На кого да вярваме
/ брой: 92
Във вчерашния си брой ДУМА публикува информация, според която сред 28-те страни членки на ЕС България заема 20-о място по обема на инвестициите като дял от БВП. През миналата година инвестициите в частния и обществения сектор у нас били 19,2% от БВП. През 2015 г. те са възлизали на 21%, а през 2008 г. - на 33% от БВП.
В края на миналата седмица пък министърът на икономиката Емил Караниколов разказа в парламента как бизнес климатът у нас се подобрявал. От парламентарната трибуна потекоха реки от мед и масло. Отчитаме повишен инвеститорски интерес към страната. От началото на 2018 г. са издадени 10 сертификата на инвеститори, които ще вложат 600 млн. лв. и ще открият 1000 работни места, хвалят се от властта. България изпреварва с 1,2% средния растеж на БВП в ЕС и достига 3,6%. Да се чуди човек на кого да вярва - на очите си, на данните от Евростат или на правителствените хвалебствия.
А фактите са красноречиви. Сделките от последните месеци очертават тенденция, според която западните инвеститори напускат България. Норвежката Теленор, при условие че правеше до 38% печалба; шведската MTG; френската Сосиете Женерал; чешката ЧЕЗ ни изоставят. Европейски вериги за храни също напуснаха. От енергетиката си отиват и малкото читави компании. Причината е, че държавата е направила отрасъла непоносим. Грубата намеса на държавата, превърната в шуробаджанашка кантора, слабата съдебна система и бизнес средата като цяло, липсата на върховенство на закона и корупцията продължават да се сочат като проблем номер едно и в последната анкета сред членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара. Напредъкът с борбата с корупцията и престъпността традиционно се оценява като слаб. А както е известно, природата не търпи празни пространства. Затова на мястото на световните компании идват инвеститори като Гинка и южноафриканските инвестиционни фондове.