Бразилско шоро, Бах и Вила-Лобос с маестро Авербах

Боряна Статкова

В събития на международния фестивал "Софийски музикални седмици" се превърнаха двата концерта с интригуващите и за меломаните названия "Бах като Бразилия" и "Вила-Лобос и бразилското шоро". Очарователен, бляскав, артистичен и артистично сръчен на ударните инструменти, диригентът Рикардо Авербах с изискана лекота и от впечатляващата му с интензивност, богата сценична практика създаде концерти-шедьоври със стил за концертна зала.
След като Рикардо Авербах завършва в Държавната музикална академия "Проф. П. Владигеров" в София, оркестрово дирижиране в класа на изтъкнатия и пословичен със своето откривателско, аналитично и организационно майсторство проф. Влади Симеонов и хорово дирижиране при енергичния и завладяващ с човечността си проф. Васил Арнаудов, при световноизвестните Серджу Челебидаке в Германия и Генадий Рождественски в Италия, става асистент-диригент, музикален директор на Симфоничния оркестър в Сао Пауло, гост-диригент на различни страни от 4 континента, с докторска титла по оркестрово дирижиране от университета в Мичигън. Сега е председател на Съюза на университетските диригенти в Североизточния регион на САЩ и е директор на департамента по оркестрово дирижиране на университета в Маями (а отскоро е и с българско гражданство).
Легендарният бразилски композитор Вила-Лобос гениално изразява своя афинитет към музиката на Бах в поредицата от 9 сюити, написани между 1930-1945 г., като ги нарича "Бразилски бахиани". На първия концерт Пловдивската филхармония изпълни две от най-известните. Оркестърът разкри върховата си форма на изтънчено пищен, нюансиран, сочен и искрящ звук, прецизност, контролирана, за да е перфектна артистичност - постижение и на Рикардо Авербах. Предишната вечер оркестърът имаше концерт в Пловдив "Калуди Калудов и приятели", а следващата ги очакваше друг концерт в Пловдив с различна програма! Рикардо Авербах с изключително внимание към всеки звук, звучност, хармония, фраза, с аналитичност представи  проникновеното си и въздействащо разбиране на стила на Вила-Лобос в известните "Бахиани", където Вила-Лобос гениално съчетава бразилския дух от аромата на бразилската звукова традиция от кафенетата в Рио де Жанейро от 20-те години на ХХ в., един бразилски музикален речник с Баховата естетика и похвати на контрапункта. В тези "Бразилски бахиани", както и "Въведение към чорос" (шорос - на диалект) - инструментален жанр от бразилската популярна музика от 1870 до 1920 г., с първоизточник национална популярна музика и добавени афроритми, има фрагменти, където се долавя възхищението на Вила-Лобос към Дебюси, Стравински, френския импресионизъм. Даже има напомняне от музикалното светоусещане на Панчо Владигеров, от годините 1923-а и 1928-а., когато Вила-Лобос пребивава в Париж, като награда от бразилското правителство, и се запознава с тези композитори.
Блестящ солист на "Въведение към чорос", Томас Гарсия завладя още с първите си звънки и ярки тонове, с топлината си публиката. Томас Гарсиа е етномузиколог, китарист, лютнист, доцент по етномузикология и латиноамерикански изследвания в университета в Маями (САЩ), доктор по философия, с научни степени по етномузикология, награди за изпълнение, главен редактор на музикални списания, автор на книгите "Шоро" - една социална история на бразилската популярна музика, "Музиката и диктатурата в Европа и Латинска Америка", а сега пише книга за музиката за китара на Вила-Лобос.
Стремях се да направя визуални бележки с ноти - сподели Томас Гарсия след концерта. - Вила-Лобос е познат сред китаристите в България, но публиката знае само няколко творби от Вила-Лобос. Мисля за забавно прекарано време, но и с образователелен опит. Обичам да говоря на публиката и да свиря. Ползват се две различни части на мозъка и е много интересно и предизвикателно за мен. В Бразилия свиря с 4 или 5 души с различни инструменти. На този фестивал, на концертите решихме с Рикардо Авербах да импровизираме, като той ми акомпанира с кибритена кутия или с няколко ударни инструмента. Такава е традицията на свирене на "шоро" в кафенетата. Около масата се събират музиканти и канят непознати да свирят с тях - с кибритена кутия или други подръчни средства като чиния, нож, или ударни инструменти. Този вид свирене се нарича "канджа" - пилешка супа, в която се слага каквото има в кухнята.
В началото на ХХ в. Вила-Лобос взел шорос от улицата, от кафенетата и я въвежда в концертната зала. Дирижира в цял свят - продължава разказа Рикардо Авербах. - Мина времето, когато диригентът избира програмата, дирижира и прави серия от концерти. Сега не е така. Диригентската работа е предимно административна. Имам много студенти и трябва да се грижа за тях индивидуално. Трябва да мислим каква ще бъде музиката в бъдеще и какво ще прави класическата музика, за да не умре. За да остане жива - трябва да я изпълняваме съвременно.