Софийският боклук - проблем на София или на държавата

Галя АСЕНОВА

Възможно най-объркващата и невъзможна за преглед и анализ е темата, разбира се, с обяснението - огромен и сигурен финансов ресурс и сериозни бизнес интереси към него. Чии?
Години наред кметове дават обещания да решат проблема с боклука на София. Или да осигурят на живеещите в столицата нормална система за управление на отпадъците им. Дълго време на кмета Софиянски му липсваха терените за депо или за завод. После такива се появиха. Последният, който

даде заявка и твърдо обеща да пребори боклука

е бившият вече кмет и настоящ премиер Бойко Борисов. Еколози от сдружение "За Земята" припомнят: "Кметът (тогава) Борисов просто направи няколко пътувания до различни градове в Германия, върна се тук и каза "Системата ще бъде такава". Думите му едва ли учудват някого, защото всички вече свикнахме на безграничната му компетентност. Наскоро дори се скара на строителите на магистрала "Люлин", че са направили прекалено високи мостове. Трябвало да бъдат по-ниски, за да се спестят средства...
Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) на системата, според експертите-еколози, е направена не върху проектното предложение, а единствено върху първоначално подаденото инвестиционно намерение, което е абсолютно недопустимо. В него

дори не е описана технологията

която ще се използва при бъдещата преработка на отпадъците. Как тогава е възможно да се прецени екологичното въздействие?
Независимо от този факт магистратите от ВАС потвърдиха решението на регионалната екоинспекция в София, с което се дава положителна оценка на проекта.
В крайна сметка "Интегрираната система за съоръжения за третиране на отпадъците на София" включва построяването на завод за третиране на боклука, инсталации за сепариране и компостиране на отпадъци и депо за неопасни отпадъци. На 3 април 2009 г. кметът прави първа копка на завода и обявява, че "ще бъде завършен след около 1-1,5 г. и ще осигури поне 150 работни места". Борисов прави това в деня, в който софиянци отбелязват 130 години от обявяването на София за столица.
Обикновено след първа копка се полагат поне основи, но последващо действие до момента така и няма. На въпрос на журналист през ноември м.г. дали са осигурени средства за проекта, министър Караджова потвърждава, че "средства за изграждане на завод за отпадъци има и той е уникален за страната ни като проект". Част от тях идват от Оперативна програма "Околна среда", останалата - 50 млн.евро, Столична община ще получи като кредит от Европейската инвестиционна банка.
Проектът по Оперативна програма "Околна среда": "От общината обясниха, че са подали документите в управляващия орган към Министерството на околната среда още на 26 февруари. Оттам казаха, че все още не са изпратили документите в Брюксел, тъй като част от тях трябвало да се коригират от общината...."

Подхвърлянето на топката се случва

в началото на 2010 г., с което вечното оправдание на Борисов по време на кметския му мандат "правителството (предишното, бел.ред.) е виновно, то бави процеса", към днешна дата изглежда направо смешно -  видно е, че Столична община има сериозни трудности с подготовката на проекта си. В края на април най-после проектното предложение е одобрено от Управляващия орган на програмата и е изпратено в Брюксел. То е на обща стойност 359 435 408 лева и включва трите необходими елемента на системата - съоръжение за третиране на остатъчни отпадъци, две съоръжения за компостиране на разделно събрани биологични и градински отпадъци, съпътстваща инфраструктура за двете площадки и още нещо. Първа и втора клетка на депо за неопасни отпадъци за депониране на биологични отпадъци и остатъци от инсталациите за компостиране в... София. Мястото на депото не е изрично посочено. Само времето ще покаже къде ще бъде то и при какви условия ще бъде изградено. Важното е, че година и половина по-късно след първата копка проектът, осигуряващ финансирането и изграждането на завода, най-после е изпратен за одобрение.

Търгът в общината

По същото време в Столична община текат и процедурите за избор на изпълнител на строителството - кандидати са цели девет фирми. "Има много документи, чиято достоверност трябва да бъде проверена в чужбина. Става въпрос за договори, дипломи на специалисти, референции", заявява пред журналисти заместник-кметът и председател на комисията по избор Мария Бояджийска. Откога тези комисии са разследващи органи на дипломи на специалисти и как става проверката в чужбина? Изключително несериозно и нелогично обяснение за огромното забяване на тръжната процедура.
Явява се и ново забавяне - при проверката на ценовите предложения от комисията по избора откриват грешки във формирането на крайните суми на допуснатите кандидати, разминаванията са с левове. В същото време сред причините за дисквалифициране на останалите седем кандидати (компании от Австрия, Германия, Гърция, Белгия, Полша, Испания и Италия, съвместно с български участници), са пропуски в административните и техническите документи.
Щом немският опит е използван за създаване на проекта, по решението на бившия кмет Бойко Борисов, добре е и че именно българо-германският консорциум "Хут-Станилов" печели търга за строителството на завода - с най-ниска цена на строителството и най-ниски оперативни разходи. "Така било записано в закона", е коментарът на общински съветник, участвал в обсъжданията на кандидатите. Явно той е пропуснал факта, че критериите в търга са такива, каквито възложителят ги определи, и в този процес

общинският съвет не е "случаен наблюдател"

Качеството на услугата и технологията са също възможни критерии, категорично и необходимо условие е и оценката на т.нар. екологични критерии, за които нищо и никъде не се споменава.
Сключването на договор с победителя се бави и заради обжалване на процедурата от трима от отстранените участници. Така към вече натрупаното закъснение на процедурата от около година се прибавят нови 2-3 месеца и според думите на Бояджийска "в най-добрия случай заводът за преработка на софийските отпадъци ще е готов през есента на 2012 г."
Остава надеждата, че двата търга за изграждане на инсталацията за компостиране и за изграждане на депото ще бъдат проведени както трябва.

Проблем на София ли е това? Вече не! Още в края на 2007 година

Брюксел отправя първото писмено предупреждение

към страната ни за неефективни мерки при създаването на мрежа за управление на битовите отпадъци в столицата. Следват още две. В това време, вместо да се търси адекватно решение на проблема, столичният кмет Борисов прави три неща - четири години се оправдава с правителството, прави първи копки и... трупа тонове бали с отпадъци и ги развозва из цялата страна - Пловдив, Силистра, Харманли, Ловеч, Враца... По официални данни над 409 000 бали със софийски боклук вече са извозени в сметища из страната. Остават натрупани още 170 000. За тяхното извозване за 1,5 година са похарчени 12,7 млн. лв. - времето от първата копка, през което София трябваше да има завод.
Софийският боклук запълва депата в съответните региони, с което поставя сериозен проблем относно бъдещия им капацитет да поемат местния отпадък. Или направо -

отравя въздуха с диоксини

по мнението на еколози, какъвто е случаят с изгаряне на бали със софийски отпадъци в с. Бели Извор, Врачанско. Случаят е обвит с мистерия - от министерството нямат информация, от предполагаемия циментов завод с площадката за изгаряне "Холсим България" се въздържат от коментар. От Национално движение "Екогласност" вече са сезирали за случая Европейската комисия. Те дори правят връзка и между обявеното изграждане на завод преди две години и направената първа копка в София, с поставяне на инсталация за сепариране и двойно раздробяване в с. Бели Извор по същото време.

Къде е истината в скоро време може и да разберем

В края на ноември 2009 г. самата комисия завежда дело срещу България заради недостатъчните действия за преработката на отпадъци в София. То ще се води от Европейския съд в Люксембург поне до края на 2011 г., а както вече стана ясно - заводът ще бъде готов най-рано през август 2012 г.
Според министъра на околната среда Нона Караджова причината не е в продължаващата политика по отлагане на проблема с боклука. "С голямо съжаление ние сега констатирахме, че може би ЕК не е разгледала достатъчно внимателно представените от нас доказателства за свършената работата към момента, включително и за това, че няма проблеми с околната среда във връзка с третирането на битовите отпадъци на община София", са думите на Караджова. Е, комисията може би пак е сбъркала, а "община София" е изрядна... Но ако България наистина бъде осъдена да плати огромна финансова неустойка за несправянето с екологичните проблеми по темата "Боклукът на София", плюс 50 000 евро на ден санкция до отсраняването им, кметът на София и министърът на околната среда ще трябва да дадат по-смислени обяснения на сънародниците си. Ще трябва да платят и личната цена за това безотговорно поведение.
В морето от информация по темата има една интересна отметка, която мимоходом и периодично преминава в публичното пространство. Още от 2006 г. кметът Борисов прави опити да "настани" софийския боклук в Перник. По това експертите от Европейската комисия съветват столичния кмет да започне преговори с община Перник и да бъдат направени технически проучвания на територията на пернишката мина "Република" като изключително подходяща за целта. Още тогава предложението получава силен отпор, като само

за два дни са събрани 8000 подписа на перничани

против приемането на софийския боклук. В края на 2007 г. Перник получи предложение от Борисов - метро за боклук, което отново бе отхвърлено. В началото на януари пък т.г. се появиха съмнения, че софийски боклук се изгаря в пернишкия ТЕЦ, което твърдение бе опровергано от областния управител на Перник.
И като окончателно затваряне на кръга - спечелилият търга за строителство на софийския завод, българо-немският консорциум "Хут - Станилов", случайно е и строител на депото в Перник.