Панорама
Критика
Под сянката на поетите
Лириката на Боян Ангелов наподобява на красива многоцветна амалгама от дълбоки емоционални преживявания
/ брой: 32
Още в първата си поетична книга "Върху ножа детелина", през следващите "Тиара", "Цветовете на тъгата", "Виделина", "Далнина", "Поледица", до най-новата - "Последна риза", Боян Ангелов показа, че поезията му е своеобразно съчетание на артистичност и изповедност, на метафоричност и философски промисъл за мисията на човека тук - на земята, или - ако използваме метафора, тя изниква между небето и земята. Тонално оцветеното му въображение предизвиква разнородни рефлексии към заобикалящия го свят. Осезаем е и вътрешният монолог, вътрешната композиционна ритмика на словото, широкият диапазон на подсъзнанието. В художествения изказ се долавя характер и позиция, усет за детайла и изострена чувствителност.
Непроменена в същността си остава поетиката му и в новата стихосбирка "Последна риза". В някои от включените творби той използва стилистиката на свободния стих, за да може по-директно да открои идеята и посланието и превъплъти своя невидим вътрешен свят във видима арена на страсти и размисли, анализ и естетически корективи. Подобна стилистика обаче не променя лирика Боян Ангелов, а само допълва цветове и образи, терзания и просветления и наслагва нови философски пластове, превръща, както е казал един философ, "познанието от факт на ума, във факт на сърцето". Така зарежда стиха с напрежение, идейна енергия и символика, с вътрешно тържество, което идва отчасти и от родолюбието му, от вярата в силата на родовите корени.
В кънтежа на тази
есхатология
докоснах крилете на моите корени,
които ме молеха да помоля
в гранита небесен
да бъдат разтворени.
("Крилете на моите корени")
Естетическият подход на поета към идейното съдържание на творбите е многопосочен, една от посоките е стремежът към анализ на чувствата и философията на световъзприемането, на случващото се в неговия вътрешен свят, друга - високоволтовото напрежение в обществено-политическото пространство, израждането на морала, трета - изчезването на изконно български добродетели, отчуждението в човешките взаимоотношения. В контекста на подобен род граждански ангажирани стихотворения се долавя трудно притаяван гняв от абсурдите на времето, в което живеем, унижението на което е подложено човешкото ни достойнство, озлобяването и отродяването, които потъпкват националната ни идентичност. Емоционалната им напрегнатост, чувствителността и ранимостта на поета произхождат от тежко болното ни време. Идейният замисъл тук е съсредоточен в многопластовото съдържание на думите, които са органична част от цялостното им предназначение, от вътрешната динамика на преживяванията, от болезненото осъзнаване на преходността на човешкия живот и смисъла на съществуването ни.
Достигнах това! Всичко друго
лежи в паралелен
затвор.
А другите вият и съскат
и техният вълчи
нагон
отровните слюнки разпръсква -
те стават на времето
фон.
Какво ми остана? Да вярвам,
че имаме сили да
спрем
на наглите шумната врява
и злото да впримчим в ярем?
За себе си нищо не искам!
За другите искам
живот,
в държава за всички ни близка
и майка на своя
народ.
Боян Ангелов опоетизира и преживяванията си при пътуванията си в чужди страни и градове, и то не само в "Последна риза", но и в други свои стихосбирки. Завладяват го магията и страстите, които предизвикват у него особени романтични чувства. Изящният му рисунък и емоционалната развълнуваност са белег на своеобразен художествен анализ, на усещането му за всемирна цялостност в изкуствата. Посланията му са силно метафорични и носталгично-импресивни. Примерно словесните картини "Вердюн", "Милано", "В Париж", "Белградска есен", "Берн през март" и още няколко.
В лириката на Боян Ангелов ще открием и обобщени символи на природата, които той умело съчетава с обобщени нравствени и духовни категории и така постига завладяваща емоционална форма, която се отразява в трансформациите на усещането и възприемането, или казано иначе - постига единно цяло между външното, обективно възприемане и вътрешното субективно преживяване. В този смисъл е изградено и едно от знаковите стихотворения - дало и заглавието на книгата - "Последна риза":
Долината се вдълбава
под скала зъберовласа
и вода подобно лава
всичко в себе си отнася -
къщи, зидове и стока...
Хората крещят и гинат,
те съдбата си жестока
с ярост и със страх
проклинат...
Месечината наднича
изпод облака вечерен.
Бог, скрит в облака на птиче,
гали с полъха вечерен
хората, развиделява
храма разрушен и влиза
в наоса му, и дарява
своята
последна риза.
Лириката на Боян Ангелов в "Последна риза" наподобява на красива многоцветна амалгама от заразителни с дълбочината си емоционални преживявания, изтънчено чувствителни сетива към близки и далечни пространства на мисълта и чувствата. Заредена е със символика, естетически и психологически въздействаща образност, богатство на идейно-философските търсения и открития, и изстрадани послания на Аз-а. Подобна многоизмерна тонално обагрена поетика подсказва, че Боян Ангелов е несъмнен анализатор на човешката душевност, парадоксите на човешките недъзи, на емоционалните вълнения и страсти, на чувството за принадлежност към род и родина. На онези все още живи нравствено-етични и естетически категории, които са призвани да издигнат човешката душевност и човешката мисъл високо над ежедневното битие и съзнание. И една от тях е поезията.
Любовта
не се ли побира
в стихотворение?...
Всеки ден рано,
всеки есенен ден
тръгва изтокът, за да дири
мечтата си, обезверен
след загиналите кумири.
Без кумири се живее по-добре,
защото остават поетите.
Топло е есенното море
и с цвета му са слети те.
Бързат облаците да поздравят
победителите, а ние
в този толкова цветен свят
под сенките им се крием.