Медии
41,5% не биха подали сигнал за корупция
Всеки четвърти българин предпочита да информира медиите, вместо компетентните органи
/ брой: 27
Доверието в институциите, чиито основни правомощия са свързани с разследването и наказанието на корупционните дейности, е слабо и крехко. До този извод стига Асоциация "Прозрачност без граници" в свое изследване, което представи вчера заедно с екипа на "Фридрих Еберт" в България. 41,5% от анкетираните не биха подали сигнал за корупция, а почти 25 процента ще го направят пред медиите. Всеки пети ще информира полицията, а новата антикорупционна комисия, инспекторатите с подобна дейност и прокуратурата едва събират по 10 процента всеки.
Хубавото е, че за българите медии явно продължават да са четвърта власт. Тъжното е, че ни се ще в страната да има борба с корупцията, ама май я няма. Защото освен публичност по подобни проблеми и практики, медиите не могат, а и не трябва да дават. Все пак има законодателна, изпълнителна и съдебна власт, които трябва да са ступор в тази битка. Гражданите разчитат, че осигуряването на публичност е начин за осъществяване на обществен натиск институциите да работят ефективно, коментираха вчера от "Прозрачност без граници". За съжаление границите в публичността българска все повече обрамчват уж свободните медии. Самоцензурата и цензурата пък се превърнаха в дежурната пранга за българския журналист. Какво ще се случи, ако медиите изгубят своите "зъби"? А ако готовите да подадат сигнал до тях паднат и под тези 25%? Практиката до момента показва, че българите все по-малко вярват в антикорупционните инициативи на властниците. Всяко проучване дамгосва политиците и администрацията, че и цели гилдии за корумпирани и грешни. Ако медиите докажат зависимостта си от чужди господари и силни на деня, то тогава прословутият песимизъм и недоверието на българите съвсем ще нараснат.
Само 9,4% от българите са готови да подадат сигнал за корупция безусловно и без да мислят за последствията, сочи проучването. Необходимо е те да се чувстват защитени, а и да видят смисъл от риска, който може би поемат. Отговорност на всички онези, които получават подобни информации е да действат законово и правно обосновано. Пък дано има и резултати под формата на арестувани нарушители, а тежките глоби да спират всеки, дръзнал да повтори или подобри "вземанията им". В противен случай единствената функция на новия антикорупционен орган и всичките му производни ще е да трудоустроява "наши", да им урежда заплатки и да си кюта в тъмното. А антикорупционното ни законодателство ще продължи да е само добри намерения, нахвърляни безразборно върху хартия.