1 МАЙ
Празник на труда, но и на свободата
Ако в миналото Първи май е бил съпровождан с куршуми, днес се отбелязва с шествия и музика
/ брой: 84
Първи май е отричан и желан, забраняван и честван, напоен с кръвта на невинни работници, белязан с усмивките и признателността на наследниците им.
Как започва всичко?
Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести с искания за зачитане на основните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите обявяват мащабна национална стачка, в която участват над 300 000 работници от цялата страна. Имат едно основно искане - 8-часов работен ден. В този момент се работи по 16 часа и при много лоши условия. Има случаи, при които хора умират на работното си място. Протестите продължават три дни в Чикаго, след което полицията се намесва. Ранени са 200 души, а впоследствие четирима са осъдени на смърт чрез обесване на специално организиран съдебен процес.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност с протестите в Чикаго. През 1904 г. социалистите в Амстердам приканват всички социалдемократически партии и профсъюзи по света да излизат на манифестации на 1 май не само за официалното празнуване на 8-часовия работен ден, но и за световен мир. Празникът е подкрепян от движенията на работещите, социалистите и комунистите, анархистите и синдикатите.
Какво честваме на този ден? Победите, които са постигнали представителите на работническата класа? Какво значение му отдаваме днес? Приемаме ли за даденост това, за което нашите предшественици са си давали живота? Превръщаме ли се в доброволни роби, потъпквайки извоюваните права? Преди години празникът е символизирал Свобода, Уважение, Живот, Еманципация, Добри условия за работа, Бъдеще. Всички те, изписани с главна буква. Списъкът е безкраен.
Какво означава празникът в различните страни по света? И защо трябва да продължаваме да го отбелязваме? Обичайно медиите показват едни и същи държави. Някои ще споменем и тук. Но ще ви покажем как отбелязват Първи май на места, от които рядко достигат новини до нас.
Куба
Мнозина свързват Куба с комунистическия режим и твърдят, че 1 май се чества именно заради това. Оказва се, че не е така. Празникът се отбелязва още от 1890 г., което прави Куба една от първите страни, почитащи датата, въпреки че по това време все още е испанска колония (става независима през 1898 г.). По-късно, през 1939 г., започват големи манифестации със синдикални искания. Характерът им се променя от 1 май 1959 г., когато денят вече е обявен за национален празник. Още първият Първи май след Революцията се приема не само като празник на трудещите се, а става символ на народното единство. Затова в него участват не само работници, но и селяни, учащи, революционните военни сили и други.
Манифестациите в Куба продължават по няколко часа, а според официални данни първата следреволюционна манифестация е започнала в 10 часа сутринта и е приключила в ранните часове на следващия ден.
През последните няколко години е точно обратното. Шествията започват към 7 часа сутринта и приключват към 11 (преди да започне голямата жега).
Запазило се е значението по датата според идеята на Фидел Кастро: празникът представлява изява на националното единство срещу външните заплахи, срещу историческото отричане на правото на съществуване на кубинската нация, както от Испания, така и от САЩ. Затова този ден не е просто празник на труда, а истински национален празник. В условията на пандемия, за жалост, няма манифестации - нито миналата, нито тази година. Всеки празнува вкъщи или виртуално.
Аржентина
В най-европейската латиноамериканска държава 1 май започва да се чества от 1890 г. Тогава се събрали 2000 човека, което за онова време се смятало за много. На следващия ден всички били уволнени. През 1909 г. полицията била изпратена да прекъсне първомайска манифестация, в резултат на което 14 души били убити, а 80 - ранени. Този акт на насилие обединил аржентинския народ още повече. В продължение на осем дни индустрията в страната замряла, по улиците се стреляло и се вдигали барикади.
Днес този ден се свързва с много болка заради загиналите невинни работници и радост заради извоюваните права. Традиционно улиците в големите и малките населени места се изпълват с хора, музика и шествия. В столицата Буенос Айрес се провежда митинг пред президентството, намиращо се на Плаца дел Майо (Площад Май). Макар името да е свързано с други исторически причини, случайни неща няма.
Бразилия
В най-голямата по площ южноамериканска държава и до днес не знаят как да наричат този ден - Ден на труда или Ден на работника. Сигурно е, че празникът се отбелязва от края на XIX век, макар официално да е признат през 1924 г. На власт тогава е президентът Жетулио Варгас, останал в историята като "бащата на трудовите закони". Именно той решава на тази дата да се празнува трудът като цяло. Днес бразилците се шегуват, че няма как това да е името, след като голяма част от тях нямат работа. Въпреки всичко, датата за тях е поредният ден, посветен на веселие.
Коста Рика
В централноамериканската държава наричат 1 май Ден на работника. Предимно това е ден за почивка, но в много населени места хората сами се организират и празнуват. Тържествата са пищни, с традиционна храна и пиене от сутрин до вечер. Жителите се преобличат като селяни или си слагат традиционните носии (сламена шапка, риза с дълъг ръкав, червено шалче, препасан нож на кръста и високи ботуши). Местните твърдят, че този празник се чества предимно в и със сърцето.
Мексико и Южна Корея
Знаете ли какво е общото между Мексико и Южна Корея? И в двете страни признават празника, наричат го Ден на труда, но не празнуват по особен начин. Мексиканците го приемат твърде буквално като ден за почивка и не правят нищо друго, освен наистина да почиват.
Западният свят също не остава безразличен към този ден.
Португалия
В красивата иберийска страна улиците на градове и села са украсени и внасят чувство на празничност и веселие. Има шествия, организирани от левите партии, които обикновено започват малко преди обед и продължават два или три часа. Повечето португалци прекарват 1 май със семейството и приятелите, най-вече сред природата.
Франция
Франция е известна с масовите профсъюзни манифестации, свързани с 1 май. Наред с това французите имат и красив обичай - да подаряват на близки и роднини, а понякога и на напълно непознати, букетче момини сълзи, което трябва да се пази до следващия 1 май. Миналата година за пръв път улиците и площадите бяха празни, а поздравленията се предаваха онлайн. Така бе изпратено и нежното цвете - в електронен вариант, по идея на комунистическата партия.
Италия
В Рим на 1 май по традиция се провежда голям концерт на площад "Сан Джовани". Организатори са различните синдикати.
В някои държави празникът на труда е свързан с друга дата. В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда в първия понеделник от септември. Във Великобритания го празнуват в първия понеделник от май. През последните години в САЩ, макар и неуспешно, гражданите се борят да се върне първоначалната дата. Въпреки че досега усилията им удрят на камък, на 1 май се събират демонстранти в защита на имигрантите без документи, които са използвани от работодателите си и работят на черно.
Няма значение дали някои го наричат Ден на труда или Ден на работника, Първи май ще продължава да се чества. Независимо от политически режими, пандемии и какво ли не. Това е празник не само на работниците, а на всеки от нас!
Честит празник!