Тази безнадеждна борба срещу корупцията

Корупцията е една от най-тежките болести на държавния апарат. Държавният апарат е средство, чрез което организираният в държава народ решава своите проблеми. Той представлява и защитава обществени интереси от най-висок порядък. Но в резултат на явлението корупция държавният апарат преподчинява своята дейност не на обществените интереси, а на определени частни интереси. Корупцията е, както разбираме, опасно болестно състояние на държавния апарат, възникнало в резултат на неправомерно проникнал в него частен интерес, който предопределя по-нататък и неговото поведение. Той се превръща от апарат на държавата в апарат на частния интерес.
Съвършено очевидно е, че корупцията може да съществува само в такива държави, в които съществуват

мощни частни интереси,

способни да проникнат по един или друг начин в системата на техния държавен апарат. В социалистическите държави корупцията е изначално лишена от своите възможности. Там частният интерес няма онази икономическа мощ, която би му позволила да окаже фатално влияние върху техния държавния апарат. В капиталистическите държави ситуацията има коренно различна характеристика. Там частният интерес е неограничен в своето развитие. Няма и престъпление, което той да не е готов да извърши в името на своето нарастване. Постоянен обект на неговото престъпно внимание е държавният апарат, доколкото в него са съсредоточени огромни материални възможности. За да си осигури неговото съдействие, частният интерес е готов да заплати и необходимата висока цена. Милиони долари се предлагат понякога на определен служител в държавния апарат, за да се получи от него необходимият подпис. Еквивалентът на "услугата" има, разбира се, редица други измерения - висока обществена позиция, министър, депутат, член на управителен съвет на преуспяваща фирма и пр., и пр. Понякога вместо определена изгода се поставя в действие сериозната заплаха за живота и здравето на съответния държавен служител или на неговото семейство.
Обект на корупционен натиск са не само отделни представители на държавния апарат, но и цели сектори в него. Купувани биват парламентарни групи, понякога дори отделни партии и други, свързани с държавния апарат, обществени организации.

Лобирането в парламента

е легализирана форма на корупцията.
Борбата срещу корупцията в капиталистическия свят, макар и смятана като крайно наложителна, е съвършено безнадеждна. Инфектирането на държавния апарат с вируса на корупцията става в изключително трудни за наблюдаване интимни процеси. Повече от трудно е да се докаже кой представител на частния интерес, воден от корупционни намерения, кога е как се е срещнал с определен представител на държавния апарат. Не е изненадващо следователно, че целият капиталистически свят е потънал в силно вонящо корупционно блато.
Най-корумпираната държава в света са САЩ. Тези дни Бистра Стайкова насочи вниманието ми към последната статия на един от големите политически автори на САЩ Стивън Лендман - "Документите от Панама премълчават огромната корупция и престъпната дейност в САЩ". Щатите, които според Лендман са истинска клептокрация (власт на крадците), са се превърнали в "епицентър на световната корупция". Лендман има всички основания да твърди това. Да припомня, че тежък корупционен скандал принуди някогашния вицепрезидент на Щатите Спиро Егню (Спиро Тодоров Агнев) да подаде оставка, а президентът Рейгън бе сериозно заплашен с импийчмънт заради финансови сделки, свързани с освобождаването на американските заложници в Иран. Прораснали са с корупция, разбира се, и европейските държави. Корупционни скандали белязаха Франция (Жак Ширак), Германия (Хелмут Кол), Англия (Гордън Браун), Италия (там имената са много). За най-малко корумпирана европейска държава се смята Дания.
България се намира някъде в средата на класацията на държавите по размерите на корупцията, овладяла държавния апарат. На нас, българските граждани, съвсем не ни е потребна някаква световна класация, за да разберем на какво равнище се намира корупцията у нас. За всекиго е повече от ясно: на много високо равнище. И къде ли я няма?! В здравеопазването, в образованието, в МВР, икономиката, търговията и във всички други сектори на обществения живот пипалата на корупцията изсмукват жизнените сили на обществото. Естествено бе да се очакват законодателно организирани мерки за борба срещу това отвратително социално зло.
Но, както в повечето случаи, така и сега

трагичното премина в комично

Борбата срещу корупцията в Република България се оглави не от кого да е, а от г-жа Меглена Кунева. Именно тя внесе в Народното събрание от името на МС законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. И от този момент борбата срещу корупцията се превърна от безнадеждна в изцяло лицемерна, в изцяло фарсова.   
Доколкото корупцията е въпрос не само на правото, но и на морала, евентуалната борба за нейното преодоляване трябва да се поеме от личност, която е не само добре правно подготвена, но във висша степен и морално извисена. Към нея обществото трябва да изпитва безусловно доверие, за да се съгласи да следва всяка нейна стъпка в борбата срещу различните форми на проявление на корупцията.
Г-жа Кунева е може би нелоша юристка, но моралният й авторитет е повече от съмнителен. Още  от самото начало нейният неудържим политически възход издава личност, готова на всякакви компромиси в името на своето собствено преуспяване. Тя бе член на оглавявания от К. Теллалов Комитет по правата на човека, където минаваше за "наше момиче" (снаха на секретар на ЦК на БКП!). Веднага след Десети ноември тя бързо намери пристан в правния отдел на оглавявания от Филип Димитров Министерски съвет. Пристигна обаче    помазаният от бога Кобург и тя веднага се прехвърли при него. Избрана бе за народен представител с листата на НДСВ, но малко по-късно напусна парламента, за да стане зам.-министър на външните работи и главен преговарящ по присъединяването към Европейския съюз. На 29 май 2002 г. Кунева бе избрана за министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски, за да стане по-късно и еврокомисар. И това бележи началото на редица нещастни за България решения на Европейския съюз.
Няма да навлизам в пикантните подробности, които предлага задкулисният политически живот на  г-жа Кунева, но не мога да не отбележа, че от него силно лъха на корист. Именно тя, заедно с Иван Костов, носи главната отговорност за напълно необоснованото и извършено очевидно в полза на трети страни затваряне на 3 и 4 блок на ядрената централа "Козлодуй". Това бе престъпление, за което не биваше да има прошка. Но с перде на очите г-жа Кунева се върна в България с нагло проявената амбиция да ни стане президент. Претърпя пълен провал, но запазила бойния си дух, тя създаде движението (партията) "България на гражданите", бабува за скалъпването на т.нар. Реформаторски блок, влезе в правителството на  родствения й по дух Бойко Борисов и сега вече ни оставя да й се радваме като преден борец в битката срещу корупцията.
Предварително е ясно, че нищо няма да излезе от Куневата борба срещу корупцията. Кунева е много малка и като интелект, и като политическа воля, за да ни внуши надеждата, че би могла да постигне макар и малък успех в тази насока.  Самият й законопроект издава интелектуално и морално безсилие. Вместо решения, той ни предлага витиевати формули, които нищо не означават.
Ако г-жа Кунева се бе поразровила в

нашето държавноправно минало,

щеше да открие един антикорупционен закон, който значително по-добре   определя условията, при които може да постигне целите си.
В "Държавен вестник", бр. 13 от 1895 г., т.е. преди 121 години, е публикуван Закон за преследванИе на незаконно обогатените чиновници. Законът търси корумпираните чиновници по един много прост и ясен критерий: имуществото, което са имали преди, и имуществото, което имат след заеманата държавна длъжност. При очевидно несъответствие между предишното и настоящото имотно състояние, "заподозреният" е длъжен "да оправдае обогатяването си, като представи точна сметка с подробно посочване на източниците на туй обогатяване" (чл. 1). Служителят, който откаже да  представи необходимата сметка, "се суспендира от службата си, ако още служи". Законът не се колебае: "Всички суми и имоти на незаконно обогатения чиновник или служещ се задържат и присъждат в полза на Държавното съкровище". Разбира се, доколкото е извършено престъпление, наказателната отговорност остава на общо основание.
Хайде, г-жо Кунева, намерете този закон, препишете го и направо го внесете в Народното събрание. Той във всички случаи ще бъде по-ефективен от вашия недоносен законопроект за борба с корупцията. Но зная, че няма да го направите. Защото вие нито можете, нито искате да ликвидирате корупцията. Тя е вашето алиби за неспособността ви да решите същинските проблеми на обществото ни.
А на нас - Бог да ни е на помощ!