Битка за истини от миналото

Украински националисти миналата сряда запалиха руското знаме пред посолството на Русия в Киев. Акцията, свързана със 70-ата годишнина от началото на Втората световна война, бе организирана от Украинското православно братство "Свети апостол Андрей Първозвани". Това бе една от многобройните русофобски прояви през последнитте дни в бившата съветска република.

Наред с икономическата и социалната, Украйна преживява още една перманентна и съсипваща криза - на самовъзприемането и идентичността. Двайсет години след като страната се сдоби с независимост, голяма част от нейните граждани не са наясно какви са националната им същност и самосъзнание. Украинската индивидуалност - ако се съгласим, че има такава, винаги се е определяла чрез противопоставяне на Русия. Но очевидно лидерите на тази вечно разделяна страна не са разбрали, че антируските идеи не могат да бъдат фундамент на държава, в която има значително по брой руско населенние и в която мнозинството говори руски език. В такъв случай на помощ идва националистическата идеология. Професорът по история и класическа литература  от университета Алберта в Канада - Дейвид Марпълс, пише в британското списание за политика "Open Democracy", че противниците на пълната украинска самостоятелност са толкова, колкото са и нейните стороннници. При такова разделение нормалното развитие на страната е невъзможно, заключава той и се пита: "Накъде ще върви Украна?"
Изострянето на битката за миналото (чии са Иля Муромец и Гогол, герои или престъпници са Петлюра и Бандера) разкрива безсмислието на безкрайните спорове, но също и елементи на "студена война", която в крайна сметка пак е за стратегическия контрол над ресурсите. В книгата си "Голямата шахматна дъска", издадена през 1997 г., Збигнев Бжежински писа, че Русия, с Украйна в нейния състав, е евроазийска империя, а без Украйна - регионална сила. Този стратегически поглед определя особения интерес на САЩ към големия руски съсед, който винаги е бил неразделна част от империята. Самото име на страната свидетелства за това...
Сега по повод 70-ата годишнина от началото на Втората световна война серия от събития в Украйна и в някои от бившите съветски републики в Прибалтика нагледно показаха как дръзко се ревизира историята, как се героизират колаборационисти, участвали във войната срещу Съветския съюз на страната на фашистка Германия, как неонацисти превземат нови и нови територии при малчаливото съгласие и дори със съдействието на властите в тези страни и на пазителите на човешките права в Страсбург.
Примерите за това са в изобилие. И всички те са подплатени със силна доза русофобия. В Деня на победата - 9 май, хиляди украински "патриоти" провокираха в националистическата крепост Лвов сблъсъци с проруски активисти. Те късаха Георгиевските ленти от гърдите на манифестиращите ветерани и се нахвърлиха срещу генералния консул на Русия в града Олег Астахов, измъкваайки от ръцете му и тъпчейки венеца, който той искаше да положи на гроба на Незнайния войн. Шестима души, сред тях и депутати от общинскиия съвет на града, бяха задържани от полицията заради агресивността им и за нарушаване на обществения ред. Броени дни по-късно националисти изпълниха централните улици с искане съмишлениците им да бъдат освободени, скандирайки "Искаме нов Бандера, за да се възстанови редът". Но кой е всъщност Бандера?


Парадоксите са навсякъде

В годините на войната Степан Бандера е ръководил Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА). На тяхната съвест тежат много престъпления. Те са разстреляли над 100 хиляди евреи, поляци и чехи в Северозападна Украйна. От тях е унищожен "Идишланд", те са авторите на масовото клане на евреи в Бабий яр. Зверски са избити от тях и хиляди украинци, отказали да сътрудничет на ОУН. Днес в Полша Степан Бандера е смятан за престъпник и терорист. Но в Западна Украйна той е национален герой. Улици с  неговото име има в Лвов, Търнопол, Ровно, Иваново-Франковск, Луцк... За неговата стогодишнина през 2009 г. бе издадена юбилейна монета. Но за голямото мнозинство украинци от източната и южната част на страната той е предател и слуга на нацистите. Неслучайно влиятелната еврейска правозащитна организация Центърът на Симон Визентал осъди присвояване званието Герой на Украйна на Бандера, наричайки го главен виновник за гибелта на хиляди евреи в годините на Втората световна война. Благодарение на тази намеса в началото на годината бе направена важна корекция - властите в Киев отмениха решението на предишното правителство Бандера да носи званието герой.
Този акт обаче не спира новите бандеровци. Те дори успяват да принесат своите активни действия на чужда територия - в Източна и в Южна Украйна. Националистически организации никнат в Харков и Одеса. А днешният атаман на новите бандеровци Олег Тягнибок нарича тези територии Голяма Украйна. Паракосите са навсякъде. Ако сравним два украински града - Лвов и Донецк, ще установим, че в първия говорят украински, ориентирани са към Запада и искат признание за техните герои - колаборационисти. В Донецк говорят руски, гордеят с героите от Великата отечествена война и са против интеграцията на страната във военнополитически структури на Запада.
След събитията в Лвов известният руски радиожурналист Сергей Доренко заяви: "Аз не обвинявам нацистите в Лвов, аз обвинявам Европа. Защото тя поощрява нацизма не само в Украйна, но и в Литва и Естония. Поощряват се нацистките маршове в Рига. Днешна Западна Европа декларира, че се придържа към идеалите на Нюрнберг, а в същото време търси всевъзможни спосособи за реабилитация на хитлерофашизма. Днес срещу неонацизма се борят само Германия, Австрия, Израел, Русия и Беларус. С това се изчерпва списъкът."
Разделението на украинското общество пролича ярко и в острите спорове за закона за използването на Червеното знаме. Те са една от причините за инцидента в Лвов. Миналата седмица Конституционният съд на Украйна обяви за противоконституционно използването на Червено знаме при официални церемонии за увековечаване на победата във Великата отечествена война. Решението си съдът аргументира с това, че в конституцията на страната са изброени националните символи и в този списък Червено знаме липсва. Опозиционни партии и местни съвети призоваха президента Янукович да наложи вето на закона. Той обаче, както твърди политологът Владимир Фесенко, подписва приетия от Върховната Рада закон, тъй като, ако наложи вето, означава да тръгне срещу настроенията на своите привърженици. Така се стига до "соломоновското решение" - законът да се отмени чрез решение на Конституционния съд.

Шествия в прослава на нацизма

И тази година близо хиляда ветерани, сражавали се по време на Втората световна война в латвийския легион Waffen SS, създаден от германското командване на територията на Латвия през 1943 г., участваха в редовното годишно шествие в столицата Рига. Демонстрантите, охранявани от полицейски сили, поднесоха цветя пред Паметника на свободата, символ на "борбата на Латвия срещу господството на Москва". Опитите на десетки граждани на Рига да провалят шествието, припомняйки за жестокостите, извършени от германските окупатори, бяха безуспешни. Москва и руското малцинство в Латвия виждат в това шествие прослава на нацизма, докато организаторите му твърдят, че участниците в него са патриоти и борци за независимост. Но истината не може да зависи от гледната точка. Тя е една. През март 1943 г. подразделения на легиона влизат в бой с Червената армия. Легионът наброявал 150 хиляди души и е бил под командването на райхсфюрера Хайнрих Химлер.
Пред входа на военното гробище "Сиселина" в естонската столица Талин е поставен голям билборд с надпис: "Монумент на войните от Съветската армия, които на 22 септември 1944 г. окупираха град Талин". Преди три години по нареждане на естонското правителство в това гробище бе преместен от центъра на града съветски военен мемориал на Воина-освободител, изграден през 1947 г. Известен като "Бронзовият войник", този паметник има голямо символично значение за руската етническа общност, която съставлява около 30 на сто от населението на страната.

 Нарва е третият по големина град в Естония, но в него преобладават руснаците - над 80 процента от населението. Градът има важно място в руската история. През 1700 г. Русия започва поредната си кампания от продължилите с векове опити да стане европейска сила - воюва с шведите, които тогава контролирали цялото балтийско крайбрежие. Битката завършва с поражение за руснаците, но войната не приключва. През 1721 г. Русия превзема тези територии, стига чак до днешна Рига и започва изграждането на Санкт Петербург. По-късно, след договореност с Прусия и Австрия, Русия получава контрол и над останалата част от Балтика и го запазва (с изключение на периода между двете световни войни през ХХ век) до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. (Джери Тейлър, "Форин афеърс ривю", САЩ)

В София споровете за бъдещето на  Паметника на Съветската армия тези дни бяха подновени с нова сила, след като неизвестен художник беше изографисъл по него цветни герои от американските комикси, "за да го освежи и го вкара в крак с времето". Изговори се и се изписа много за това къде му е мястото, има ли или няма художествени достойнства и т.н., но не се чу някой от участващите в дискусиите да се позове на знакови факти от новата ни история. Ще маркирам само няколко, които смятам са достатъчни за необходимите изводи.
На 1 март 1941 г. България става член на Тристранния пакт и с това съюзник на хитлеристка Германия. На 13 декември същата година България обявява война на САЩ и Великобритания. Български войски окупират Беломорска Тракия и Македония. От тези земи са арестувани, депортирани до лагерите на смъртта и избити 11 361 евреи. В цялата операция германци не участват. Следват - в края на 1943 и началото на 1944 г., бомбардировки над София и други български градове и обекти от американските и британските военновъздушни сили. Убити са над  2000 софиянци и са разрушени 12 657 сгради. На 5 септември Съветският съюз обявява война на България и войските на Трети украински фронт влизат в страната, без да произведат нито един изстрел, а на 8 септември правителството на Константин Муравиев прекратява съюза с Германия. България излиза от оста и попада в съветската сфера на влияние. След 9 септември настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. Българската армия участва във войната срещу Германия и дава десетки хиляди убити и ранени. На България не е признат статут на съвоюваща страна, но благодарение на съветската дипломация запазва териториалната си цялост включително и освободената през 1940 г. Южна Добруджа.

"Днес срещу неонацизма се борят само Германия, Австрия, Израел, Русия и Беларус. С това списъкът свършва..."
Сергей Доренко

Двойнствена риторика

"Президентът Янукович се оказа не толкова проруски, колкото биха искали в Москва: той не призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия, не се присъедини към митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан и не позволи сливането на енергийните и самолетостроителните отрасли, което искаше Русия." Това е цитат от отчета на Парламентарната асамблеа на НАТО, озаглавен "Пост-оранжева Украйна: вътрешна динамика на развитието и външнополитически приоритети". Коментарите по този повод са с един адрес - Янукович защитава своите интереси и интересите на подкрепящите го, в това число и олигарсите. Неслучайно в Брюксел той се изказа срещу проекта "Южен поток", който заобикаля Украйна. Украинският президент отказа на предложението за сливане в енергийната сфера - обединението на украинския енергиен гигант "Нафтогаз" с "Газпром"- се казва в отчета. Авторите му от Парламентарната асамблея на НАТО изразяват безпокойство (странно на какво основание?), че стратегически решения като това за удължаване срока за базиране на Черноморския флот на Русия в Севастопол се вземат прибързано. Руската аренда за Черноморския флот бе продължена с 25 години - от 2017 г. до 1942 г., срещу 30-процентно намаляване на цените на газа. Парламентаристите от НАТО смятат, че Янукович прави отстъпки на Русия и че тази негова стъпка е ратифицирана от Върховната Рада в "шумна атмосфера, в обстановка на хаос и протести от опозицията, когато се хвърляли яйца и димки".
По странен  и неочаква начин се променя и позицията на страната за отношенията й с НАТО. Миналия юли парламентът в Киев прие закон, който забранява присъединяването на най-многолюдната бивша съветска република към Алианса. Законопроектът беше подготвен по инициатива на президента Виктор Янукович, който, както твърди Франс прес, след избирането му през февруари м.г. води политика на ускорено сближаване с Русия. На практика обаче нещата не стоят така. Миналата седмица например приключи американско-украинското учение "Морски бриз-2011". Главната му цел бе съвместната борба срещу тероризма. Но както съобщава вестник "Комерсант", за тази година са планирани общо 64 мероприятия в рамките на комисията Украйна-НАТО. В секретен документ, твърди "Комерсант" , се казва, че представители на украинските власти и експерти от НАТО обсъждат въпроси, засягащи сигурността в Черноморския район и бъдещето на дислоцирания в Крим Черноморски флот на Руската федерация, противоракетната отбрана, урегулирането в Приднестровието, енергийната и икономическата сигурност на Украйна и раформирането на нейните разузнавателни структури.
Москва посреща тези новини хладно, но и с безпокойство. Председателят на комисията по Международна политика в Държавната Дума Константин Косачев заяви по този повод: "За нас действията на Украйна по отношение на НАТО не са прозрачни докрай. В стъпките на Киев ние виждаме непоследователност. Говорят ни едно, а вършат друго. Това е жалко и ние ще реагираме адекватно. Документът свидетелства за липсата на самостоятелност на Украйна при формиране на външната й политика. Всичко това не може да се асоциира с провъзгласения от нейното ръководство  извънблоков статут и отказ от интеграция в НАТО."


Прехвърлянето на американския крайцер "Монтерей", оборудван с противоракетната система "Иджис", в акваторията на Черно море предизвиква в Москва "сериозни въпроси" тъй като е в разрез с характера на днешните руско-американски отношения. Руското министерство на външните работи и по-рано  е изразявало загриженост, че паралелно с разговорите за сътрудничество в областта на ПРО на практика се провежда оперативна противоракетна "рекогносцировка" в непосредствана близост до нашата страна - се казва в декларация на руското външнно министерство. Сега този боен кораб демонстративно е акостирал в грузинското пристанище Батуми. Каквито и обяснения да бъдат дадени за това, явно е, че то се възприема от грузинското ръководство като поощрение за неговите реваншистки стремежи по отношние на Абхазия и Южна Осетия - смятат в Москва.

Послепис
 
Преднамереният и догматичен подход към Русия от страна на англосаксонските държави действа като катализатор на русофобията в Украйна, Прибалтика и в някои източноевропейски страни. А това води до погрешни политически решения. Насажда се удобният стереотип за агресивна Москва. Когато става дума за разширяването на НАТО на Изток, се твърди, че Алиансът не е никаква заплаха, а напротив - дружелюбна организация на свободни държави, която има нужда от нови рубежи във войната с тероризма. И затова руските страхове и противопоставяне са неоснователни. Остава простичкият въпрос - възможно ли е Русия да приветства разширяването на НАТО и включването в нея на Украйна - където живеят милиони руснаци, без да поиска гаранции за своите интереси и сигурност? За държава с нейните мащаби и военна сила това съвсем очевидно е невъзможно...