България фатално губи време

Проф. Чавдар НИКОЛОВ

Неведоми са пътищата на цензурата. Дето се казва, нормално е било Сталин да се познае в образа на краля от "Молиер" на Булгаков и да раздаде шамари за недобре свършена работа. Или Тодор Живков да се чуди дали да се обиди или да се възгордее след "Старчето и стрелата". Но когато е ставало дума за изрязване на култовата реплика от филма "Операция И" "Трябва Федя, трябва!", предхождаща "екзекуцията" с пръчки на задника на безобразничещия хулиган, защото "Федя", виждате ли, бил номенклатурният псевдоним на Фидел Кастро, ситуацията определно намирисва на сюрреализъм. И затова пряко се асоциира със случващото се днес в нашата страна.
Вестници с немалко доказателства, завоювали си в миналото завидното реноме на "вечна опозиция", напълно внезапно, следизборно, обърнаха лопатата и се докараха дотам, че ги четат като че ли само редколегиите им. Не говоря за някои други, при които въпросното състояние бе заложено още от самото им възникване. Единственият изход за субституция на изконната обществена потребност от алтернативно мислене, а и от мисленето изобщо, е конструирането на масово насъщна потребност от немислене. А в това отношение нескончаемите телевизионни, най-вече турски, сериали и повечето риалити формати последователно дават и у нас своя повече от достоен принос.
Управляващите България, трябва да им се признае, определено искат нещо да свършат, но почти не знаят какво и съвсем не знаят как.

Люшкането от крайност в крайност

и без допълнителни коментари е доста информативно за качествата на наличния във властта потенциал и на тази база лесно може да се стигне до извода, че страната ни постепенно се озовава в изключително опасна фаза от историята си. От уравновесен бюджет до почти 5-процентен дефицит, от обещания да не се докосва фискалния резерв до рисковото му ударно снижаване под санитарния минимум, от декларираната приоритетност на изграждането на инфраструктурата до спирането на парите за ремонт на пътищата, от заклинания в полза на образованието до 20-процентно орязване на парите за него, от признаването на необходимостта от радикална реформа в здравеопазването до официални декларации срещу затварянето на болници, от идентифицирането на угрозите, идващи от радикалния ислям, до необоснована подкрепа на членството на Турция в ЕС, където режимът много трудно може да бъде дефиниран като светски, от правилното посочване на дефицитите на демокрация в Македония до пълното мълчание по зачестилите конкретни изяви на дискриминацията на хора с българско самосъзнание там. Приведеният списък явно не претендира нито да е изчерпателен, нито изглежда да е приключен.
Политическата опозиция, представена в Народното събрание, от своя страна е изправена пред изключителната интелектуална трудност да говори обратното на онова, което е приказвала и вършила, докато е била на власт. Само с "актуалния политически момент" не можеш убедително да обясниш как сега си привърженик на въвеждането на прогресивен данък върху доходите на физическите лица, след като персонално точно ти си въвел плоския данък и си взел дейно участие в не една и две публични дискусии в негова подкрепа. На този фон и критиката спрямо правителството и мнозинството, доколкото при липсата на визия такава текущо може да бъде стъкмена, си остава елемент от празната парламентарна говорилня. Където гьонсуратлъкът отдавна никому не прави впечатление, но продължава последователно и необратимо да трови и без това тежко болно българско общество.
Прокламираното светло европейско бъдеще най-малкото се състои в това младо нашенско семейство да отиде за десетина дена на почивка в Испания и да се върне с убеждението, че живее в напълно безперспективна кочина. Въпросът, който естествено възниква в контекста, е докога подобни семейни двойки ще издържат на твърдо зададените рамки на обитаване. Особено ако жилището им е ипотекирано при условията на продължаващия лихвен произвол на тукашния банков сектор. В който произвол последните законови промени внасят някои абсолютно несъществени корекции. Защото отново липсва обективен пазарен репер, към който задължително да се ориентират лихвените проценти, банките единствено следва да посочат собствените си методики. В които, по методологичния крилат израз на един от най-видните тукашни инженери-банкери, спокойно може да продължи да фигурира и "чувството за нараснал риск".
Филми като тези на Фелини и Тарковски в днешно време просто ги няма и със съжаление трябва да признаем, че е немислимо да ги има. Показателно е обаче, че първите са създадени без наличието на експлицитна цензура, а повечето от вторите - при една от най-жестоките и перфидни, при съветската. Следователно, в контекста неумолимо става дума за интелектуалното ниво на конкретното общество и на обществата въобще, а също за исторически достигнатото, но, по всичко личи, незадържано интелектуално равнище на човечеството, както респективно за интелектуалното равнище на неговите елити.
Продължилият повече от четвърт век неолиберализъм се справи успешно със задачата за

игнорирането на изконното право на интелигенцията

да се съмнява в абсолютните истини. Колебанията дали "алчността е секси" бяха безапелационно елиминирани, действителността трябваше да се заключава само в онова, което е преценено като достойно да бъде показано на телевизионния екран. Всичко "непазарно" неусетно взе да изглежда безнадеждно демодирано и напълно обречено на отмиране. Пазарният автоматизъм като че ли отне всякакъв друг належащ смисъл и мотив в развитието на обществата, минимизирани бяха повечето от възможностите за нанасянето на "предвиждащи" корекции. Нефтеният разлив в Мексиканския залив, за който апостериори се разработват технологии за овладяване, се явява може би най-нагледната илюстрация за обхваналата света в непосредствено близкото минало еуфория на неограниченото свободно пазарно мислене и действие.
Макар и нобелисти, умове като Джоузеф Стиглиц бяха класифицирани сред мърморковците, съответно дори най-предпазливите им предупреждения, за "нефункциониране на системата", биваха систематично игнорирани. В строго идеологическо съответствие с вашингтонския консенсус

армии от Дянковци бяха рекрутирани в световните институции

Впоследствие те взеха да разработват абстрактни икономически модели, онанистично да се цитират един друг и да раздуват наукообразната съставка на балона на обществено-икономическия, идеологически и политически феномен, наречен неолиберализъм. Така - тотално и в много голяма степен тоталитарно, чак до грандиозната катастрофа през 2008 г.
Световното излизане от кризата понастоящем протича прагматично, според законите на здравия разум, но, обективно погледнато, по кейнсиански рецепти. Наблюдаваната необремененост по инерция е възприемана като свърхмодерна, тъй като "неидеологичността" бе най-силният аргумент в идеологията на пазарния фундаментализъм. Именно затова обаче днешната "идеологична резервираност", днешното съблюдаване на вчерашните канони на приличие, определено безпокоят. Защото опитите сериозно да се осмислят и преосмислят крайностите на неолиберализма удрят не само у нас като че ли в непробиваема стена. А по този начин големите, разтърсващи основите, глобални кризи неминуемо ще се повтарят в бъдеще, при това с непренебрежими шансове да зачестяват. Тоест да се състоят не един път на седем-осем десетилетия, а да речем на две-три.
Провинциалното българско задълбочаване на кризата, констатирано у нас и отляво, и отдясно, и дошло като оценка най-подир от посока Виена, е еднозначен и логичен резултат на програмно заявените есенциално

сгрешени възгледи на сегашните управляващи

Непреставащото тяхно голословно противене на съветите, идващи практически от всички сериозни икономисти в нашата страна, за емитиране на еврозаеми и за допълнително гарантиране на валутния борд посредством новите улеснения на МВФ, е само излишно и би могло да се окаже фатално губене на време.
Обстановката в нашата страна последователно се влошава най-вече в аспект заетост. И трябва да е ясно, че ако сами не сме в състояние да организираме някаква стопанска стабилизация, сиреч да преустановим икономическото потъване, то Европа евентуално ще ни дръпне нагоре едва от догодина, което би се почувствало в доходите тук с лаг от поне шест месеца-една година. А дотогава социалното противостоене в България може да придобие много по-изострени форми.
Масмедийното интензивно насаждано "немислене" определено изглежда понастоящем много полезно за управляващите, но в обстановка на засилено обществено напрежение движената от първични инстинкти улица доказано е с възможности да им скрои лоша шега. Повод, знаем, винаги може да се намери, измисли или просто провокира.