Двоен стандарт в говоренето

Точно преди 20 години в България стъпи първата верига от хипермаркети. Вероятно вече никой не си спомня зимата на 1998 г., когато огромни опашки се виеха пред първия магазин на "Метро" в София на бул. "Цариградско шосе". Имаше даже и условие - като влезеш в него, трябва да направиш оборот най-малко от 50 лв. Тези времена отдавна отминаха. През 1991 г. на пазара се появи първата българска верига  "Фантастико", следвана от "Пикадили", която тръгна от Варна през 1994 г. Вторият чуждестранен инвеститор в сектора беше "Билла" през 2000 г., а "Кауфланд" стъпи на българския пазар три години по-късно. Постепенно се появиха ЦБА, ПроМаркет, ТМаркет, Карфур, Пени Маркет и Лидл. На пазара на бързооборотните стоки вече има много играчи, конкуренцията е жестока, хората имат възможност да избират, няма дефицит, създадоха се условия за модерна търговия. Но щом стане въпрос за проблемите на  българските производители или за качеството на храните, темата за търговските вериги отново излиза на преден план. Такава е и ситуацията в момента, когато особено актуална е темата за двойните стандарти при качеството на храните в Евросъюза.

Признание

Щастлива съм, че България е център на дискусията за двойните стандарти в храните. Изумена съм от въпросите на премиера Борисов: кой умник казва, че българското бебе харесва палмово масло и защо се държат така големите търговски вериги в България. Кой мислите, че е умникът, господин премиер?
 Ами Вие. Проверете колко пъти ГЕРБ гласуваха против закона за търговските вериги от 2012 г. досега. С него, видите ли, сме гонели чуждите инвеститори. А ние просто искахме да не увреждат здравето на българския народ с некачествени храни и да не убиват българското производство. Това написа във фейсбук председателят на НС на БСП Корнелия Нинова по повод думи на премиера, казани на форум в София. Тя го призова да провери  дали президентът Плевнелиев не е наложил вето. Наложи. Заради лобизъм в полза на големите. А кой нарочи БСП за антиевропейска партия, защото произнесох изречението: българският народ не е втора ръка в Европа, за да ни продавате втора ръка храна. Вие, господин премиер. Твърде дълго управлявате, за да помните такива подробности. Но ние ги помним. Надявам се и българите също. За пореден път ще внесем същия закон. Чакаме да видим как ще гласувате този път, заяви лидерът на БСП.
Проучвания в страни от Източна Европа през последната година откриха  разлики по отношение на състава, вкусовите качества и цените на храните спрямо същите продукти, продавани в Западна Европа. У нас  са правени три такива проучвания през миналата година. Изследвани са общо 114 хранителни продукта от най-масовите, на които са направени 228 проби от Българската агенция по безопасност на храните. Проучванията показват, че при 82% (94 продукта) няма разлики, за останалите са открити разлики в състава и хранителната им стойност, твърди министърът на земеделието Румен Порожанов. Според него при осем от 58 продукта е установена разлика по отношение на вкусовите им качества. Само при един продукт има съществена разлика по отношение на състава му. Най-съществените разлики в състава на продуктите са установени при млякото за малки деца. Българското е с повече палмово масло и растителни мазнини спрямо тези, продавани в западни страни. Другите са при сиренето моцарела, повече саламура и по-малко сирене, както и при детски шоколадов десерт, който се е оказал с по-малко мляко и шоколад у нас спрямо западни страни.

Цени

Съществени разлики са установени и по отношение на цените. Над една трета от изследваните храни (43 продукта) у нас са по-скъпи спрямо тези в Западна Европа с между 5 и 116%. Най-съществената разлика е по отношение на детските пюрета и макаронените изделия, близо два пъти по-скъпи у нас спрямо други страни в съюза.
Хранителната индустрия в Европа е най-големият производствен сектор по отношение на оборота, добавената стойност и заетостта според данните на Евростат. Приносът му в европейската икономика е над 1 трилион евро оборот годишно и положително търговско салдо от над 25 млр. евро. Заетите в бранша са над 4,25 милиона заети. В България годишният оборот възлиза на около 5 млрд. евро, сочат данните на НСИ. В Западна Европа потребителите са около 400 млн. души, а в Източна Европа около 100 млн. Заради големия икономически интерес битката с двойния стандарт при храните е трудна, а съпротивата - огромна. Тук разделението не е между гражданите на Западна и Източна Европа, а между големите корпоративни интереси и правата на гражданите.
Както е известно, левицата води от дълго време борба за защита на българските производители. Преди три години червените депутати успяха да прокарат промени в Закона за защита на конкуренцията. Те задължиха големите търговски вериги да плащат на производителите в срок от 30 дни. Проектът беше приет от предишния парламент, но президентът Росен Плевнелиев му наложи вето и го върна за ново обсъждане. 42-ото Народно събрание обаче се разпусна и така това не се случи. Затова се наложи 43-парламент да реши проблема.

Глоби

Бяха въведени солени глоби за търговските вериги. В някои случаи санкциите достигат 10% от годишния оборот на съответния продукт от всички магазини на веригата в страната. Тогава масово производителите се оплакваха, че не им се плаща и по 6 месеца. Годишно търговските вериги правят обороти за милиарди левове, но обявяват загуби всяка година, не публикуват данните за оборота, не си плащат навреме и така нарушават законодателството, коментира тогава Корнелия Нинова.
С промените в Закона за защита на конкуренцията бе сложен и край на таксите, които търговските вериги налагат на производителите, но срещу които не предоставят нищо - например такса рожден ден или за отваряне на нов магазин. Тогава социалистите преброиха близо 15 вида такси в един договор за доставка. В някои случаи отстъпките, които се искат от българските производители, достигаха 40-50% от цената на продукта.
Мнозинството в този парламент обаче отхвърли предложените от левицата промени в Закона за храните, с които се въвеждаше изискване за присъствие на пазара на български храни. Предвиждаше се измененията да засягат търговски обекти или търговски вериги, които имат годишен оборот над 2 млн. лева. Левицата предлагаше да се въведе минимално изискване за присъствие от стокооборота на български продукти: пресни плодове и зеленчуци - 51%, българско мляко и млечни продукти -  70%, месо и месни продукти -  25%, пилешко месо и продукти - 50%, вино и спиртни напитки  - 75%.

Регулация

Според социалистите новата регулация би дала на българските производители равен шанс пред вносителите на хранителни продукти, голяма част от които се произвеждат в страни със значително по-високи субсидии. Измененията предвиждаха още нови изисквания при използването на понятието "българско" - само когато за продукта е използвана българска суровина. Мотивът на управляващите бе, че и в сега действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки за ограничаване на конкуренцията. Близки до властта анализатори започнаха да прокарват и тезата, че с развитието на международни вериги проследяването на произхода на всяка суровина и материал за крайния продукт става практически невъзможно
Не е сложно да се прогнозира, че подобни промени трудно ще минат в парламента, не защото не са добри, а защото са предложени от левицата. Освен това се виждат още две неща. Първото е, че те не правят разлика между конкуренция и протекционизъм. Второто е техният двоен стандарт в приказките.  Едно говорят по международните форуми, да не се изложат пред чужденците, а съвсем други ги вършат в българския парламент.



Кои са най-големите играчи на пазара


Фирма                Приходи в млн. лв.

Кауфланд                1487

Метро                       696

Лидл                        646

Билла                       575

Фантастико               398

Т-Маркет                  155

ЦБА                         109


Обемът на пазара на дребно с храни и безалкохолни напитки у нас през 2016 г. се оценява на около 10 млрд. лева. По данни на Euromonitor най-големите играчи на пазара са "Кауфланд" с около 13% пазарен дял, "Метро" със 7% и "Лидл" и "Билла" с по 6%. С най-голяма търговска площ е "Кауфланд". "Билла" обаче има два пъти повече магазини. "Лидл" пък се разраства най-бързо. "Карфур" и "Пикадили" поеха към фалит, "Билла" и "Лидл" се разраснаха. Анализ на данните за миналата година обаче показва, че средният ръст при веригите за бързооборотни стоки се забавя. През последните 2-3 години от пазара отпаднаха три вериги. Това са дискаунтърът "Пени маркет", "Пикадили" и "Карфур".
Собственикът на "Пени", германската група Реве,  изтегли марката от българския пазар, а обектите й бяха придобити основно от Билла, която също е собственост на Реве. След многократна смяна на собствеността, промяна на концепцията и формата пък от пазара изчезна и веригата "Пикадили". Тя беше създадена преди 20 години от варненския бизнесмен Георги Папуров. Той продаде "Пикадили" на сръбската група "Делта макси", която я продаде на белгийската Delhaize Group. През юни 2014 г. веригата отново смени собствеността си и за кратко стана притежание на "АП март" на Ангел Ангелов (част от групата "Градус") и Петър Дудоленски. След всяка смяна бизнесът й отслабваше, докато най-накрая изчезна от пазара. Подобна се оказа съдбата и на Карфур. Тя в последните години постепенно губеше позиции и затваряше магазини покрай проблемите в Гърция. Със затварянето на трите компании на пазара се освободиха близо 400 млн. лв. Те очевидно се разпределиха между другите вериги.


Новата сделка

Преди евроизборите догодина ЕК предложи законодателни промени с цел по-добра защита на потребителите. "Новата сделка за потребителите", както я наричат в Брюксел. Амбициозният план на ЕК е промените в няколко директиви да станат факт до края на мандата на този Европарламент - пролетта на 2018 г.
Предлага се националните органи за защита на потребителите да разполагат с правомощията да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по координиран начин. За широко разпространени нарушения, които засягат потребителите в няколко държави в ЕС, максималната глоба ще бъде 4% от годишния оборот на търговеца във всяка съответна държава членка. ЕК дава право на страните да въвеждат и по-високи максимални глоби.
Новият търговски механизъм за потребителите ще реши проблема и с разликите в качеството на стоките. Например една и съща марка кафе съдържа по-малко кофеин и повече захар или замразени рибени хапки съдържат различно количество риба в две различни страни, но продуктите са под един и същи бранд и в една и съща опаковка. ЕК приема това за "заблуждаващо действие" от страна на търговеца спрямо потребителите. Причината е, че те смятат, че купуват един и същи продукт, без това да е вярно на практика, което създава необосновани продуктови различия в единния пазар. По този повод в съвместния изследователски център на ЕК върви тестване на такива продукти, като първите резултати ще са ясни до края на годината. ЕК се надява след това те да бъдат одобрени от Европейския парламент до края на мандата му - пролетта на 2019 г. и да влязат в сила от 2020 г.