Димитър Манолов:
Май има сценарий за съсипване на държавата
Главният приносител на тези идеи е министър Симеон Дянков, но участват и други членове на правителството, казва вицепрезидентът на "Подкрепа" пред агенция Блиц
/ брой: 147
агенция Блиц
Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. в София. Магистър инженер е по строителство на сгради и съоръжения. Специализирал е "Частни пенсионни схеми" във Вашингтон и "Преструктуриране и приватизация" в Оксфорд. От 1994 г. е вицепрезидент на синдиката "Подкрепа". Член е на Икономическия и социален съвет, на Европейския икономически и социален комитет, на Надзорния съвет на НОИ и на ИК на Европейската конфедерация на профсъюзите.
- Г-н Манолов, синдикатите прогнозират ежегодно, че ни очаква гореща есен. Може ли да се очакват протести през есента на 2010 г.?
- Винаги може да се очакват протести. Те са възниквали, дори и когато на пръв поглед е изглеждало, че нищо не може да се случи, а то изведнъж се случва. Ако говорим за някакви трайни тенденции, ще видим какво ще стане с цените на тока, парното, газа. Това, което мен ме смущава в цялата тази работа, е, че почва да ми се струва, че някой нарочно ни ги прави тези работи и не мога да разбера защо.
- Кои работи?
- Всичките тези негативни неща, които почват да ни се случват, вече почвам да си мисля, че не са от глупост, а нарочно ни се правят в рамките на някакъв бъдещ сценарий, за който, разбира се, мога да начертая поредица такива виждания, но не мога да го говоря пред вестници, рано ми е, не ми стига знание.
- Включително и вдигането на енергоцените, за да бъдат изправени хората и бизнесът на нокти?
- Да. И да бъде разсипана държавицата, но защо, не знам. Защо ми е трудно да кажа. Ако знаех защо, връщайки се назад, лесно ще стане.
- А кой?
- Тези, които взимат решенията.
- Кой взема решенията?
- Ами такива, дето ги избираме да взимат решения. Финансовият министър Симеон Дянков е главният приносител. Има и други членове на правителството. Хора, които си казват: защо да ремонтираме нещо, като можем да го съборим и да почнем наново...
- В смисъл - няма външен фактор?
- Тези, дето ги избираме, никой не знае в какви релации са с такива, които не избираме, но които обаче в крайна сметка... Може да идва и отвън.
- Това, което казвате, звучи много сериозно...
- Ами нека да звучи сериозно. Страх ме е много. Но не мога да допусна, че е възможно и нормално такива неща да се случват тогава, когато... Известно е - аз съм два дни тук, два дни в Брюксел, и живея в два "паралелни" свята - това тук е абсурдно, това просто не е възможно.
Не може да е от глупост. Не може да е от незнание. Страх ме е, че е от злонамереност. Сега засега само гледам.
- Потаряте, че може да има сценарий, злонамерен?
- Би могло, така ми се провижда. Или е поставена цел. Не може някой да е чак толкова глупав. Кой ще ме убеди мен, че цените на газа и на тока трябва да стигнат до тези нива? Никой не може да ме убеди.
- Какво друго визирате освен цените на енергоносителите?
- Те са купчина неща - което и да хванеш, отиваш там. Нещата, които се вършат в здравеопазването, нещата, които се вършат къде ли не.
- В общинските администрации?
- В общинските администрации също, да речем. То е, откъдето се пипне, и все там отива, защото всичко се събира накрая в един фокус.
- Каква би била крайната цел на тези злонамерени действия?
- Е, не мога дажа. Аз, ако знаех, щеше да ми е по-лесно да анализирам целия процес.
- Ами вие най-трудното сте го направил.
- Че съм почнал да се съмнявам?
- Да.
- След като съм започнал да се съмнявам, ще започна и повече да внимавам и може някой път пък да стигна този извод, но аз съм много малък, за да мога да ги кажа със сигурност тия неща - нямам достъп до изходните данни.
- Симеон Дянков каза, че от април България е започнала да излиза от кризата. Вашите впечатления какви са?
- Аз гледам Дянков много да не го слушам какво говори. В началото имах неблагоразумието да се заслушвам сериозно в това, което говори, но бързо ми мина.
- Министърът на труда Тотю Младенов се хвали как безработицата пада. Вашите виждания за пазара на труда какви са?
- Ние не може да имаме други виждания извън неговите, тъй като няма и как да имаме собствена система за такова детайлно наблюдение на трудовия пазар. Имаме разлика във вижданията не само с този министър, а и с всички отпреди. Дотолкова, доколкото под безработни ние и те не разбираме едно и също нещо. Те разбират под безработни тези, които са регистрирани, ние под безработни разбираме тези, които няма какво да работят. Тук има твърде сериозна разлика. Това, което напоследък се изнесе като данни, трябва да заостри нашата тревожност, защото безработицата намалява, обаче намалява и заетостта. Това значи, че тези хора, които са били на борсата на труда, някъде са изчезнали, не са на българския трудов пазар или е твърде възможно да са прелетели в сивата част на икономиката.
- Има ли основания за оптимизъм в това, което се говори в официалната статистика за безработицата, или се използва сезонният фактор, за да се трупат политически дивиденти?
- На мене ми се струва, че по-скоро има този път тренд на намаление на безработицата, най-малкото защото се увеличи българският износ, което е достатъчно надежден индикатор и той може да доведе до извода, че наистина се наемат повече хора на работа. Извън това, което вече споменах, че и доста хора отново заминаха нанякъде, извън България.
- Сега на дневен ред е пенсионната реформа. Говори се за вдигане от 1 юли 2011 г. с три години на осигурителния стаж за пенсиониране. Това изведнъж ли ще бъде направено?
- Не, това ми се вижда абсурдно. Това е нещо, срещу което ще се борим до последно с цената на каквито и да било скандали, с когото и да било. Тука няма наши, няма ваши. Тук говорим за други неща.
- Няма ли алтернатива вдигането на стажа с три години сега?
- Нека да не ги заключаваме нещата толкова категорично, ще търсим всякакви изходи. Друг е въпросът, че реформата рано или късно трябваше да се случи, но трябваше да се случи след още 10 години и това, за което ние настоявахме - ако, така или иначе, ще се прави, да не е в рамките на допълнителното натоварване на текущото поколение, да се отложи за по-нататъшно поколение. Т.е. това увеличение да стане колкото се може по-плавно - да речем с 2-3 месеца на година. Крайната цел е 2022 г. - тогава да станат 3 години. На 4 години да се получи 1 година увеличение.
- На 29 септември Европейската конфедерация на профсъюзите прави протестна демонстрация пред ЕК заради нейното виждане, че продължителността на живота в Европа ще стане 120 г. и пенсионната възраст трябва да се увеличи. Каква е позицията на "Подкрепа" в този контекст?
- Съвсем скоро предстои ЕК и Европарламентът да изработят и да приемат една Зелена книга по пенсионното осигуряване. Там ще пише някакви неща, които, като ги прочетем, ще викаме какво стана сега и какво правиме. Една от причините България да не може да се сравнява с Европа това е, че в България има огромен човешки масив, който съзнателно отказва да участва във всичките солидарни процеси в държавата като принос. Но участва изключително ревностно и старателно като бенефициент.
Това отличава България от онези страни, защото в Белгия например, в която създадоха преди 20 години "Сребърен фонд" и започнаха да мислят за предстоящата си демографска криза, в момента съотношението работници - пенсионери е четири към едно - четири работници на един пенсионер. Белгийците пищят, че са в демографска криза. В България съотношението е 1,3:1.
Ние го направихме с ляв крак "Сребърния фонд" миналата година, той още не работи, не му е свикан управителният съвет. Ние продължаваме твърде много да се различаваме от ЕС. Във Франция това, което взриви държавата, е желанието на правителството им да се пенсионират на по 63 години. Нещо, което направихме ние преди 10 години, но при нас големият проблем е този огромен човешки масив, който не участва в никакви привносителни процеси в държавата.
- Този прословут близо 1 милион неосигурени ли имате предвид?
- Неосигурени звучи добре. Той ни фокусира върху по-голямата, по-едрата част на нещата. Но ето това е - близо 1 милион човека не участват в нищо, не участват в приноса. А те са ревностни потребители. Най-ревностните!
- Означава ли всичко това, че като цяло "Подкрепа" е готова да даде рамо на правителството за замислената реформа?
- Нека да сме наясно, реформата, която беше направена през 2000 г., още тогава беше ясно, че е половинчата и не е цялостна. Увеличи се пенсионната възраст с 3 години за мъжете, с 5 за жените. Трябваше да се направи първа стъпка и втора - някъде по-нататък. Друг е въпросът, че специално ние си представяхме тази втора крачка като потребна някъде през 2020 г., а не 2010 г.
- Не ли е много за едно поколение да се направи това в рамките на 10 години?
- Ето това е големият проблем, но това е проблем, който го създадоха политиците, като години наред намаляваха осигурителните вноски и дестабилизираха системата. Защото политици и бизнесмени не разчитат на пенсията, те разчитат на някакви други неща. И затова за тях е по-важно да не дават днес. Въпреки че напоследък доста бизнесмени от строителството ме търсят за съдействие да се пенсионират, тъй като навремето са се осигурявали на първа категория и сега искат да си вземат една пенсийка и пак да си правят бизнеса.
- Защо да не може да се увеличат годините, а да трябва да се увеличи осигурителният стаж, заради пълненето на фонда ли?
- Не, изобщо не става дума за пълнене на фонда. Ако ставаше дума за това, можеха да вдигнат осигурителните вноски. Идеята на това нещо е да се промени съотношението работещи - пенсионери. Намалението на осигурителните вноски е намаляване на пенсиите. Ако днес осигурителните вноски бяха на нивата, да кажем на 2000 г., пенсиите щяха да са около три пъти по-високи, отколкото са днес.
- Да, но в управленската програма на ГЕРБ е записано намаление на осигурителните вноски.
- Нека да не говорим за това като за свещена крава, защото аз ще отворя следващата страница на управленската програма. Нека да не се взираме само в един лист от управленската програма на ГЕРБ.
- Но в този лист пише, че...
- Аз ще ви отворя следващата страница, на която пише какво ще стане с благосъстоянието и как в пъти ще нараснат пенсии и доходи. Като ще четем едната, ще четем и другата страница. И тъй като двете страници са оксиморони, спираме да ги четем и двете и гледаме какво става в действителността.