70 години от великата победа при Сталинград

Преди 70 години, на 2 февруари 1943 г.,  завърши една от най-грандиозните битки във Втората световна война - битката за Сталинград. Боевете за подстъпите към Сталинград започват на 17 юни 1942 г., а в самия Сталинград - на 23 август, за да завършат победоносно на 2 февруари 1943 г.
Задачата да се превземе Сталинград бе възложена на 6-а армия - най-прославената немска армия, смятана за преторианската гвардия на фюрера. Да се служи в тази армия е било въпрос на чест за всеки военнослужещ от вермахта. 6-а армия  участва победно в Белгия, Холандия и Франция. Именно заради високите си бойни качества тази армия получава лично от Хитлер задачата да овладее  Сталинград. Сталинград е трябвало да бъде овладян съвсем не заради името му, а заради неговото стратегическо значение. 
Срещу 6-а армия на Паулус се изправя 62-ра армия на генерал Василий Чуйков - надарен и смел съветски военачалник, твърде решен да не отстъпи града на нацистите. Започват ожесточени боеве. Сраженията се водят сред руини. Ямите от снаряди и разрушените здания са удобна огнева позиция за бойците на Червената армия. Води се бой за всяка улица, за всеки дом. Прочут става "домът на Павлов" - четириетажно здание в центъра на града, овладяно от група червеноармейци, начело със сержант Павлов, и отбранявано в продължение на 58 дни. Ужас за немските войници са съветските снайперисти, които не позволяват на нито един немски войник да повдигне глава от укритието си.  Особени успехи постига снайперистът Василий Зайцев, който в периода от 10 ноември до 17 декември унищожава 225 вражески военни, между които и 11 снайперисти, а 28-те снайперисти, обучени от него, унищожават повече от 3000 противници. 
Въпреки героичната съпротива на съветските бойци немците успяват да ги изтласкат до десния бряг на Волга. В Берлин Хитлер обявява падането на Сталинград, като приема желаното за действително. 62 армия на Чуйков продължава да защитава с цялата решителност заетите позиции, задържайки пред себе си почти цялата 6-а армия на Паулус, като по този начин дава възможност да се осъществи замисълът на върховното командване на Съветската армия - с мощно контранастъпление да обкръжи и унищожи вражеската армия.
Контранастъплението на съветските войски  започва на 19 ноември. Войските от Югозападния, Донския и Сталинградския фронт, командвани съответно от Ватутин, Рокосовски и Ерьоменко, нанасят мощни удари по фланговете на врага. 3-та румънска армия е разгромена в движение. На следващия ден е смазан 48-ми немски танков корпус, а румънската 4-та армия буквално се разпада. На 22 ноември съветските войски, настъпващи от две страни, се съединяват под Калач, като по този начин хващат 6-а армия в чувал, дълъг 30 и широк 24 мили. Прочутата армия  загубва своята боеспособност. Нейните войници масово загиват от куршуми, глад и студ. От попадналите в чувала 270 000 войници само 40 000 са в състояние да носят оръжие.
На 31 януари 1943 г. генерал Паулус се предава на Червената армия. Ден преди това Хитлер го произвежда във фелдмаршал, надявайки се по този начин да го мотивира не да се предаде, а да се самоубие. В 8.40 ч. сутринта на 2 февруари 1943 г. генерал Карл Щрекер също се предава на Червената армия заедно с остатъците от 11-и корпус. Битката за Сталинград приключва. Победата е пълна. В Германия е обявен тридневен траур за загиналите в сталинградската битка немски войници. Тридневен траур е обявен и в България (помня това много добре).
Битката за Сталинград не е единственото историческо сражение по време на Втората световна война. Особено значение има битката за Москва през зимата на 1940 г., когато Съветската армия  отхвърли немците на 150-200 км и по този начин показа, че те могат да бъдат и хубаво бити.   Сражението при Курската дъга през юли 1943 г. бе значително по-мащабно от Сталинградската битка. В него вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета.
В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1500 танка и самоходни оръдия. Само за един ден германците загубват повече от 350 танка и над 10 000 души.  Общите загуби на германците са около 500 000 души, а загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.
Но битката за Сталинград имаше съдбоносно значение не само за народите на Съветския съюз, а и за цялото човечество. Разгромът на Съветската армия при Сталинград би довел до овладяване на петролните полета в Кавказ. Германия щеше да има неограничено количество петрол, а Съветите щяха да останат почти без тази стратегическа суровина. С овладяването на Сталинград за немската армия се откриваше и възможността да разгърне в бързи темпове настъпление на изток и на север. Падането на Москва ставаше неизбежно. Възникваха всички рискове СССР да загуби войната, което щеше да бъде фатално за цялото човечество. Завладяла цяла Европа, нацистка Германия щеше да завладее, заедно с Япония и цяла Азия. Придобили огромни материални и човешки ресурси, тези две държави, Германия и Япония, трудно можеха да бъдат победени. Евентуалната победа над тях щеше да струва на човечеството не 50 милиона, и десетократно повече човешки жертви. Сталинград не позволи да се осъществи тази ужасна перспектива.
Битката при Сталинград е една от най-кръвопролитните в историята на Втората световна война. По някои данни жертвите от съветска страна са близо 1,2 млн. души. Със Сталинград започва обратът на войната. Това е началото на изтласкването на хитлеристките войски от съветските територии и насочването на военните действия към окупирана Европа.
Ето защо пред подвига на живите и мъртвите  съветски войни, сражавали се и победили в битката за Сталинград, трябва да сведе глава не само  Европа, а цялото човечество. На 9 февруари 1943 г. големият френски писател  Жан-Ришар Блок се обърна към френския народ със следните думи:  
"Слушайте, парижани! Първите три дивизии, които завзеха Париж през юни 1940, тези три  дивизии, които оскверниха нашата столица, повече не съществуват. Те бяха унищожени при Сталинград. Русия отмъсти за Париж. Русия отмъсти за Франция."
Тези думи на Жан-Ришар Блок трябва да бъдат допълнени. Със своята победа Русия отмъсти не само за Париж, не само за Франция, тя отмъсти за всички народи, изпитали жестокостта на хитлеристка Германия, като по този начин заслужи тяхната вечна благодарност.