Поуките на миналото

Димитър ДИМИТРОВ

Девети септември продължава да разделя народа ни на привърженици и противници на това повратно събитие в нашата история.
Вече 20 години господстващата идеология и политика налагат крайно негативно отношение към антифашистката съпротива, към събитията около тази дата, към последвалия социалистически период в страната ни.
Законодателят отказа да признае на всички участници в антифашистката съпротива статут на участници във войната срещу нацизма и фашизма и обяви за престъпен социалистическия режим от 1944 до 1989 г. Бяха отменени присъдите на Народния съд, включително на осъдените по искане на правителствата на САЩ и Великобритания. Мълчи се по това, че съдът беше създаден с решение на съюзниците-победители, а не по българска прищявка. Самозвани историци, псевдоучени и писатели, в учебници по история и литература, в публикации и електронни медии и във филми партизаните и всички участници в антифашистката борба преди и по време на Втората световна война се третират като деградирали лумпени, терористи, престъпници. Разрушават се паметници на загинали антифашисти и се издигат паметници на служители на монархофашистката власт, които ги преследваха и избиваха, възхвалявани днес като "невинни жертви на комунизма". Сред тях личат имената на убийците и на децата от Ястребино, и на ръководителя на английската военна мисия при Народноосвободителната въстаническа армия Франк Томсън, и на попаднали в плен американски летци, някои от които българските партизани освободиха и включиха в своите отряди.
Само левицата реагира остро в Народното събрание при обявяяването за престъпен "режима през целия следдеветосептемврийски период".
Въпреки масираната пропагандна кампания в проведена преди няколко месеца анкета Девети септември беше посочен като най-значимото събитие в историята на България през ХХ в., което изненада мнозина. Антифашистката съпротива и сътвореното у нас по времето на социализма са незаличима част от народната памет.
Поколението антифашисти преди 66 години извършиха достоен за възхищение подвиг. Подвиг, за който са писали и ще продължават и в бъдеще да пишат умни хора. Подвиг, възпят от народа ни в песни, които се пееха в цялата страна и на много места все още се пеят по различни поводи. В онези жестоки десетилетия, когато само за неугодно на властта изказване вкарваха в затвора и разстрелваха, самото решение да се членува в нелегална, комунистическа или некомунистическа антифашистка организация и особено да се участва във въоръжената борба, рискувайки дом, семейство, собствен живот и живота на близкте си, бе истински подвиг. На този подвиг бяха способни най-издигнатите, най-образованите български граждани, независимо от социалния им произход, професията и имущественото състояние на рода им. Солидно аргументирана е оценката на редица български учени, че в антифашистката борба през 1941-1944 г., а и през целия период след 1923 г., участва цветът на българската младеж,

цветът на българската нация

Тази оценка се съдържа в трудове не само на български и съветски, а и на редица западни изследователи с различна идейна и политическа ориентация, в анализи и информации на американски и английски разузнавачи и дипломати от времето на Втората световна война, както и в спомени на американци и англичани, участвали в българското антифашистко партизанско движение.
Ще бъде грешка, ако не подчертаем, че това поколение беше водещо в следвоенното възстановяване, в икономическия, социалния и културния възход на България, която в годините на социализма се изкачи на челни места в класацията на ООН по показатели за човешко развитие: здравеопазване, образование, наука и култура, икономическо и социално развитие, жизнено равнище.
Родените през първата половина на миналия век като че ли бяха орисани "да живеят в интересни времена". Те се родиха при капитализма, осъществиха прехода към социализъм, с ентусиазъм и вяра в бъдещето градяха социализъм, изживяха тежко неговото рухване, стоически понасят тежестите на прехода към капитализъм и отново живеят при капитализъм. Толкова и такива драматични обрати са твърде много за един човешки живот.
Редица изследователи наричат "жесток" миналия ХХ в. - век на световни и локални войни, на кървави революции, въстания и граждански войни, на студената война, на повтарящи се локални и глобални икономически и финансови кризи. През миналия век България участва в четири войни, преживя две национални катастрофи, четири въстания, няколко държавни преврата, две десетилетия пулсираща гражданска война, два прехода към противоположни социално-икономически системи. Каквито и обяснения и характеристики да се дават на миналите драматични събития и обрати, без съмнение това са сурови изпитания, през които историята отреди нашият народ да премине.
Редица изследователи с основание определят сегашния преход като

катастрофа без аналог

в новата българска история: непозната материална разруха, разбойническо и безнаказано ограбване на националното богатство, масова бедност, демографски срив, ликвидиране на промишлеността, на селското стопанство, здравеопазването, образованието и науката, организирана и битова престъпност в несравнимо големи размери, повсеместна корупция, духовна и нравствена деградация. С редки изключения т.нар. политически и бизнес елит се прослави в Европа и по света със своята некомпетентност и корумпираност, с продажността, късогледството и безхаберието за националните интереси. На този фон не е случайно, че българската нация е най-песимистично настроената в Европа, без общоприети национални идеали и ясно виждане за бъдещето.
Драматичните събития от края на миналия век, които промениха радикално Европа и света, се отразяват по различен начин върху поведението на хората у нас. Онези, които на Девети септември загубиха власт, богатство и привилегии, и техните наследници възприемат промените като реванш и справедливо възмездие за поражението, което претърпяха преди 66 години. Други, които винаги вървят след победителите и силните на деня, надпреварващи се при социализма в стремежа да се представят за най-правоверни комунисти и русофили, днес се изявяват като най-яростни антикомунисти и русофоби. Примерите са много.
Не са малко хората, особено от възрастните поколения, които изживяват тежко краха на т. нар. реален социализъм, разочаровани са от поведението на политиците, влючително от БСП. Затварят се в себе си и се оттеглят от активна дейност, изпадат в апатия и отчаяние, склонни са дори да възприемат като провал целия си отминал живот.
Има и такива, които събитията не прекършиха и които останаха верни на социалистическия идеал, преосмисляйки миналото, извличайки поуки от пораженията, отхвърляйки погрешното и отживялото времето си, запазвайки непреходното, търсейки нови характеристики на

социализма като алтернатива

на доказалия неспособността си капитализъм да реши проблемите, от които зависи оцеляването и бъдещето на човешкия род.
По този труден път през 1990 г. тръгна БСП и се движи по него с лутания и грешки, превръщайки се в нова по същество партия. Този процес още не е завършен. Неговото забавяне е сред причините за сегашната дълбока криза на организацията. Разцеплението и напускането на партията не са път за изход от кризата.
Напоследък, под влиянието и на разразилата се глобална икономическа криза, ситуацията се променя в Европа и света. У нас - също. Антикризисните действия на повечето правителства в голяма степен са не просто отклонение, а отрицание на икономическите принципи на неолиберализма. Ако се вярва на публикувани в българския печат данни, 80% от германците не одобряват капитализма и са за коренни реформи, променящи системата. Преди повече от пет години Партията на демократичния социализъм, наследник на Германската единна социалистическа партия, и отделилите се от Германската социалдемократическа партия леви течения начело с бившия председател на ГСДП Оскар Лафонтен се обединиха в новата партия Die Linke (Левицата). Още с първото си участие в изборите през 2005 г. тя влезе в Бундестага и в Европейския парламент. В изборите през 2009 г. спечели 20 места повече и със своите 76 депутати се нарежда на четвърто място в Бундестага.
У нас през 2001 г. беше възстановена Благоевата социалистическа библиотека. Благоев откри библиотеката с "Що е социализъм и има ли той почва у нас". Възобновенат библиотека тръгна с книга, озаглавена също с въпрос: "Защо рухна реалният социализъм".
Българският социализъм, както и социализмът в много други страни, възникна под влияние на германския социализъм, възприемайки марксизма. Оттогава интересът на българските социалисти към германския социализъм е традиционно силен. Германският опит имаше решаваща роля в развитието на Георги Димитров за изработването на новия курс на Комунистическия интернационал през 1935 г. и за обосноваване на вижданията му за народната демокрация като различен от съветския път към социализма. Затова не е изненадващо, че възобновената библиотека публикува книги на двама съвременни германски социалисти - през 2003-а излезе "Сърцето бие отляво" на Оскар Лафонтен, а преди дни - "Перестройката, както аз я виждам" на Ханс Модров. Един бивш социалдемократ - Лафонтен, и един бивш комунист - Модров, достигат - всеки по свой път, до сходни виждания за демократичния социализъм и се обединяват в усилията за обновлението и утвърждаването му като реална алтернатива на капиталиизма.
Днес у нас се увеличава броят на мислещите млади хора и много от тях търсят път за националното ни оцеляване и въздигане в идеите на социализма. Не на безвъзвратно отминалия, познат на възрастните поколения, социализъм, а социализъм, съответстващ на новите реалности на ХХI в. Ако възрастните съумеят да извлекат поуки от миналите успехи и поражения, и по някакъв начин улеснят младите в техния стремеж към по-добро лично и общонационално бъдеще, ще имат основание да изпитат задоволство, че са изпълнили своя личен и обществен дълг.