той, не оценка на АБВ, още по-малко отрицателна, това е "констатация, която претендира за логичност".
Така е. Няма враждебно отношение към АБВ, има напълно обосновани опасения. Няма как да не се опасяваме, че една формация като АБВ, зад която е застанал авторитетът на Първанов, ще създаде сериозни затруднения в изграждането на толкова необходимата днес консолидация на всички леви сили и преди всичко на БСП. Имаме опасен противник, борбата срещу когото налага да мобилизираме целия свой политически, интелектуален и организационен потенциал. И затова няма как да не кажем: Другарю Първанов, ела при нас! Заедно ще бъдем по-силни.
Статията на "Сеньора" ме смути не само със своето съдържание. Тя ме смути и със своята анонимност. Не разбирам как е възможно в една полемика между другари (не зная кой се крие зад този "Сеньор Позитано", но предполагам, че е наш другар, какъвто другар е и Н. Малинов) лицата да се крият зад една маска. Какъв е този "политически Зоро", питам се, който размахва шпага наляво и надясно, без да иска да знае кого и как ще нарани. В една другарска полемика всеки трябва да застава срещу другия с открито лице и с открито сърце. Искам да гледам в очите онзи, с когото разговарям, защото очите понякога казват повече, отколкото казват устата. По тази причина трудно понасям и хората с тъмни очила. Скрили очите си, те ми изглеждат подозрителни.
И така: Да свалим маските и в честен разговор да си кажем "кривиците", за да продължим напред в трудната борба за благото на народа ни. Това е единствено възможното поведение на хора, които уважават и себе си, и останалите.
* Авторът е почетен председател на Българския антифашистки съюз