Не запазихме съграденото преди демокрацията

Петър БЕРОН е  роден на 14 март 1940 г. в София. Биолог, еколог, биоспелеолог, ръководител и участник в много експедиции (има и самостоятелни пътувания) в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея, а от 1976 до 1979 г. работи като управител на резервати в Нигерия.
Публицист и общественик, политическата му дейност започва от сдружение "Екогласност", участва и в работата на Кръглата маса. Секретар е на СДС от основаването му (7 декември 1989 г.) до избирането му за председател на 3 август 1990 г. (до ноември с.г., когато подава оставка).
Народен представител е в Седмото Велико народно събрание от СДС, оглавява Координационния съвет и Парламентарния съюз на демократичните сили.
На президентските избори през 1992 г. се кандидатира за вицепрезидент с кандидата за президент Жорж Ганчев, двамата спечелват 17 процента от гласовете. На 11 ноември 2001 г. Петър Берон участва в изборите като кандидат за президент и събира 31 560 гласа. През 2005 г. е избран в 40-ото НС и е зам.-председател на парламента. През 2006 г. участва в президентските избори като кандидат за президент (в двойка със Стела Банкова - кандидат за вицепрезидент).
Автор е на много научни и публицистични трудове. Говори френски, английски и руски език.

ЦИТАТИ:

"Доста години вече само рушим и разбиваме държавата"
"Обида за народа ни е да се твърди, че 45 години нищо не е сътворено от и за него"


- Как живее днес един от бащите на новата ни, по-точно - вече "поостаряла" конституция, г-н Берон?
- Е, защо да е поостаряла? Хората имат конституции по на 200 и повече години! Как ще е остаряла нашата за само 20 години? Тя си има неща за променяне, но е в съзвучие с европейските документи за правата на човека, така че съвсем добра и модерна конституция си имаме.
- Всъщност - харесвате ли я и днес? Защото в баталиите около подписването й бяхте сред тези знакови демократи, които го направиха?
- Да, подписах конституцията, и до днес смятам, че добре постъпих, като я подписах. А които твъдят, че била "комунистическа", не само не я познават - те нито са поискали да я видят, нито пък са я чели. Просто някой им е казал "нещо такова". И те го повтарят, няма да казвам като какво... А че някои неща наистина трябва да се поправят, е характерно за всяка конституция - американската например има 30 поправки, но - за 200 и кусур години. Ние пък трябва да "оправим" главата за съдебната система, някои неща около президентската институция, може би и още нещо може да се "пипне". Но като цяло конституцията ни гарантира основните права и свободи, които трябва да има българският гражданин.
- Да ви върна малко назад, в онези далечни начални демократични години - вярвате ли и днес в това, в което вярвахте тогава?
- Твърдя, че това, за което се борих през 1989-1990 г., беше правилно. Постъпих както трябва. И ако трябва отново да го направя, ще постъпя пак както тогава - пък да става, каквото ще. Защото в преломен момент човек трябва да прави тези неща, които ще помогнат страната му да стъпи здраво на краката си.
- Вие бяхте ключова фигура от зората на демокрацията, без малко - министър-председател. Пак "без малко" - даже вицепрезидент. Ако днес бяхте премиер-министър, каква оценка бихте дали на управлението?
- Какво да ви кажа - да си пъдар на обрано лозе не е много добра длъжност. Но тогава, в началото, можеше много неща да бъдат направени по друг начин. Даже аз лично предложих една програма, която и близки мои съратници, и далечни политици отхвърлиха. Намесиха се, разбира се, и чужди сили, които направо "предотвратиха" приемането й. Тя се основаваше главно на независимостта на страната ни, която непременно трябваше да запазим. Основаваше се и на това, че трябваше да запазим съграденото, а не да го разсипем. Тъй като вече много години само рушим и разбиваме. А доста нещо беше направено преди - да се говори, че за 50 години нищо не е свършено, е обида към народа ни.
- Кои "чужди сили" споменавате, г-н Берон?
- Тези, които и в момента "дирижират" света, всеки знае кои са те. Винаги съм държал България да е независима, когато щях да ставам премиер, заявих ясно - аз не крада и никой няма да краде, аз не пълзя пред чужденците и няма да позволя и българските политици да пълзят. Признавам - срещнах се и с втория човек на американското посолство, Джон Констатен, той беше доста безпардонен: "Като ви изберат за премиер, ще направите следното..." Казах му да не се занимава с българските работи и да си гледа посолството. После знаете какво се случи...
- Казвате, че бихме могли да запазим независимостта си. Което дали означава, че днес нямаме независимост?
- Естествено, че нямаме. Каква независимост, моля ви се? Нашите ръководители - предишни и сегашни, а и по-предишните, и всякакви други, сутрин стават и веднага тичат при чуждите посланици. Питат ги дори дали да закусват... Което е изключително срамно, разбира се. Ето съседите ни, гърците, икономически закъсаха. Обаче като достойнство, като държавна независимост не можем да се мерим с тях и би трябвало да са пример за нас!
- Какво нещо е политиката? Ако трябваше днес да влезете в нея, щяхте ли да го направите?
- Аз все още съм в политиката. До вчера, както се казва, бях заместник-председател на Народното събрание, което е повече от министър. В момента пък съм зам.-председател на Патриотичния съюз "Защита", който се бори за достойно участие на България на международната арена, бори се и за българите зад граница, и за нас, които сме си тук, в родината.
- 39 души преди 19 лета правиха гладни стачки, митинги, уж гладуваха, уж будуваха. Сега, след години, като си имаме и комисия, която огласи включително и техните досиета, става ясно, че или са били гузни, или някой им е наредил да циркаджийстват (като не искам да обидя, разбира се, българския цирк). Как ще коментирате поведението на тези 39 "поборници"? Или не ви се ще да го правите?
- Наистина не ми се иска да коментирам тези хора и поведението им. Повечето бяха мои колеги от СДС и се страхувам да не стане като при някои от вашите дългогодишни партийни секретари, които обикновено сочат с пръст и казват: "Вие, комунистите". Което си е пълна срамота, а такива като тях у нас се навъдиха доста. Не искам да бъда един от тях, не искам и да казвам лоши думи за СДС, всеки отговаря за поведението си. Всъщност би следвало да отговаря така, както аз отговарям за моето. Отговарям и за всичко онова, което се е случило с мен, около мен и с мое участие.
- Кое е най-симпатичното Народно събрание, в което сте плувал, както се казва, в свои води?
- В два парламента бях. Най-симпатично, без никакво съмнение, беше Седмото Велико НС. Беше  ново като изживяване, като състав, имаше "букет" от всевъзможни образи от целия спектър на живота ни - например космонавт, треньор по вдигане на тежести, писатели, художници, режисьори, поети. Какви ли не хора! Истинските земеделци също бяха там. Там бяха и страдалците от лагерите, които години наред очакваха времето отново да се изявят на политическата сцена. Те не бяха от най-гръмогласните, не бяха и ловки политици, малко сковани бяха в партийните си рамки и трудно излизаха от тях. Но бяха достойни за уважение, тъй като да лежиш заради убежденията си по лагери и затвори не всеки може да издържи. Помня ги с добро. Въпреки че... Да ви призная, някои се присъединиха към... знаете към кого, не искам и името му дори да споменавам, и ме предадоха...
- Още ли се сърдите на д-р Желев?
- Помните кого търпяхме седем години да възглавява нашата държава, това е достатъчен белег за българския ни преход. А другарите ми тогава се присъединиха към него, въпреки че много добре знаеха какъв съм. Както и да е, това вече е минало.
- И пак към темата - има ли нужда от нова конституция? Защото доста гръмогласници искат това...
- Абсолютно честен съм пред ДУМА - според мен нямаме нужда от нова конституция. Каква да бъде "новата"? Защо да променяме "старата"? Питал съм тези, които я критикуват - член по член да ми обяснят кой "става" и кой - "не става" според тях. Повечето от критикарите нямат и хал хабер от основния ни закон, а само си приказват срещу него. Като разни юнаци например от 40-ото НС, които настояваха не само за нова конституция, а и за "ново държавно устройство". Добре, какво да е това държавно устройство? За законност, порядък, за правдивост? Хайде, не искам да говоря за агентурата на МОСАД... Иначе, доколкото зная, държавното устройство бива няколко вида - абсюлютна или парламентарна монархия, парламентарна република, полупрезидентска или президентска република. Какво искат тези хора да бъде установено у нас на мястото на днешната ни парламентарна република? Точно парламентаризма ли искат да сменят, като тръбят щенията си за ново държавно устройство? Да кажат! Я по-добре вземете тях да попитате, може пък за ДУМА да са по-точни във формулировките си...

Преди 19 години - на 12 юли 1991 г., е приета Конституцията на Република България.
309 депутати я подписват, в същия ден е обнародвана в "Държавен вестник". Пет минути преди 13 часа в пленарната зала на парламента гръмва шампанското. Най-възрастният народен представител - Йосиф Петров, полага 267-ия подпис в регистъра, неразделна част от конституцията.
Народните представители, подкрепили конституцията, са морален кворум, отбелязват "бащите" на основния закон. Звуците на "Мила Родино" увенчават труда им, някои от тях пеят химна със сълзи в очи. Пръв подписва варненският депутат Николай Друмев, последен - Кирил Желев.
Конституцията подписват и братята Румен и Пирин Воденичарови. Пирин вече е тежко болен и на системи, но казва за ДУМА, че "би дошъл да подпише даже на носилка".
Конституцията поема своя път в обществото и всъщност ще бъде подложена на проверката на самия живот и на гражданите, заявява пророчески Гиньо Ганев, тогава - председател на парламентарната конституционна комисия.
Вицът на ДУМА от тогавашния ден:
Президентът Желев: Но, господа, вие ще трябва да минете по телата на 39 депутати. По план те утре сутринта ще легнат пред всички входове на парламента.
Министърът на вътрешните работи Христо Данов: По план, г-н президент, утре сутринта ще мием улиците.