Мъчи ни безводие, а има забавени проекти

Стефан Антонов,
Гласове


Малцина знаят, че България е сред петте най-бедни откъм водни ресурси държави в Европа заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър. Още по-малко хора знаят, че затова управляващите в миналото са си давали сметка и са планирали решаване на проблема чрез изграждане на язовири, които да служат за водоснабдителните нужди на населението. Ако всички язовири, които са планирани за построяване, чието изграждане е започнало и е пред завършване, или на някакъв по-ранен етап, се завършат, ще се реши проблемът с достъпа до вода на над един милион души в България. Това показва научна разработка на специалистите по хидростроителство проф. Вангел Василев и инж. Пенчо Сърнев.
Публикацията на проф. Василев и инж. Сърнев е от 2011 г. и е представена на конференция, посветена на проблемите на водите, организирана от Българския национален комитет по големите язовири, който е член на Международната комисия по големите язовири (ICOLD).
Докладът разделя язовирите в България, които все още не са влезли в употреба, на няколко категории.
Група 1 включва язовирите, при които е започнато някакво строителство по хидрокомплекса (той включва язовирната стена, пречиствателната станция, тръбопроводи, преливници, тунели и др.), но не са извършени строителни работи по изграждането на самата язовирна стена.

В група 2 попадат язовири, при които са започнати строителни работи и по изграждането на самата язовирна стена.
Трета група обхваща язовири, при които не е започнато никакво строителство по хидровъзела, но за тях съществуват проектни разработки в различен стадий.
Завиреният обем на непостроените язовири от първа група (не е започнато строителство на язовирната стена) е около 234 млн. m3, предназначен за задоволяване на  водопотребление от около 152 млн. m3 от около 600 хиляди жители. По цени от 2011 година разходите за строителството на хидровъзлите биха възлизали на около 270 - 300 милиона евро.
В тази група са яз. „Черни Осъм“, който да служи за водоснабдяването на Троян, Ловеч, Плевен и селища в областта, яз. „Бяла“ - за водоснабдяване на Севлиево и селищата в областта, яз. „Раков дол“, проектиран за смесено ползване - питейно-битово водоснабдяване и напояване в регион Бургас - Созопол и яз. „Индже войвода“ - отново за водоснабдяване на Южното Черноморие. В публикацията има подробен анализ на дейностите, които трябва да се извършат при всеки от язовирите, за да може те да влязат в експлоатация и да изпълнят предназначението си.
Общият завирен обем на непостроените язовири от втора група (започнато строителство на язовирната стена) е около 43 млн. m3, с който е било предвидено да се задоволи водопотребление от около 26 млн. m3 за 160 хиляди души. Необходимите парични средства за довършването на строителството на хидровъзлите от тази група са 80 - 90 милиона евро, отново по цени отпреди 13 години.

Групата включва яз. „Нейковци“ за водоснабдяване на Трявна и околните селища, яз. „Луда Яна“ за водоснабдяване на Панагюрище и селищата в околността, яз. „Пловдивци“ за водоснабдяването на Рудозем, Мадан и селищата в областта, както и яз. "Кюстендил" - за водоснабдяването на Кюстендил и селища в региона.
Подробни проекти и оценки има за още осем язовира в трета група. Те са яз. „Младеж“ за селища от Южното Черноморие, яз. „Братан“ за водоснабдяване на Котел и селища по поречието на река Тича, яз. „Ракочевица“ за водоснабдяване на Благоевград, яз. „Тополница“ за водоснабдяване на Дупница, яз. „Батулия“ за допълнително водоснабдяване на София и областта, яз. „Джебел“ - за водоснабдяване на Джебел, яз. „Раянци“ - за Перник и яз. „Луда Мара“ - за водоснабдяването на Петрич.
Още около 350 милиона евро по цени от 2011 година биха били необходими за изграждането на всички останали язовири от трета група, с което да се осигури достъп до стабилно водоснабдяване на допълнителни 340 хиляди жители и така близо 1.1 милиона души могат да получат достъп до качествено и устойчиво водоснабдяване на цена около 740 млн. евро.
За 13-те години от представянето на доклада по някои от язовирите, коментирани в него, работите са напреднали, но въвеждането им в експлоатация все още предстои. Така от Група 2 (язовири, при които са започнати строителни работи в миналото): в най-голяма степен на готовност е хидрокомплекс „Луда Яна“, чийто пуск предстои в най-скоро време. Завършено е строителството на язовирната стена на хидрокомплекс „Пловдивци, но водите на язовира не се използват, защото не е построен нов тръбопровод (?!). Няма промяна по довършването на язовирната стена и другите съоръжения на хидрокомплекса "Нейковци", макар че има изготвена проектна документация за това.
Това прави публикацията все още актуална от гледна точка на въпроса как могат да се съберат водни ресурси, с които да се реши огромна част от водните проблеми в България. Това, което трябва да се преразгледа най-сериозно, са цените. Ясно е, че от 2011 досега инфлацията е умножила цената на строителните материали, а и не само тях, повече от два пъти.
Дори и на оскъпяването да се сложи коефициент от четири, по който да се умножи оценката за разходите от 2011 година, пак се получава стойност от 2.96 милиарда евро (740x4), или по-малко от шест милиарда лева – под три процента от БВП, която е напълно по силите на държавата. Тази сума е горе-долу равна на обещаваните капиталови разходи през последните години, но бе достигната само миналата година.
В година като 2025-а, когато ресурсите ще са оскъдни, но държавата трябва да работи за подобряване на условията за живот, ако не желае да се сдобие с нова имиграционна вълна, както и заради традиционната неподготвеност на общините да организират големи инвестиционни проекти, язовирите могат да се превърнат в приоритет на България. Това са средства, които ще се похарчат изцяло в българската икономика, ще се използват български материали и работна ръка, ще се увеличи заетостта в редица райони на страната.