Контактът на живо доказа предаността на публиката

За радост 38-ото издание на единствения по рода си у нас фестивал за българско игрално кино (24 септември - 1 октомври) успя да се проведе на живо, с активното участие на очакващата го варненска публика. Това само по себе си е истинско събитие в момент, когато цялата европейска индустрия търси свои пътища из непознатите дебри на новата реалност, наложена от пандемията на КОВИД-19. Същевременно филмите от неговата програма, включваща всички игрални продукции, реализирани у нас с неистови усилия през последната година, както с подкрепата на НФЦ, така и с частни средства: 22 късометражни и 19 пълнометражни - за пръв път се показват и онлайн. А в паралелната колекция "Открити хоризонти" видяхме още 10 късометражни и 3 пълнометражни творби.

След шестте мъчителни месеца изолация отново имахме шанса да споделяме лични впечатления, да коментираме националната ни кинопродукция, както на традиционните обсъждания и пресконференции с участието на творческите екипи, така и помежду си. Този факт недвусмислено доказва колко мощна е силата на въздействието на киноизкуството в прекия му досег със зрителите. Убедена съм, че до настоящата година никой не си е давал реална сметка за нея.

А тази взаимна връзка се осъществява преди всичко благодарение на отговорността и съпричастието на българските творци към най-съществени актуални проблеми, свързани с етиката на съвременния човек и смисъла на неговия живот, който непрестанно се подлага на съмнение в подобни абсурдни ситуации на безсмисленото ни битие. Техните филми, подписани с различни авторски почерци, звучат автентично и тревожно. Ще приведа като пример две важни за развитието на нашето кино пълнометражни трагикомедии: "Страх" - дело на режисьор-сценариста Ивайло Христов и оператора Емил Христов, удостоена с Голямата награда "Златна роза", и "Като за последно" на Ивайло Пенчев (която вече анализирах във в. ДУМА, в броя от 2 септември), сега спечелила Наградата на зрителите. Общото за двете е, че публиката, изпълнила (разбира се, през стол) Голямата зала на Фестивалния и конгресен център, реагира през цялото време на прожекциите и накрая дълго аплодира на крака. Това доказва, че тя не само открива на екрана своите проблеми, но и ги съпреживява, благодарение на остроумно поднесените комедийни похвати и ситуации, умело вплетени в драматургията на героите и характерите. Става дума за горчивата усмивка, която не олекотява значимостта на темите, а с умелата интерпретация, предимно на познати актьори, неусетно води към същността на посланието. За потвърждение ще припомня и миналогодишния фаворит на аудиторията - черната комедия "В кръг" на Стефан Командарев... 

В поредния си успешен филм "Страх" с ироничен разказ, странни ситуации и чепати герои - независимо дали са каръци или се опитват да емигрират в Африка през снежните планини на България, Ивайло Христов продължава да се разпростира в собствената си художническа територия. Този път сериозно му е помогнало майсторски подбраното от него актьорско дуо, което превъзмогва очевидното на места разиграване на шаблони и познати образци: опитната, винаги сдържана Светлана Янчева, която за изградения от нея тук образ на Светла (вдовица, изгубила и работата си) е удостоена с Наградата за женска роля, и партньорът й Майкъл Флеминг, чието присъствие на екрана е интелигентно и деликатно. Нестихващият човешки стремеж към семеен уют, към грижа за ближния, към собствен социален кръг, в който злобата, завистта и агресията не могат да проникнат, прозвучава недвусмислено и същевременно забавно. Смях и огорчение, хумор и разочарование, но... и вяра и упование.

Специално внимание ще отделя на пренебрегнатия от журито ярък и обещаващ дебют на трима млади творци в пълнометражното игрално кино "Рая на Данте", насочен към твърде сложна и отговорна екзистенциална тема - за необходимостта от вярно преосмисляне на нашето минало, затлачено в тресавище от заблуди и полуистини; за реалния смисъл на живота. За мен името на младия Димитър Радев, автор на няколко късометражни творби и документален филм за наркокомуна "Билани", както и на сборник с разкази "Косите на Авесалом", е откритието на този фестивал. Той доказва на екрана своите възможности и като сценарист с широка култура, и като режисьор с усет за стил и кастинг, с чувство за мярка. От изключителна важност в случая е подходящият избор на Владимир Пенев за изпълнител на трудна, многопластова роля, рядко срещана в съвременната ни драматургия. Става дума за образа на 64-годишния пенсионер Данте - основен "гръбнак" на филма, заслужил Наградата за най-добър актьор (която не получи!). Заслужава да бъде отбелязана и деликатната игра на неговата млада партньорка Радина Боршош. Неслучайно гилдия "Критика" към СБФД единодушно присъди своята награда на този филм, отправящ категоричен зов за публично разграничаване в обществото на невинните от виновните и поставяне на точните им исторически места, будейки същевременно тревожен размисъл за прошката или отмъщението... за възмездието.

С чувство за гражданска отговорност в търсене на истината е подходил към вечния проблем за вината, при това - у всеки от нас, екипът на другия интересен, също троен, но нискобюджетен дебют в пълнометражното кино "Пепел върху слънцето" на младия режисьор Богомил Калинов, автор на няколко късометражни творби. В основата на сценария на проф. Златимир Коларов и Братя Калинови е залегнал психологическият роман "Illusio magna" на доктора, претърпял две издания. Както в "Рая на Данте", така и тук предложеният на зрителя любопитен разказ очевидно вълнува, особено в болезнената обстановка на съвременната действителност, в която ролята на лекаря като спасител виси като дамоклев меч над главите ни. Той е центрирал вниманието си върху една лекарска грешка и прибързаната реакция на днешната сензационна журналистика към нея. Този избор в известна степен е накърнил полифоничното философско внушение на романа и е довел до няколко финала.

Наградата за най-добър дебют бе отредена от журито на 102-минутната драма "Доза щастие" на младата актриса Яна Титова (режисирала няколко късометражни филма) за оригинална и откровена интерпретация на твърде съществена актуална тема - рушителното въздействие на хероина върху съдбата на млада майка (чийто образ е изграден автентично от Валентина Каролева) и жестоката й битка със самата себе си, на границата между живота и смъртта. Тази творба трябва да бъде показана във всички училища, тъй като е от изключителна важност за здравето и възпитанието на подрастващите поколения навсякъде по света. Вероятно по тази причина тя е отличена с приза за режисура, за женска роля и наградата на публиката на МКФ "В семеен кръг" в Москва тази година.

С най-много отличия си тръгна от 38-ия фестивал "Сцени от живота на една актриса" на Иван Владимиров: за най-добър сценарий за умението да превърне една фрагментарна структура в хомогенно цяло; за режисура с намирането на "смел и находчив визуален подход" при изграждане на образа на една актриса; както и със Специалната награда на журито за "най-иновативен филм в програмата". Не съм убедена, че интересно показаният опит на един начеващ режисьор да разбере причината за самоубийството на приятелката му - млада актриса, довела до създаването на тази копродукция с БНТ, заслужава да бъде отрупан с толкова награди. А и прекаляването във всяка област не води до бъдещи резултати...

И този форум потвърди усещането ми, че на нашето кино като че ли повече му подхождат "малките" филми, за "малки" човеци, които ни водят към обемна вътрешна Вселена.