Леонардо бил кривоглед, Ел Греко - астигматик

Леонардо да Винчи и други известни художници дължат своя огромен талант не само на безспорното си умение да рисуват, но и на зрителни дефекти, благодарение на които възприемат заобикалящата ги действителност по специфичен начин. До този извод стигнаха британски, италиански и френски учени, ръководени от невробиолога проф. Кристофър Тайлър от Медицинския факултет на Лондонския университет.
Леонардо смята себе си за учен и инженер и често подчертава, че преди всичко е техничар и после художник. За разлика от доста майстори на четката и палитрата той може да пресъздава чудесно тримерни (обемни) образи на двумерно платно. Проф. Тайлър и екипът му внимателно анализират творби на Да Винчи и учителя му - скулпторът Андреа дел Верокио, в чието ателие младият талант е ученик и често позира. Става дума за две статуи, две маслени картини и две рисунки. Много е вероятно модел на тези произведения да е самият Леонардо, смята проф. Тайлър. Той и сътрудниците му установяват отклонения от зрителната ос - линията, свързваща очите на Да Винчи, които свидетелстват за страбизъм (кривогледство). При бронзовата статуя "Давид" ъгълът на отклонението е 13,2°, при бюста, условно наречен  "Младият войн" - 12,5°. Двете картини, които Тайлър и екипът му изследват - "Йоан Кръстител" и "Спасителят на света", са нарисувани от самия Леонардо. Въпреки че не се водят като автопортрети, той вероятно е изобразил своя външен вид в една или друга степен. В случая с "Йоан Кръстител" отклонението от зрителната ос е 9,1°, а при "Спасителят на света" - 8,6°. В творбите на самия Да Винчи кривогледството е по-слабо забележимо.
При знаменитата рисунка "Витрувианският човек", придружена с бележки от автора, отклонението от зрителната ос е 5,9°, а при автопортрета на възрастния Леонардо - 8,3°.
"Леонардо е имал разходящо кривогледство", твърди проф. Тайлър. Тази особеност му позволява произволно да превключва от бинокулярно (обемно, стереоскопично) на монокулярно (с едното око) зрение. Именно този зрителен дефект е в основата на гениалността му.
Според британския невробиолог Рембранд, Албрехт Дюрер, Едгар Дега и Пабло Пикасо също били кривогледи. Това личи при автопортретите им.
Проф.Тайлър е категоричен: отслабващото зрение води до размиване на образите, до загуба на обема и детайлите. И посочва следния пример: катарактата (очното перде) на Клод Моне е причината за мекотата на линиите и характерната пастелна цветова палитра на платната му. След операцията картините му възвръщат яснотата си и наситеността на багрите.
Френсис Бейкън, английски експресионист от миналия век, е известен с гротескните си, деформирани, кошмарни фигури. Покойната
Маргарет Тачър не споменава името му,
винаги го назовава "човекът, рисуващ онези уродливии картини". Невробиолозите Семир Зеки и Томогиро Исизу от Университетския колеж на Лондон и физикът Авин Сафран от университета на Женева са убедени, че до края на живота си Бейкън страда от дисморфопсия - нарушение на зрителното възприятие, изразяващо се в изкривяване на формата и размерите на предметите. Но резултатите от този дефект носят огромни печалби на Френсис Бейкън - картините му се продават за баснословни суми.
През последните 30 години от живота си френският импресионист Едгар Дега страда от прогресиращо влошаване на зрението и поради това започва по-често да рисува с пастелни бои, а образите в картините му стават по-големи. Използвайки компютърната симулация, френският физик Лоран Фарие моделира схемата на зрителните му възприятия. И стига до извода, че талантливият художник не може да фокусира погледа си. Но това не пречи шедьоврите му да са с космически цени.
Руски невробиолози и физици изследват платната на Ел Греко и Рембранд и стигат до следните изводи. Характерният за испанеца стил (човешките фигури са леко издърпани нагоре) се дължи на астигматизма му. А бинокулярното зрение на холандеца било недоразвито по рождение. Недоразвито, но и благодарение на него Рембранд беше, е и ще бъде един от най-великите художници. 


Едното око на "Витрувианския човек" е под ъгъл спрямо зрителната ос


Зрителният дефект на Леонардо ясно личи и тук



"Бобче" в главния мозък стимулира дарбата
Проф. Натаниъл Дорн от Масачузетския технологичен институт откри участък в главния мозък, който "дирижира" дарбата на художниците. Това място представлява миниатюрно "бобче", излъчващо електромагнитни вълни с определена честота - според учения именно те са в основата на майсторското рисуване. Американецът смята, че по някакъв начин "бобчето" стимулира изявата на художниците. "Продължавам експериментите, засега резултатите са отлични, ще ги съобщя на по-късен етап", обеща проф. Дорн.