Срещи
Стоил Рошкев: След 20 години ще се занимавам с политика
В сутрешния блок трябва да има актуална информация, политика, новини от България и света и преки включвания
/ брой: 17
Стоил Рошкев е водещият на сутрешния блок на Българската свободна телевизия. Преди това работи в БТА, БНР и БНТ. Завършил литература в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на стихове, разкази и романи.
Защо напуснахте БНТ и отидохте в Българската свободна телевизия (БСТВ), г-н Рошкев? За да сте по-свободен, за да бъдете водещ, защото телевизията е на БСП, понеже ваши приятели са там, или някой ви посъветва да направите това?
- Повече от десет години съм в БНТ. Когато започнах работа там, като че ли беше по-свободно. Не бе задължително да се отрази и контратезата - например ако съм на пресконференция на "Позитано" и от БСП кажат нещо важно, веднага звънят от БНТ: търси еди-кого си от ГЕРБ и той да каже нещо, ама на всяка цена, за да имаме и другото мнение. Не казвам, че има цензура - там, където си пил вода, не бива да плюеш. А и десет години са немалко време. На попрището жизнено в средата - на 42 години съм, реших, че трябва да има някаква промяна. Чух, че БСТВ търси журналисти. Съобразих, че в тази медия ще има мегдан за нещо ново, за нещо свободно, нещо перспективно. Не се колебах, подадох документите си, макар че държавната работа е сигурна, а аз имам семейство.
- Мнозина биха казали, че тази стъпка е рискована.
- Рискована е, но реших и я направих. Много хора казват: да, ама БСТВ е партийна телевизия. Още по-добре, че е такава.
- Някои партийни шефове пъхат носа си навсякъде, разбират от всичко, наставляват. Корнелия Нинова така ли се държа, когато посети студиата и се срещна с екипа на БСТВ? Посъветва ли ви да показвате предимно нея и другите членове на партийното ръководство и да си служите само със суперлативи, коментирайки БСП?
- Някои партийни шефове дори имат свои телевизионни предавания. В първото предаване председателят е гост. Във второто вече е водещ. А в третото има награда - книга на председателя. Що се отнася до Корнелия Нинова: да, тя дойде, видя студиата и ни каза: "Вярвам във вас, вярвам, че ще се справите, вие сте професионалисти, ще ви подкрепям." Директорът на БСТВ Любомир Коларов дори ни посъветва гостите, които каним, да не са обвързани с партии, а да са експерти, понеже БСТВ ще бъде обществена телевизия. Никой не ни е нареждал да каним този, или да не каним онзи.
- Вие сте водещ на сутрешния блок "България се събужда". Какво ще ви отличава от водещите на сутрешните блокове в другите телевизии?
- Няма на всяка цена да казвам "ето, имаме новина, ние сме първи, ние сме единствените". Ние не сме измислили телевизията, не сме измислили сутрешните блокове. В сутрешния блок трябва да има актуална информация, политика, новини от България и света. Ще държа той да е динамичен, с преки включвания, когато техническите средства позволяват това. Ще разчитаме предимно на разговор с гости в студиото. А когато има важна новина от Народното събрание например, парламентарният репортер да се включи веднага, да я каже.
- Кой е първият човек от ГЕРБ, когото бихте поканили?
- Бих поканил Тома Биков и бих го попитал защо преди време искаше да сваля Бойко Борисов, а в даден момент стана първият му защитник. Дори Борисов го даде като пример на Националната работна среща на ГЕРБ, подчертавайки, че пиарите Севделина и Никола не могат да открият никого и се налага именно Тома Биков да защитава ГЕРБ. Каква партия е това, щом един от най-големите й бивши критици е картечарят на окопа?! Според мен Биков е сложна и интересна личност, интелигентен мъж.
- А какво бихте попитали Антон Тодоров, ако е ваш гост? Той е от същия десен: цяла книга написа против шайката ГЕРБ, после се превъртя като палачинка.
- Антон Тодоров каза, че се объркал, не бил преценил правилно нещата и после разбрал, че истинският политик е Борисов. Бих го попитал, ако се промени политическата ситуация в България и ГЕРБ вече не е управляваща партия, дали ще се върне към първата си теза и ще каже, че написаното в "Шайка" е истина, дали пак няма да се обърка. Тодоров е ясен на всички, той е един идеален литературен образ.
- Автор сте на разкази, романи и стихосбирки. Ако български политик ви плати солидна сума, бихте ли написали книга за него, ако не ви е симпатичен, ако доста се е изложил?
- С уговорката, че силата ми не е в биографичните произведения, да, бих написал, ако ми е симпатичен, ако го харесвам. Ако този политик не импонира на нагласите и политическите ми пристрастия, не бих се съгласил да напиша книга за него. Аз съм за консервативното, не за либералното ляво, харесвам гордия стар консерватизъм, свързан със защитата на националните интереси, а не на глобализма, на трите пола и джендърите. Ако политикът не споделя тези мои възгледи, няма да приема поръчката.
- Заглавието на ваша стихосбирка е "Ток". Кога и за какво в живота си получихте най-силен "токов удар"? Кога нещо ви е подействало като гръм от ясно небе?
- Винаги съм смятал, че едва ли не ще се пенсионирам в БНТ, защото естеството на работата там ми харесваше. Колегите - също. Питах се: ами ако поредният нов генерален директор ме уволни, какво ще стане?. Исках да запазя мястото си в тази телевизия. Обаче в един момент ситуацията като че ли бе като отрязана с нож - вчера ми беше прекрасно да съм в БНТ, на следващия ден тръпката вече я нямаше. Никога не съм очаквал, че ще напусна БНТ по собствено желание. Това е страхотна изненада, изненадан съм от себе си. Като дойде моментът за новото начало, ако ще с най-здравите вериги да си свързан със старото, те се скъсват и всичко започва отново.
- Според статистика на френски психолози 68% от журналистите са били палави деца. Палав или кротък бяхте като малък?
- Бях много щур, много див. Играех футбол, тренирах бойни изкуства под влияние на филма "Манастирът Шао Лин", но не за да се състезавам. Мислех си, че ще стана историк - историята много ми харесваше, исках да се занимавам с археология. Но постъпих в едно училище в Овча купел - 149-то "Иван Хаджийски", в което се изучаваха мениджмънт, маркетинг и др., и там бях в хуманитарна паралелка. Оказа се, че учителката по литература е много обаятелна. Тя ни посъветва да се запишем в Столичната библиотека, да вземаме книги, да четем. Така бях привлечен от литературата. Преподавателката ни показа, че литературата не е нещо мъртво, скрито зад кориците на учебниците. Насърчаваше ни да правим театрални постановки, да пишем есета и осъзнах, че литературата е една страхотна сила. Навремето рисувах, но се отказах, понеже брат ми, който е по-малък от мен с три години и осем месеца, е по-добър художник от мен и реших да не развивам тази дарба. Насочих се към литературата. Първо писах стихове, после - други неща. Винаги се опитвам да пиша по-модернистична литература, да не е традиционно повествование.
- Десети ноември 1989 отвори широко вратата към свободата, включително и в писането. Какво е мнението ви за свободията в българската журналистика, за цензурата, изобщо за дереджето й?
- Според мен от демокрацията минахме на тиранията, на авторитаризма. Каквато е държавата, такива са и медиите, и журналистите. Всички сме в организма на тиранията. Може да звучи много скандално, но в момента в България изобщо няма демокрация, има тирания.
- Ако сте главен редактор на медия и знаете, че собственикът, иска да се пише канализирано и налага цензура, бихте ли натискали подчинените си журналисти да се самоцензурират и бихте ли ги цензурирали, ако не го направят?
- Характерът ми е такъв, че няма да мога да направя това. Дори в един момент мислех да се откажа от журналистиката, защото атмосферата става мракобесна и задушлива. Надявам се, че БСТВ ще е пристан на свободната журналистика. Ако очакванията ми не се сбъднат, ще се откажа от журналистиката. А и в България стана така, че един касиер в голяма търговска верига получава същата заплата, каквато вземат журналистите. Държат ни на санитарния минимум и поради това качеството на продукта, който правим, е такова. Не бих натискал хората. Опитвам да се поставя на мястото на отсрещната страна. По-скоро бих сменил професията, отколкото да се превръщам в тиранин.
- Кого от известните световни личности бихте поканили в предаването си? Кой ви е интересен?
- Бих поканил Доналд Тръмп. Той е като черен лебед. Някои медии представят нещата така, като че ли той няма поддръжници, но не е вярно. Бих го попитал какво го окрилява, кое го кара да бъде това, което е.
- Харесвате ли Владимир Путин?
- Много го харесвам. Би било огромна чест да разговарям с него, защото е силен държавник и върна Русия на подобаващото й място на политическата карта. Този човек свърши много голяма работа.
- Виждате ли силен държавник в България? Корнелия Нинова е извън класацията, тя е ваш работодател.
- Виждам такъв човек. Той е в лявата част на политическия спектър. Но все още не е разгърнал качествата си. Не искам да му навредя, посочвайки го с пръст: той е!
- Мъж или жена имате предвид?
- Имам предвид мъж, идеолог в лявото пространство. Той може да се справи с предизвикателствата пред България.
- Издадохте сборник с разкази "Няма такъв булевард". На какво не бихте искали да попадате по житейския си булевард? Представете си живота като булевард.
- Пред очите ми изникнаха отвратителните терористични формирования, които превърнаха Сирия в бойно поле, в черна развалина. Не бих искал по булеварда България - да не го бъркате с известната столична улица! - да има такава трагедия, да дефилират такива главорези.
- Как и къде виждате себе си след двайсет години?
- След двайсет години виждам себе си в политиката? Надявам се, че тя ще се е изчистила от плявата на прехода, от егоистичното присвояване. Тогава хората ще са по-кооперативни, по-екипни. А и в политиката навярно ще има повече интелектуалци.
- След две десетилетия в политиката може би ще има политици роботи. Изкуственият интелект вероятно ще е доминиращ.
- Сещам се за филма "Терминатор", за машините, избиващи хората. Не вярвам в концепцията за доминиращия изкуствен интелект. Ние, хората, сме божии създания и такова роботизиране е абсолютна грешка. Такова владичество на роботите би било краят на хомосапиенс.
- Как си представяте Господ?
- Представям си го като всеобхватна сила. Силата на Бог е да бъде каквото си пожелае. А и е известно, че Бог е у всеки от нас.