Актуално
Държавата на прехода закри Държавата на духа
/ брой: 98
Днес десетилетията преди 1989 г. бяха наречени "престъпен период". Със закон. Дали са много хората, които помнят онези "престъпления"? Например Първата международна детска асамблея "Знаме на мира", организирана по инициатива на Людмила Живкова (1942-1981) под егидата на ЮНЕСКО. В нея участваха над 2500 деца от 79 държави, които дариха 68 камбани - поставени в открития по същото време парк-комплекс "Камбаните" в подножието на Витоша.
Международният отзвук от Асамблеята предизвика организаторите да я провеждат на всеки три години. На 1 февруари 1982 г. бе създаден Центърът "Знаме на мира". През 1989 г. България посрещна участници от 135 държави. В четирите асамблеи и срещи у нас на децата от света са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Девизът на Асамблеята бе "Единство, Творчество, Красота". Тя бе подкрепена не само от ЮНЕСКО, но и от УНИЦЕФ и други международни организации, а през 1987 г. ООН я удостои със званието "Вестител на мира"! Към какво развитие на духовността и творчеството тръгнахме, когато още на 30 август 1990 г. държавата ни прекрати движението и закри центъра "Знаме на мира". Закрити бяха и изградените негови 18 чуждестранни структури. Държавата на прехода закри Държавата на духа!
Журналистическите ми задължения през онези години ме направиха пряк свидетел на организираните фестивали на детското изкуство. Не е за вярване, но още пазя едно сборниче, издадено на циклостил в тираж 600 екземпляра от Окръжния център "Знаме на мира" в Габрово: "ПЧЕЛИЦА - Детско литературно творчество, Трявна, 83". В предговора му съставителката Катерина Илинчева разказва за срещите на литературните кръжоци от почти всички окръзи в страната в "гнездото на детската литература" - красивия град Трявна. Първата среща е била през 1979 г., втората - през 1981 г., в рамките на Славейковите празници на културата. Ако човек чете днес "Пчелица", му прави впечатление тематичната широта на литературните творби - учението и игрите, родината и родната история, детството и дружбата между народите, природата, приятелството, любовта, човешките отношения. Творбите са разнообразни и в жанрово отношение - от лирична изповед до ода, от хумористично стихотворение и басня до драматичен размисъл. С три стихотворения ("Зайче", "Морски изгрев" и "Щурче") е представен 13-годишният тогава Георги Господинов от Ямбол, известен писател след 1989 г. не само у нас.
За фестивалите на детското изкуство във всички окръзи, за пионерските лагери по Черноморието и планините ни по-възрастните българи не са забравили... Не можем да забравим емблемата с двете птиченца и трите думи с главни букви: Единство, Творчество, Красота. Изключителни са заслугите на Людмила Живкова за популяризирането на българската култура по света, за подобряване на отношенията на България с Ватикана, който отвори своите библиотеки, музеи и галерии за нашите учени и духовници. Тя създаде и проекта "Звездна карта", чиято цел бе да се картотекират всички талантливи деца по света и един ден те да работят за България. Е, днес никой по света не работи за България. А образователният ни министър нарича това "нов цивилизационен избор"...
ЗАЙЧЕ
Слънчево зайче - зайче от злато -
в моята стая сияе.
Слънчо го прати, през цялото лято
с мен от зори да играе.
Колко е хубаво - слънцето грее,
зайчето весело скача.
Ала когато навън притъмнее,
зайчето скрива се в здрача.
Аз ще помоля, щом светне луната,
зайченце лунно да прати.
Ще го прегърна и в тъмнината
Сънчо ще търсим в гората.
Георги Господинов,
тогава 13-годишен