Министерство на бедността

2012 г.
Половината от населението на България е живяло в риск от бедност през 2012 г., сочат годишните данни на статистическата служба на Европейския съюз Евростат. С 49 процента от населението, намиращо се в риск от бедност и социално изключване, България и тази година е на първо място в черната статистика за целия Евросъюз.
2013 г.
Делът на хората, които живеят в големи материални лишения е най-висок в България - 60 на сто, Латвия - 49 на сто, и Румъния - 48 на сто, сочи изследване на Евростат за хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС.
2015 г.
Над една трета от българите - 34,2% от населението, живеят в тежки материални лишения, сочат предварителни данни на Евростат за 2015 г. Този дял е над четири пъти по-голям от средния за Европейския съюз (8,2%), като при това са наблюдава увеличение спрямо предходната година, когато делът на затруднените е бил 33,1%.
Според изчисленията 2,468 млн. души у нас живеят в тежки материални лишения.
2016 г.
България е страната в Европейския съюз, чието население е най-застрашено от бедност и социално изключване, показват данни на европейската статистическа служба Евростат за 2016 г. Докато средно за ЕС делът на населението в риск от бедност е 23.4%, в България той е 40.4 на сто.
2018 г.
Българите продължават да са най-бедните европейци, сочи проучване на статистическата агенция на ЕС Евростат. 2 767 000 българи са на ръба, което е 38,9 процента от населението. Това прави българите най-бедни в ЕС за 11-а година, при това откак са членове на Съюза те никога на са изпускали първото място в класацията по мизерия.
Всеки трети българин изпитва затруднения да си плаща сметките, да се отоплява или да пътува през отпуската си поне за седмица годишно.
Дотук със статистиката. А сега открийте разликите! Няма, нали, по-скоро има прилики. Защото тази статистика всъщност само потвърждава първенството ни в ред черни графи от първия ден на членството ни в ЕС, та до днес. Тоест, вари го, печи го, все си на бедност мирише.
Като чета цифрите през годините, ми идва наум, че може да се направи една готварска книжка с рецепти за бедни. Една от тях може да е следната: от близкия Плод-зеленчук вземате изхвърлените негодни за продажба домати и чушки, нарязвате ги заедно с прораснал картоф от дълбоките запаси, заливате ги с екстра вържин зехтин, пресован от стари и нови предизборни обещания, отгоре, вместо сол, капвате по някоя сълза за пропиления ви мърцина живот и гювечът е готов. Не ви трябва фурна за печенето, събрали сте толкова гняв, че може и гювеча да изпечете с него.
Впоследствие обаче ми дойде друга идея - що да не създам Министерство на бедността, което ще работи хем за нея, хем срещу нея. С моите две висше образования и дълъг евтино платен трудов стаж даже може и да го оглавя. При тази ситуация у нас с над 400 хил. работещи бедни и над 1,7 млн. с доходи до 600 лв., когато издръжката на живота е 585 лв., ще спретна министерство като слънце. Защо пък само някои да си имат министерство на щастието и министър на изкуствения интелект? Ние тук, у нас, си имаме достатъчно естествен интелект, дори го изнасяме зад граница, защо да не го впрегнем в родолюбивото дело за създаването на новото министерство. Даже можем да изнасяме ноу-хау, та на положителното салдо да ни завидят дори Владислав Горанов и Цветан Цветанов. Няма да изнасяме световна революция, я! Само някаква си бедност! И то не за всички страни, които с нас влезнаха в ЕС, но дръпнаха далеч по-напред, а само в тези, които някога наричахме развиващи се, а сега ние май ставаме такава, че и отгоре. И няма защо да виним диалектиката, тя не е срамна дума и не са я измислили комунистите... Но факт е, че количествените натрупвания не доведоха до качествени изменения. Просто не случихме на лектори, а се доверихме но хора, които и хабер си нямат от омразния за тях диалектически материализъм. Резултатът се вижда. По техния портфейл и по нашия. По това, че в днешната ни бананова република се пръкна нещо, което познавачите наричат компрадорска буржоазия - онази, която често е обвинявана в предателство на националните интереси, тъй като подкопава икономиката на страната и води до нейния колапс.      
Колкото до новото министерство, смятам то да бъде открито подобаващо с прием на специални гости и със специално меню. Например за премиера Борисов ще има вкусни тънки филийки с мас. За Цветанов - чеверме, за Доган ще точна една баклава, все пак съм от Родопите... За облеклото всеки сам ще прецени, но знам, че Захариева ще стои добре с клинчето от Арабските емирства, а Лиляна Павлова трябва само малко да стегне фигурата си - все пак в Министерство на бедността не се влиза с толкова налята фигура.
Спокойно! И вие ще бъдете поканени!