Анжел Вагенщайн: Творецът, който остана ремсист и на 100 години

Много е трудно да пишеш за Анжел Вагенщайн. Достоен човек и гражданин с изострени сетива за несправедливостите, насилието, духовната нищета. Убеден антифашист, посветил живота си на тази кауза. Творец с дълбока мъдрост, струяща от неговите произведения - и литературни, и филмови. Животът му прилича на приключенски роман, започнат на 17 ноември 1922 г. Преминава в Пловдив през беднотията на следвоенните години, след това през емиграцията във Франция заради левите убеждения на родителите му. Следват най-опасните, но "романтични" години - членството в РМС, после - в БКП, въдворяването в трудов лагер, бягството оттам и участието в партизански отряд, в бойна група, акциите. "Битката за Москва ще се води по улиците на София" - този измислен от него девиз, изписан по стените на софийските къщи, разкрива образа на времето, когато младежите отиват на смърт в борбата срещу фашизма. Следва залавянето, инквизициите в полицията, смъртната присъда. Чака 137 нощи да бъде обесен по Закона за защита на държавата. Спасява го идването на Червената армия и 9 септември - датата, която определя като втори рожден ден.

Искрен комунист до края на живота си. Затова и не приема отклоняването от хуманния смисъл на революцията. Тревожи го проблемът с личната свобода, бюрократщината, създаването на нова върхушка, която няма нищо общо със социализма и идеалите. Затова е сред дисидентите и е на първите митинги след 1989 г., откъдето предупреждава хората да не се оставят да бъдат излъгани. И затова много бързо се оттегля... 

Първият чужденец, завършил кинодраматургия във ВГИК в Москва. Изпод неговото перо излизат 52 сценария за игрални, документални и анимационни филми, както и книгите "Съновидение за св. Борис I", "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо", "Сбогом, Шанхай", "Серенада за балканска гайда", "Отвъд стените. Разкази и новели". 

Анжел Вагенщайн напусна този свят на 100-годишна възраст на 29 юни. Но той е сред личностите, които пишат историята и създаденото от които надхвърля рамките на времето и пространството, в което живеят.

Нека си спомним за него с няколко цитата от интервюта, давани за ДУМА и други медии. 

За идеала

РМС е най-голямото, чисто и светло явление в антифашистката борба. Живеехме в състояние на патос и големи надежди. Ние бяхме женени за смъртта. Но живеехме с надеждата, че даваме живота си в името на едно голямо бъдеще за всички. Загиналите ремсисти живяха кратък, но голям живот и останаха при идеала си. 

Недопустимо е отричането на антифашистката борба. Една нация няма правото да се подиграва със светли и чисти личности. 

Вярвам, че ще бъдат намерени други социални модели, нови пътища за некапиталистическо развитие на обществото. Защото човечеството няма друг избор за своето оцеляване.

Комунизмът е мелодия. Това е една песен. Човек понякога забравя думите на песента. Думите - това е нашата програма и т.н. Но най-важното е мелодията, тя остава винаги. Комунизмът е мелодията на една важна песен, на която невинаги знаем думите и ги бъркаме понякога. Тази мелодия се нуждае от петолиние и на това петолиние има ключ. Ключът е това, което определя хармонията. Този ключ е идеален. Държат го поети, художници, композитори, духовността. Някой може да смени думите, но важно е да запазиш мелодията!

С фашизма се воюва, за свободата се мре. 

За ценностите

Солидарността, приятелството, етиката, милосърдието, душевната щедрост, уважението към родителите, вярата в пътя изграждат личното достойнство на човека.

Това, което най-много ме отчайва в България, е апатията на обществото. Няма нищо по-убийствено нещо от апатията на едно общество.

За творчеството

Не мога да разделям моята писателска дейност от киното. Моето жизнено мастило винаги е пробивало. 

Кризата в съвременното българско кино и изобщо в изкуството се дължи не само на липсата на пари, а и на една безпътица, на разпад на една ценностна система, без тя да бъде заменена с друга ценностна система. Това е едно лутане, защото старото време си е отишло, но новото още не е дошло.

Истинската култура по принцип е некомерсиална. Доказателство за това е случващото се в България, където комерсиалната култура задуши като с бурени свежите кълнове на младата посттоталитарна култура. Не бих искал да догматизирам, но в условията на този капитализъм, на този тип либерализация некомерсиалната култура няма как да оцелее. Културата се промъква мъчително между пазара и парите.

Изкуството е оръжие. 

За живота и пътя

Животът е като един експрес, юрнал се към бъдещето, и ти си мислиш, че ще стигнеш до най-далечната станция. Изведнъж идва кондукторът, потупва те по рамото и ти казва: "Край, ти си дотук." Толкова бързо профучава животът, че даже не разбираш кога си остарял. 

Аз тръгнах, вървях към една далечна светла точка. И всичко в моя живот бе подчинено на това да я постигна. 

Ако човечеството достигне светлата точка, към която се стреми, и загърби хоризонта, то няма да има нито цели, нито идеали. 

--------------

Моят път към храма е едно мечтано от човечеството общество на справедливостта, на братството, на добрата воля. 

Всеки далечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за разстоянието от килията до бесилото, за метрите кинолента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите "Драскулки".