Халтура, кич и чалга, докога?

Отлично съзнавам, че понятието "култура е множеството отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група. Тя обхваща освен проявите на изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията".
Понастоящем думата култура масово се "пришива" към безброй много обществени дейности - политическа култура, управленческа култура, административна култура, правна култура, производствена култура, култура на поведението, здравна култура, семейна култура и т.н. Към тази поредица може да се прибавят - с ироничен подтекст - още мутренска култура, чалга култура, улична култура, субкултура, халтура и пр., като антитеза на понятието култура. В най-изчистен вид то се използва за характеризиране изявите на изкуствата - музиката, поезията, танцовите изкуства, театъра,  изобразителните изкуства и пр. - в които "серийното и индустриалното" производство е априори недопустимо!
Веднага трябва да се отбележи, че

в сферата на изкуствата

понятието "култура" има две измерения, които имат професионален и непрофесионален (аматьорски) статус. Независимо, че са две неделими страни на едно обществено явление - понеже аматьоризмът е естественият резерв на професионализма - те имат и изпълняват различни функции. Главната задача на професионализма е да създава високи артистични образци, а на аматьоризма - да възпитава обществото емоционално-естетически, за да бъде подготвено както за пълноценно възприемане на художествените продукти, така и за личното душевно обогатяване на отделния индивид. Поради неравномерното и неравнопоставено развитие на различните общества, културните процеси в тях обективно съжителстват с културоподобните прояви на субкултурата и халтурата, при които водещото начало не е постигането на висококачествен художествен продукт, а грубата печалба, независимо от използваните средства. Техни "достойни събратя" са кичът и чалгизацията,  които заедно създават неверен модел за начина на живот и изкуствата.
Трагичен факт е, че в момента в България на почит и уважение са изявите на субкултурата и халтурата, на кича и чалгата (в широкия смисъл на понятията), които насаждат в обществото съмнителни естетически критерии и ценности. Те създават евтина илюзия за духовна изява, но фактически тя е продукт на фалшива емоция, опакована луксозно, за да се продава по-лесно. Ужасяващо е, че проявите на кича триумфират както във субкултурните и халтурните "артистични" изяви, така и с пълна сила в рекламата, туристическата и сувенирната индустрии, които залагат върху самоцелното зрелищно начало, в което моралните задръжки изцяло отсъстват! "Не само бурният смях и гръмогласните одобрителни възгласи са необходими в залата; необходимо е и присъствието на умното мълчане" - утвърждава проф. Здравко Митков. "Светът на кича е свят на преструвките и сладникавата сантименталност" - добавя известният американски културолог Скрутън. Би могло да се добави, че в изкуството кичът е

 белег на естетическо падение

а обстоятелството, че концертите/спектаклите със съмнителни художествени достойнства пълнят залите, е белег за масовата липса на култура в обществото! Лозунгът "всичко е шоу" не само е неверен, а е и вреден, защото общественият и личностен артистичен просперитет се постига с много труд и професионално насочени усилия!
Необясним парадокс е възхищението, проявявано от много хора с висок образователен ценз, от псевдоартистичните - по същество непрофесионални изяви, намиращи се на ръба на кича, които ежедневно и ежеминутно ни заливат от всички страни! Защо те не само се примиряват, а дори и се възхищават от този художествен примитивизъм? Любопитно е да се знае, те биха ли потърсили здравни, правни и всякакви други услуги, предлагани им от хора без съответната образователна подготовка и професионална квалификация!? Парадоксът е този, че когато това касае духовната сфера, същите тези хора са склонни и благоразположени към всякакви компромиси, без дори да се замислят, че това е равностойно с консумацията предимно на генномодифицирани продукти!... "Ако човек живее дълго с проявите на кича, той започва все по-трудно да различава истината от лъжата" (Ясен Бориславов). "Нерядко на музиката се гледа единствено през призмата на развлечението. Танцовата музика има силен виталитет, но когато се слуша многократно и ежедневно, става щампа. Хората, израснали в близост с такава музика, остават "глухи" за голямото изкуство и нерядко са склонни дори да го отричат"! (проф. Георги Робев)
Фактът, че голяма част от студентите и

младите висшисти не посещават

симфонични, камерни и хорови концерти, оперни и театрални спектакли, изложби и други стойностни културни събития, е тъжен, но още по-тъжен е фактът, че те се хвалят с това! Трагичният подтекст на тази констатация е, че този факт не е за хвалба, а е повод за срам, понеже с повишаване на образователния си статут, в културно отношение тези индивиди са останали на примитивно равнище и задоволяват елементарните си духовни интереси с подражателство и примитивизма на субкултурата, халтурата, чалгата и кича!... А Умберто Еко утвърждава, че "доколкото културата се идентифицира с критическото отношение към света, тя насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието"! Това означава ли, че от генетична гледна точка, с много от постъпките си човекът, живущ в XXI век, показва, че не се е отделил сериозно от пещерната епоха? И в този контекст, въпреки че България е равноправен член на Европейския съюз, продължава ли за нея да бъде актуална констатацията на писателя Стефан Цвайг, че "Европа свършва там, докъдето се слуша симфонична музика"!?...
Няма да се уморя да повтарям, че понеже културата създава "стоки със специално предназначение", тя трябва да се утвърди като постоянен важен национален приоритет, понеже пази националната идентичност на нацията. Това налага спрямо нея да не се прилага елементарният пазарен подход, понеже изпълнява важна държавна функция! Така ще се сложи сериозна бариера пред спекулативните домогвания на различни "практични" и "предприемчиви" хора, които боравят в нея с нечисти ръце. Не случайно в Библията е казано, че "трябва да се изгонят търговците от храма"! А напоследък много "търговци" влязоха в Храма на културата и му нанасят неизмеримо много поразии...
След закриването на областните дирекции "Музика" концертният живот в страната е в хаотично състояние и в него "главните действащи лица" са бизнесмени-спекуланти, чиято главна цел е

печалбата на всяка цена

главно с продажбата на субкултурни и халтурни продукти - подобно на вносните стоки за ширпотреба. Сериозен удар върху добре организирания и развит износ на българското музикално изкуство преди 1990 година нанесе също разформироването на импресарската агенция "Софияконцерт". На практика това неразумно управленческо решение доведе до загубване на спечелени международни пазари и лишаване на държавния бюджет от реални валутни постъпления. Понеже българският пазар на "културни стоки" - по обективни причини - е малък, това доведе до дестимулиране на съответните институции в стремежа им за постигането на по-високи художествени резултати. Заедно с безумно ниския размер на трудовите възнаграждения на артистичните кадри в държавните/общинските състави, всичко това доведе до "развихряне" на спекулативната частна инициатива на "властващите" в страната структури и лица, без необходимата специална подготовка и отношение към международния културен обмен.
Обективността изисква да се каже, че културата и субкултурата са паралелни явления, подобно на правосъдието и престъпността. Същността на проблема е заложена в съотношението между тях! Водещото начало в него категорично трябва да бъде културата, с нейните високи духовни измерения, а не субкултурата, в която господства предимно комерсиалното начало и все повече се превръща в подражателна, неоригинална изява. Не пледирам срещу субкултурата, а срещу приоритета, с който тя се ползва в българското духовно пространство, което е неправилно и неперспективно! А неправилно и неперспективно е, понеже масираното и многократно повтарящото се предлагане на широката аудитория "ерзац изкуство" - акцентиращо върху всевъзможни зрителни и слухови ефекти - не възпитава, а насажда у нея неверни естетически представи и критерии с характерни консуматорски нагласи.
Ако темата за субкултурата се разшири по посока на масмедиите, с голямо неудоволствие ще се констатира, че дискутирането на важните културни проблеми отсъства и "абсолютният господар" в тях е всевластната субкултура! Защитният аргумент, че "това е интересно за хората", е несериозен и не подлежи на коментар! Това подчертава, че е назрял моментът да се създадат принципни държавни изисквания за субкултурата, за да не се предлага на хората нискокачествена духовна храна!