Наследството на "града на истината"
Окупацията на университетите е най-уродливото явление в нашата действителност - последна степен на нравствения упадък на обществото и нацията
/ брой: 28
Помните ли "града на истината" - това родилно петно върху младата българска демокрация, който през лятото на 1990 г. събра в столицата и в големите градове на страната стотици новоизлюпени демократи, за да заклейми комунизма, член 1 на тогавашната конституция и петолъчката над Партийния дом? Помните ли палатките, рошавите глави на неговите "граждани", безкрайните репортажи с участието на тези демократи и борци за нов живот, на които тогавашният американски президент каза, че "историята била с тях"?
Този град не призна резултатите от изборите за Велико народно събрание, спечелени от БСП. Недоволните и несъгласните окупираха Софийския университет, затвориха центъра на София, изпълниха предаванията на телевизията и страниците на вестниците и говореха ли, говореха, че "времето е тяхно" и че ще се борят докрай, за да изгонят комунистите и установят демокрацията. Те бяха честните, те бяха "новите освободители", те бяха "бъдещето" и говореха от негово име.
Помните ли как бе затваряно кръстовището на Орлов мост, как бе обграждано Народното събрание? Помните ли възгласите, скандиранията, думите, които тогава се лееха? А помните ли, че почетните жители на този град бяха интелектуалците, сред които преподаватели в университетите, там бяха тогавашни студенти, които по-късно станаха преподаватели в университетите?
Ако сте ги забравили, аз искам да ви върна повече от двадесет години назад, защото там, в "града на истината" и тогава, през лятото на 1990 година, се роди едно явление, което периодично се повтаря и обсебва целия обществен живот, навлиза в домовете ни и ни изправя едни срещу други. Там и тогава се родиха днешните окупации на Софийския университет. Тогава именно паднаха всякакви културни и нравствени задръжки, постмодернизмът победи и се превърна в идеологията на обществото ни. Тогава именно се видя какви ще бъдат бъдещите "народни водачи", наречени малко по-късно "елит" и "политическа класа".
Този "град" наистина е
разделителят на две епохи
Но и на две култури. Битката между тях бе кратка и завърши с победа на "новото", на "демокрацията" и "Европа". Да, демокрацията победи, но кого? Даваме ли си днес сметка кого победи демокрацията и какво избуя върху руините на предишното време?
Днешните окупатори на Софийския университет и на другите български университети се представят за борци срещу "задкулисието", за нов морал и нова политическа система. Те искали да отворят очите на българите и да им покажат истината - същата онази "истина", заради която преди двадесет и три години центърът на София бе блокиран с палатки и проснати върху паважа тела. Обаче кога и къде заради истината са окупирали университет? Университетът е пространството на универсалното, всеобщото, вселенското, абсолютното. Той затова е и автономна институция, в която не се прилага сила и не се допускат тези, които биха накърнили самостоятелността му и биха поругали тайнството и светостта на науката и знанието. Университетът е друг свят, а не поле на обикновени човешки страсти и амбиции!
Университетът е друг свят по презумпция и определение, но такъв ли е той в нашите условия. Стои ли той по-високо от всичко останало в нашето общество и в държавата ни? Неприкосновен ли е той не само за полицейската намеса, но и за пошлостта, бездарието, посредствеността, хунвейбинското безпардонство и наглостта на парвенюто? Представяте ли си студентска окупация на Кеймбридж, Московския държавен университет, Карловия в Прага, на Ягелонския и изобщо на който и да било истински университет в света? Не си представяте, защото
там тя е невъзможна
А е невъзможна не защото студентите са по-зрели, ученолюбиви, умни или послушни, а тъй като там цари друг дух, друг стил, друг морал. Там никой няма да възхвали евентуалния окупатор като "нов освободител", а ще го поругае като рушител и поробител на свободата.
Посегателството над университетите у нас е резултат от цялостното падение на обществения морал, духа на нацията и на разрушената култура. Установи се нов обществен ред, който поддържа свой начин на мислене, свои обществени нрави и критерии за ценности. Този ред унищожи интелигенцията, принизи ролята на културата, образованието и науката и отвори вратите им за малокултурието, необразоваността и посредствеността. Защо да си затваряме очите и крием главите в пясъка, а не покажем какви хора преподават в университетите, каква е тяхната научна квалификация, морал на учени и преподаватели; какви са нравствените им възгледи и преподавателски отговорности; какво е съзнанието им за собствената им отговорност в обучението и възпитанието на младите; какво пишат и как го пишат. Много от сегашните преподаватели бяха жители на "града на истината"; те бяха сред окупаторите на университетите и кръстовищата. Те бяха онези млади хора, чиито изкривени физиономии и зли погледи изпълваха улиците, за да налагат "незабавна смяна на системата и повсеместна демокрация". Те прогонваха номенклатурата и всеки удар срещу нея обявяваха за "добър ден за българската демокрация". Те пращаха в Сибир и сочеха с палец надолу по митинги и събрания. Те обругаваха учени и преподаватели, искаха оставки на ректори и декани. И ето ги сега техните възпитаници. Ето ги плодовете на тяхната научна, преподавателска и просветителска работа "в името на демокрацията"! "
Онези" възпроизведоха "тези"!
Окупацията на университетите е най-уродливото явление в нашата действителност. Тя е последната степен на нравствения упадък на обществото и нацията.
Интелигенцията, в своето полумъртво състояние, се е втренчила заедно с всички в разрешаването на икономическите проблеми и в това "как да се оправим". Но нас ни е повалило нещо много по-страшно от икономическа криза и "политическо задкулисие". Ние сме поразени от синдром на моралната недостатъчност. Инфекцията е напреднала и смъртно застрашава живота на общественото тяло. Но всеки морален упадък може да бъде спрян с общи усилия. За да се породят общите усилия обаче, е необходимо съзнание за опасностите, които ни застрашават. Необходимо е друго мислене и друго говорене, други усилия и движение в друга посока. Защото кризата не е труден и беден живот, а опустошени души, мъртви пориви, омраза, безразличие, простотия и тържество на "поднебесните сили на злобата".
Дано го осъзнаем!