Трудно се оцелява само с изкуство

Петър Маринов е роден в София през 1968 г. Завършил е Националната художествена академия в класа на акад. Светлин Русев. До момента има 14 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Картините отразяват пътуванията му в Европа, Азия, Южна, Северна Америка и Африка. Творби на Петър Маринов се намират в колекции във Франция, Швеция, Австрия, САЩ, Венецуела, Япония и други.
В момента художникът се готви за нова среща с публиката - в галерия "Викинг", на която ще представи най-новите си произведения. 

- Разкажете за изложбата, която ви предстои. С какво ще изненадате своите почитатели?
- Последните ми изложби бяха свързани с пътувания. Новата - също. Озаглавена е "Две екзотики", посветена е на Перу и Япония. Работите са направени върху дърво със смесени техники и колаж. Използвам естествения фладър на дървото - шарката, като отгоре са поставени разни фигури и се получава съчетание, специфично за японската живопис. Довършвам последните си неща за изложбата, която ще бъде в галерия "Викинг" в София.
- Нова ли е за вашето творчество смесената техника върху дърво?
- Сравнително да, обаче колажът не е нов. Имам предишни творби като "Йо-хо-хо и бутилка ром" с пиратски мотиви или морско дъно, с риби и русалки или дракон, които също са колажи. Това е съчетание на колаж с маслена живопис - кавалетна, традиционна. Тук обаче основата е по-различна. Може да се каже, че тази техника е нова за мен, тъй като я използвам от година и половина.
- Означава ли това, че обичате да експериментирате?
- Да. Въпросът е какво ще излезе между експеримента и реализацията. Процесът е понякога много сложен, понякога всичко е много лесно и става на един дъх. Друг път се мъчиш, а накрая не се получава нищо.
- Крайният резултат отговаря ли на предварителните ви очаквания?
- В момента, в който ти хареса готовата картина и нищо не те дразни, би следвало да се е получило това, което си имал предвид. Не трябва да се занимаваш повече с нея. В противен случай вземеш ли да се съзерцаваш и да се радваш, самодоволството от победата ще те доведе до поражение. Не бива да се прехласваш от свършеното, защото следващия път няма толкова много да се стараеш. Добре е, щом се получи работата, повече да не мислиш за нея. Може да си извлечеш поука за следваща творба, но тя вече да не ти е толкова  "скъпа". Да се дистанцираш от нея.     
- Харесвате ли произведенията си, или сте критичен към тях?
- Ако човек не е критичен, ще харесва всичко, каквото нацапа върху платното. Много трябва да е критичен! 
- С годините промениха ли се цветовете и формите, които използвате?
- Интересно е, че като гледам по-стари работи, които много съм харесвал навремето, сега не ми хващат окото. И обратно - творби, за които съм казвал, че са боклук, днес ме радват. Дори наскоро имах такъв случай, видях си една работа отпреди 20 години и се учудих какво толкова хвалят в нея. Не ме впечатли изобщо. Изменят се критериите, което оказва влияние на творчеството. Но какво точно се е променило като форма, като пластика ми е трудно да определя. Може би отстрани зрителят ще каже. Авторът дори да има мнение по въпроса, едва ли ще бъде обективен.       
- Ученик сте на акад. Светлин Русев, който ви е преподавал в академията. На какво ви учеше той? Кои от неговите "уроци" прилагате в работата си?
- Той ни научи на трудолюбие, на търпение, на отговорност към това, което правим. Професионализмът се корени с отношението към работата. Казват, че художниците са бохеми, че рисуват, когато си поискат, но не е така. Необходима е дисциплина и уважение към себе си и изкуството. Трябва много труд. Само с гол талант не се получава. Изисква се сериозно отношение, както във всяка друга област, резултатите от само себе си няма да дойдат. А и това е изкуство, не спортно постижение, в което могат да се маркират точни параметри. Всичко е относително - възможно е сега да харесват това, което си създал, а след време да бъде забравено или обратното. Имах страшния късмет да уча при Светлин Русев и в немалка степен, това, което съм постигнал го дължа на него.
- Какво е положението с професията на художника днес? Измениха ли се ценностите в изобразителното изкуство?
- Да, повтаря се историята с времето на т.нар. малки холандци в световната живопис. Когато бюргерството в Бенелюкс, забогатява, аристокрацията няма пари за поръчкови портрети. Художниците започват да рисуват малки картини, които да продадат, а новобогаташката класа изисква да се рисува нейния бит. Затова наричат кухненска живопис творбите на малките холандци, защото обслужва богатата социална прослойка. У нас в момента се наблюдава същото. В Холандия обаче тази живопис е останала като принос в изобразителното изкуство. Да видим какво ще излезе у нас. Още нищо не се знае, но хората нямат пари за изкуство. В периоди на криза то остава на заден план по цял свят. Именно тогава, когато на твореца му е най-трудно, той трябва да реши дали да зареже изкуството или да продължи. 
- Как оцелявате, вашата гилдия може ли да се издържа само от рисуване?
- Абсурд е. Само единици могат да си позволят това. Много е трудно, особено ако имаш по-голямо семейство, трябва да работиш и още нещо, иначе е невъзможно. Няма продажби. Някои колеги пък си предлагат творчеството на безценица, защото нямат изход. Други тиражират работите си като пощенски картички по морето, продават ги за по 20-30 лв. 
- Как се раждат идеите ви? Казахте, че сам избирате темите, които "оживяват" върху платната.
- Случва се понякога нещо и да ми поръчат. Някой може да поиска специфичен пейзаж в точно определена тоналност - с по-топли или с по-пестеливи цветове. В този случай най-хубаво е художникът да не бърза, а да си закодира идеята на равнище подсъзнание. В един момент, рано или късно, ще ти просветне как може да се получи. Нахвърляш картината, идва човекът - гледа, двамата обсъждате, така че хем да отстояваш творческите си принципи, хем и на него да му харесва. Това е т.нар. халтура. Някои смятат, че тя е лошо нещо, ама не е. Халтурата е поръчка. Примери - Сикстинската капела, фреските на Микеланджело Буонароти. Произведенията на придворните художници - Рубенс, Веласкес. Но когато е гениален творецът, гениална е и халтурата. Благодарение на нея имаме голямо наследство в изкуството.
- Кога творите, какъв е принципът ви на работа?
- Хрумва ми някаква идея - може да е от филм, разговор, пейзаж или да ме вдъхнови образът на красива жена, благородна постъпка. Правя рисунки напоследък и снимки, за да си припомням детайли. При всекиго е различно. Не може сега да си поръчаш портрета и утре в 8 ч. аз да го нарисувам. Не се получава.
- Какво ви дава изкуството? Помага ли ви да разбирате по-добре хората или живота?
- Доставя ми голямо удоволствие, докато рисувам. Някои от древните китайци бе казал, че, който работи, каквото му е приятно, няма да работи цял живот. Удовлетворението е огромно, ако изкуството, което създаваш, се хареса и на зрителите. Да доставяш радост на хората е изключително приятно усещане. Чувстваш се прекрасно, като правиш хубави неща, те ти връщат преживяното. Човек, като създава красота, става по-добър.