Синове на Родопа
В новата си книга проф. Васил Колевски говори за литературната планина Хайтов като за нещо много близко, като за малко отечество дори
/ брой: 132
Едно е да искаш, второ - да можеш, трето и четвърто - да го направиш, смяташе Хайтов за амбициите. Хайтов изпя душата си за Родопите. И за България, разбира се. Той е осезаем, релефен, монументален. Той е само той и никой друг. Който не е чел "Шумки от габър" - най-лиричната му книга, да стори това, за да види и усети какъв поет е Хайтов...
Кажем ли Хайтов - това е достатъчно, за да разберем веднага с какъв човек си имаме работа - рядък, голям българин, издялан. Бих казал, че той се самонаправи, защото знаеше какво преследва. Искаше. Можеше. И го направи. Неповторимо. Като Бог. Неговият земляк проф. Васил Колевски е озаглавил книгата си за класика "Син на Родопа" (издава "Абагар" - Велико Търново). И се е аргументирал с нужните примери. Затова не мога да не сложа и аз своя щрих - величина е Хайтов. Той беше сам писателски съюз, сам си е и планина - духовна, наша... Към него можем само да се присъединим... А на проф. Колевски му приляга да застане до литературната планина Хайтов и да говори за нея като за нещо много близко, като за малко отечество дори. Защото самият Хайтов е казал за него: "Вярно е, с проф. Колевски сме земляци, родени сме и двамата в родопското село Яврово, но това никога не е било за мен повод да пиша за някого каквото и да било. Онова, с което проф. Колевски ме застави да погледна към него отдолу нагоре, въпреки моето старшинство по години, а и по броя на написаните книги, е едно съобщение, не помня в кой вестник, в началото на бурната 1990 г., в което същият черно на бяло изявяваше своето намерение никога да не се откаже от партийния си билет. По-същественото е другото, че той съчетава две много редки качества: висока осведоменост в литературната сфера с необикновената смелост да казва каквото мисли. В критиката, населена с много проститутки, той е един пълноценен мъж - ето защо се наканих да напиша настоящите редове..."
След такава характеристика, иди, че не се гордей, че си съвременник на планината Хайтов. И как няма да застанеш до него като за снимка. Но и като чичероне, смятайки, че пред теб има кой да те слуша. Повече от половин век професорът е гледал с широко отворени очи и с будни сетива явлението Хайтов. Неговото самоизграждане е следял. И е регистрирал процесите на този необикновен творец. Едва сега обаче, от билото на своя юбилей, е намерил сили и време, а и кураж, да обобщи всичко, което за него е този голям българин, наричайки го син на Родопа. Получило се е едно христоматийно четиво - Хайтов в паметта и съзнанието му, позовавайки се на негови детайли от словото му. Виждаме една мозайка, графичен портрет. И дискретен автопортрет, към който пък Хайтов гледа "отдолу нагоре", защото го е написал и той "черно на бяло".
Ето затова си позволих да озаглавя така този отзив. Обединява ги възрожденският им дух. И са от една кръвна група. Синове на Родопа.