Спасявайки пчелите, спасяваме себе си

Една подписка "броди" из Европа. На 27 май започна събирането на подписи за инициативата "Спасете пчелите". Освен за защита на пчелите подписката настоява опазването на биологичното разнообразие да стане приоритетна цел на европейската аграрна политика. По такъв начин ще може драстично да се намали използването на средства за растителна защита и изцяло да се забранят особено опасните пестициди, пише "Дойче веле". За успеха на инициативата са нужни подписите на хора от най-малко седем европейски страни, като изискваният минимален брой подписи за всяка страна е съответно различен. Под петицията трябва общо да са се подписали най-малко един милион европейци. Ако тези условия бъдат изпълнени в рамките на една година, инициаторите могат да представят исканията си на публично изслушване в Европейския парламент. Освен това Европейската комисия трябва детайлно да разгледа исканията и да обясни кои мерки според нея са нужни или желателни.

"Спасете пчелите" стартира първоначално в Бавария, където постигна грандиозен успех. Инициативата получи 1,7 милиона подписа и наложи на регионалното правителство неотложното си искане за защита на пчелите.

Всъщност за пчелите в Европа настъпиха тежки времена. Все по-малко хора консумират мед, расте производството на фалшиви негови версии и на практика всяка година 100 000 тона мед се внасят в Евросъюза от Китай. Експертите твърдят, че за 20 години сме изгубили повече от един милион кошери и броят им продължава да расте. Засегнатите пчелни семейства в някои райони достигат 80 процента.

Природата майка е подарила на човека 

уникален механизъм за опрашване на всички плодови, ягодови, селскостопански и диворастящи растения - пчелата. Малцина са тези, които биха премерили сили с този дребен работохолик. Учените са пресметнали, че средно семейство от 30000 пчели за един ден каца на 2 милиона цветчета. По-точно, кацали. Защото напоследък армията от работни пчели просто се топи пред очите ни.

Защо изчезват пчелите? Учените засега не успяват да посочат със сигурност причинителя. Има различни хипотези. Някои (преди всичко индийски учени) твърдят, че за това е виновна радиацията от мобилните телефони. Според теорията сигналите объркват навигационните системи на пчелите и те не успяват да се върнат в кошерите си.

Далеч по-сериозни от тази хипотеза са други причини - глобалното затопляне, пестицидите и генно модифицираните храни. Глобалното затопляне спомага за разпространението на плесени и кърлежи, които са токсични за пчелите, казват експертите. Генно модифицираните храни пък могат да произвеждат цветен прашец, който е смъртоносен за пчелите.

Най-тежък е проблемът с пестицидите, масово употребявани в селското стопанство. България се сблъска с този проблем и тази пролет. Имаше многобройни отравяния на пчели в Смолянско, в района на Бургас, Добрич, Сливен, Плевенско. Пчелари се оплакаха, че масовият мор сред пчелите продължава вече четвърта година поред. Те настояват да се въведе наказателна отговорност за отравяне, затвор и отнемане на правото за субсидии с държавно подпомагане. Пчеларите смятат, че отравянето на пчелини в едно село 

е равносилно на запалването на пшеница преди жътва

Истината е, че в битката за реколта първи загиват пчелите. В опитите си да постигнат все по-богати реколти фермерите активно използват химикали. В Европа и САЩ големият интерес към пестицидите и инсектицидите избухва през 50-60-те години на миналия век. Именно по същото време пчеларите регистрират известни промени в поведението на пчелите. По това време обаче малцина обръщат внимание на тревожния сигнал - изгодите от богатите реколти били по-важни.

Днес развитите страни се отказаха от някои видове токсични химикали. През април 2018 г. Евросъюзът гласува за частична забрана на химически вещества от класата на неоникотиноидите, чието използване убива пчелите. Все още обаче съществуват пестициди, които са вредни за пчелните колонии. Те не само ги убиват, но и отслабват имунитета им и пчелите се оказват безпомощни пред болестите. А експертите потвърждават, че през последните години пчелите наистина са започнали много да боледуват.

Истинска битка се води за широкоспектърните хербициди, съдържащи глифозат, например "Раундъп" на "Монсанто". Те са истински унищожители на плевелите. Глифозатът се използва вече от 40 години. Всяка година само в Германия се изпръскват над 5 хиляди тона глифозат - в частни градини, в градски паркове, край железопътни линии. Най-големи количества от този хербицид се използват в селското стопанство: близо 40% от обработваемата земя в Германия се третира с глифозат. Противниците на "Раундъп" обаче твърдят, че той убива не само плевелите, но и човека. Наскоро в САЩ "Монсанто" бе осъден да плати 2 млрд. долара на семейна двойка, която доказа в съда, че именно "Раундъп" ги е разболял от рак. Все още обаче няма пълно единодушие по въпроса за вредата на глифозата за хората. Няма обаче вече спор за въздействието му върху околната среда. Европейската агенция за химикалите ECHA например окачестви глифозата като препарат, който не причинява рак, но пък предизвиква тежки увреждания на очите и при дълга употреба е отровен за водните организми. Експертите са категорични, че хербицидът е особено опасен за пчелите. Затова учените препоръчват да не се пръска глифозат върху цъфтящи растения, за да не се застрашават пчелите.

В света всяка година заради климатични аномалии и човешка дейност загиват до 20% от тези полезни насекоми. Експертите смятат, че това ще доведе до фатални последствия за цялата ни цивилизация. Присъдата е следната: пчелите умират, значи умираме и ние.

Учените подчертават, че пчелите са главните опрашители на планетата. Благодарение на тях растат култури, които дават една трета от целия обем на продоволствените ресурси на човечеството, започвайки от лука и картофите и завършвайки с кафето, пъпешите и портокалите. Без всичко това човечеството трудно ще се изхрани. Пчелите, 

опрашващи растенията, са "отговорни" за всеки трети залък на нашата трапеза 

Без пчели на хората ще им останат само ръж, пшеница, овес. Тези култури се опрашват от вятъра. Това обаче не само ще е малко, но и няма да е много вкусно.

На 153 млрд. евро годишно се оценява приносът на пчелите в производството на продоволствени култури в света. Именно толкова ще струват щетите за икономиката от тяхното изчезване. Следващият етап ще е гибелта на много животни. И крайното звено в тази верига, колкото и ужасно да звучи, ще е човекът. А според прогнозите на песимистите, ако нещата продължават така, към 2035 г. тези трудолюбиви насекоми могат да изчезнат напълно. Някои припомнят пророчеството на Йоан Богослов, според което преди Края на света първо ще изчезнат пчелите, а след това апокалипсисът ще настигне и хората.

Която и да е причината за смъртта на пчелите, не можем да отречем участието на човека. Може би вече е твърде късно, за да ги спасим, но можем поне да обърнем внимание на тези трудолюбиви създания, които убиваме, преди да са изчезнали напълно. Човекът трябва да спре да се надява, че през ХХI век техническият прогрес ще му позволи да стане независим от природата. Начинът, по който хората се отнасят с природните богатства, до голяма степен ще определи общото им бъдеще.