Грешките на това правителство ще имат тежки последици

Симеон Николов е директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Главен редактор е на изданието "Експерт-БДД". Член на Управителния съвет на Българско дипломатическо дружество. Между 2005 и 2008 г. е заместник-министър на отбраната. През 2003-2005 г. е главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов. Има дългогодишен стаж в МВнР- два мандата зад граница (Германия), а последните 5 години - до 2001 г. е съветник в дирекция "Координация и анализи". Има над 150 публикации в български и чужди издания. В продължение на 7 години е редактор на вестник за българите в чужбина.

- Господин Николов, откривате ли връзка между заявките на премиера Бойко Борисов за отказ от проектите "Бургас-Александруполис" и АЕЦ "Белене" и отколешната позиция на ДСБ, че България е "икономически сателит на Русия"?
- Много е вероятно тази позиция на Борисов да е в изпълнение на някаква уговорка с партньорите от Синята коалиция. Нищо чудно десницата да е поставяла условия, в замяна на които да продължи да покрепя кабинета и например актуализацията на бюджета.
- Означава ли това, че приоритетните въпроси за външната политика и енергетиката на България падат в жертва на сделка между премиера и десницата?
- Всъщност вътрешнополитическата необходимост да се съобрази Бойко Борисов с искането на политическия партньор СДС и ДСБ играе второстепенна роля. Първостепенната роля е американският натиск и разговорите между Борисов и шефа на ЦРУ Леон Панета. Именно след тази среща се появи изявената позиция на правителството да подкрепяме именно американското отношение към Иран и по-силната подкрепа на проекта "Набуко". Това явно е ключовият момент за обявеното от премиера становище по тези два проекта. Подчинявайки такова становище на конюнктурни въпроси обаче Борисов пропуска нещо изключително важно. И това е далечната стратегическа цел за това какво й трябва на България след 10-20 години като енергийна сигурност и енергийни проекти. Никой не поставя и другия въпрос - какво ще бъде държавата без тях. Вторият момент, който се пропуска, когато си позволяваш да подчиниш мнението си на временни проблеми, е, че се изплъзваш от позицията на ЕС, чийто член си. Европейският съюз прави неимоверни усилия за привличане на Русия в решаването на основни въпроси за сигурността и енергетиката. Всички в Европа си дават сметка, че без Москва това е невъзможно. Нашият премиер обаче се плъзга към други, американски позиции и не се държи като равнопоставен член на ЕС. България първо трябва да застане зад становището на Европейския съюз, защото е членка на този съюз. И чак след това да търси други позиции на други парнтьори.
- Кое според вас е най-яркото разминаване в българската позиция и позицията на ЕС?
- Давам пример с Иран. ЕС наскоро зае позиция по проблемите в Иран и там акцентът бе изключително върху спазването правата на човека в тази страна. Бяха поставени проблеми като заглушаването на радиостанциите, свободата на словото и т.н. Това действително е най-важният проблем за липсата на демократичност в Иран. Едва на второ място Европейският съюз говореше за недопускането на това Техеран да се превърне в ядрен фактор. Защото в момента нещата много приличат на месеците преди започването на войната в Ирак. Когато бяха измислени оръжията, които притежавал Саддам Хюсеин. Това, както си спомняте, беше тезата на Вашингтон. Ситуацията днес с Иран много прилича на онзи момент. Да, важен е безспорно проблемът дали страната ще стане ядрена сила. Но Техеран няма възможност най-малкото в момента да извърши научно-техническия пробив за ракета с по-дълъг обсег на действие, от тези които вече притежава. Изобщо, мисля, че в следващите 5-6-7 години Иран няма да е в състояние да създаде ядрена бойна глава. Защо тогава в българската позиция по Иран се казва, че ние се присъединяваме към мерките за недопускане Иран да се превърне в ядрена сила. И точка. Присъединяваме се единствено към това становище. Което е американска позиция, а европейската е с друг акцент. Нито дума за решението на ЕС против нарушаване правата на човека.
- Създава се впечатление, че се действа на парче. Преди няколко месеца Борисов говореше, че трябва да се възстановява изгубено доверие от страна на европейските партньори.
- Голямата грешка в такъв подход е именно, че когато действаш на парче, изпускаш стратегическите направления. Защото това, че ЕС коментира стратегия по сигурност и отбрана, това, че ще създава европейски въоръжени сили, означава, че Европа си дава сметка, че САЩ изместват центъра на своята дейност в Азия. Явно те ще бъдат ангажирани в други райони и постепенно изостават в Източна Европа и в Европа като цяло. И няма как ЕС да не си дава сметка за това и да доказва на САЩ, че все пак Вашингтон трябва да се съобразява с него като стратегически играч. Като член на ЕС ние трябва да си даваме сметка, че защитаваме тези общи интереси. Но когато се действа на парче и съображенията ни са конюнктурни, тогава неминуемо стратегическото ни бяга.
- А къде е външният министър в това отношение?
- Според мен той е много добре подготвен и не може да му бъде простено, ако той не реагира. Но от него може да се очаква много повече като политик и като експерт. Мястото му в кабинета за разлика от това на други министри е много точно.
- Дали не трябва да реагира скоро, защото едва ли ще се поправят лесно някои дипломатически гафове на премиера?
- Тези грешки вече имат своите последици. Еспертите от Западна Европа поставят повече Румъния и България като проамерикански ориентирани страни. Като страни, на които по-слабо може да се разчита в общоевропейските дела. Това е стряскащо, но нашите политици като че ли не го разбират. 
- Защо тези проблеми не се коментират, според вас? Не се изговарят високо, може би заради общата истерия около актуализация на бюджета, дефицити, протести на тютюнопроизводители?
- Да, почти не се заговори за това, че нашата позиция по Иран всъщност не е общоевропейската. Ние, оказа се, заемаме само едната позиция за проблемите в Иран -американската. Не се коментира също и т.нар. Стратегия за национална сигурност на държавата. Там единствената точка, в която се споменаваше тази визия за сигурност и отбрана в държавата, е евроатлантическото сътрудничество. А това всъщност не е вярно. Защото на първо място става дума за укрепване способностите на Европа и на второ място това косвено допринася за евроатлантическото партньорство. Това също говори за едно поклонничество, което унищожава експертното начало. Несоъбразяване на реалностите в политиката на ЕС по тези въпроси. Във всички случаи това ще има негативни и то дългосрочни последици. Най-силно, опасявам се, тези последици ще бъдат изразени в енергийните проекти. Множество са негативните последици за България ако отпадне единият, двата или и трите проекта. Тогава ще стигнем до неща, които ще бъдат коментирани след 20, след 30 години, но тогава ще бъде късно. Дори и да бъде хвърлена вината върху виновниците, вече ще е късно и да се поправят щетите. А и евентуално да им се потърси отговорност. Ще се съсипе бъдещето на нашите деца и внуци както и бъдещето на държавата. Защото това са проекти, които ни дават огромни възможности. А ако се провалят, рискуваме да се превърнем в една нищо незначеща периферия, още повече след като Турция и Събрия станат членове на ЕС. Но за съжаление това са отговрностите на всеки управляващ.