"Говорещите живи стари къщи" усмихват Троян

Прекрасни пейзажи със стари възрожденски къщи привличат погледите на минувачите по централната пешеходна зона в Троян. Те са разположени на сиви бетонни пространства, които се намират над р. Осъм близо до центъра на града. Нарисуваните красоти, бързо набиращи положителен отзвук, са дело на местната художничка Десислава Банева, която от години мечтае да изрисува трите невзрачни арки край реката. Средната е вече факт, след като миналата есен жената решава да опита и се свързва с Общината за разрешение и подкрепа. В работата й помага сестра й Христина, която не е художничка, но активно участва в множество проекти за подобряване на градската среда.
- Как и защо се захванахте с това? - питам Десислава Банева и тя увлекателно започва своя разказ за читателите на ДУМА.
Идеята ми се ражда отдавна, още от първата есенна практика в Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев" в Троян, което съм завършила. По онова време, в VIII клас, всяка есен ни изпращаха за около две седмици да търсим стари къщи, които са по-интересни. Накрая правихме конферанс на всички ученици с творбите им и най-хубавите работи оставаха за училището, за изложби. Тогава нарисувах стара къща от емблематична улица на име "Роза", срещу нея имаше сладкарница и ме бe впечатлила много. Тази рисунка я взеха за изложба. На втората година отново си харесах къща на територията на града за картина, която също избраха. Оказа се, че първата къща, която бях нарисувала, вече я нямаше на втората година! Следващата, която бях изобразила, след година-две пак липсваше, беше съборена и нямаше абсолютно никакви следи от нея.
Това бе началото на моето призвание, към което щях да се върна по-късно. Изкарах училището и съвсем друго започнах да следвам - иконопис във Велико Търново. Преди 15-16 години се задомих в троянското село Терзийско, което е пълно със стари къщи, и съдбата отново ме изведе на главния път, по който да вървя, продължавайки започнатото.
И какво се получава? Доста от къщите, които рисувах, вече не съществуват! А те са възрожденски - емблематичен период в историята ни, оказва се, че в нашия край има къщи на около 200 години. Казах си, че има някаква връзка между мястото, където живея, и всичко, което съм преживяла. Така постепенно узря идеята да сътворя стенописите под името "Говорещите живи стари къщи" - разказва Десислава, която най-сетне се престрашава да отиде в Общината и да изложи идеите си пред кметицата Донка Михайлова.
Тя, за приятна изненада, се оказва запозната с творчеството на художничката и насърчава намеренията й. Среща я с тогавашния главен архитект на града Мария Атанасова, която изключително одобрява проекта.
Идеята трябваше да бъде доуточнена, като акцент станаха три къщи - в лявата, дясната и централната част, с постройки, характерни за нашия край, викаме му сайвант сая, "самалък", място, където са се отглеждали животните, и на втория етаж представлява дървена конструкция с покрив от каменни плочи, там се съхранява сеното, пояснява Банева.
Друг акцент са дуварите, които се доближават максимално до стария им автентичен вид. След сериозно проучване са избрани точните материали и вида замазка, за да се получат нещата върху бетона. Самите бои също са съобразени с атмосферните условия в района - да са устойчиви на замръзване през зимата, на дъжд и на силното слънце през лятото. Светлосиньото за небето го нямаше готово и трябваше да се направи със специална боя, обяснява Десислава, която работи в керамична фирма, откъдето усвоява троянската шарка, изчезващ вече занаят.
Теренът, върху който се работи, е много труден, защото е дълъг и тесен. Самата композиция е съгласувана с мястото. Неудобно се рисува клекнал, сгънати сме като охлюви, за щастие дойдe да помага и сестра ми Христина, която не е художничка, но с нея имаме общи проекти за реконструиране на околна среда, посочва троянката.
Средната арка е почти готова, остава за финал да сложат екологичен лак на водна основа, както и козирката отгоре - след среща с новия главен архитект са обсъдени възможните варианти.  
Успяхме да се видим и му представих моята идея да продължа живописната си част и върху козирката, като предварително ние да я измажем отдолу със специална замазка с мрежа и лепилна смес, и тя - устойчива на атмосферни условия, уточнява Десислава, която готви и другите две рисунки за левия и десния модул.
Най-вероятно обаче ще може да се продължи с рисуването, ако не късната есен, то напролет, защото трябва да се ремонтира падащата мазилка, а в момента няма кой - отбелязва талантливата художничка. По думите й има много тънкости в стенописа на открито, защото се излага изцяло на суровите атмосферни влияния тук, на Балкана. На фасада е по-лесно, категорична е майсторката и добавя, че е подпомогната от Общината, която набавя всичко необходимо за целта.
Аз помагам, тъй като е доста по обем работата, но реално идеята е на сестра ми, казва за ДУМА Христина Банева. Моята професия е по-различна, правя тип благоустройствени проекти и в по-друго направление работя, но съдействам на Деси с голямо удоволствие. Измина година от идейния проект, през одобрение от Общината до реалния резултат в момента. Тази пролет беше лоша и чакахме дълго да се оправи времето, за да може да се рисува. Чак през юни се отвори възможност, та досега творим всеки свободен час, защото ходим на работа. Случвало се е да разпъваме дори плажните чадъри, когато беше горещо. Много слоеве се нанасят, за да добие картината завършеност, даже все още са необходими някои щрихи, за да бъде пейзажът напълно готов, посочва помощничката. Нейното съдействие се изразява да помага в общите площи, които трябва да се покриват, и в не толкова фината работа.
Хората как възприемат тези красоти?
Доста е приятно, докато работиш на терена, всички да се спират и да гледат - от най-младите до най-възрастните. Много им харесва! И двете със сестра ми сме приятно изненадани от позитивната реакция на мнозинството. Обикновено тези неща не се приемат сериозно - много важно, една рисунка, коментират някои, даже един човек се беше изразил "някакви си къщички"... Но хората внимателно наблюдават процеса и изразяват положително мнение като цяло. Притесняваме се най-много от злонамерени "художници", които може да напръскат картината със спрейчета. Няма защита от това, допълва с тревога Банева, която изцяло подкрепя благородната кауза на Десислава.
Всичко това е подарък за троянци и гостите на града. Безвъзмездно го правя, без пари. Искам да даря някакво наследство, моето творчество, да оставя част от себе си за следващите поколения! Защото осъзнах, че има нещо важно, на което трябва да обърнем внимание, а именно - на тези стари къщи, които носят историята, културата и духа на някогашния Троян и околностите му. Да го помним и пазим! - добавя в заключение Десислава.