Тръгва ли Сирия по пътя на мира?

След година и половина преговори лидерите на Русия, Турция и Иран постигнаха съгласие за създаване на комисия за изработване на сирийска конституция, която да положи основите на политическото помирение в следвоенна Сирия. За първи път идеята за съставяне на комисия, която да действа под егидата на ООН, бе лансирана през януари 2018  г. в Сочи по време на конгрес за старта на национален диалог  в Сирия. По-късно по време на разговори между Русия, Турция и Иран бе разгледан и въпросът за структуриране на комисия за изготвяне на сирийска конституция. Преговорите за състава на комисията бяха толкова сложни, напрегнати и продължителни, че вярата в постигането на необходимия компромис често напускаше преговарящите. Постигането на съгласие отне месеци. Много играчи на терен, много интереси, много амбиции за роля във възстановяването и управлението на Сирия, което неминуемо усложняваше координацията.  

В крайна сметка съгласно резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН бе представена листа с имена на 150 членове за преговори по изготвяне на конституция. Така стана възможно организирането на заседание в Женева като "първата стъпка по дългия път за политическо регулиране на конфликта в Сирия". Поне такива са словата на специалния пратеник на ООН за Сирия Гейр Педерсен, под чиято егида се проведе на 30 октомври първото заседание на комисията за изготвяне на сирийската конституция. Участват и трите страни-гаранти - Русия, Турция и Иран. Списъкът с имена за участие в комисията включва по 50 представители на сирийското правителство, на опозицията и на гражданското общество. Но всъщност от ООН са поверили на 45 души от тях (по 15 от правителството, опозицията и гражданското общество) написването на самата конституция, чиято цел е политическо разрешаване на сирийската криза. През септември 2019 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обяви, че е постигнато съгласие по въпросите за членство в комисията, а Гейр Петерсен от своя страна заяви, че "работих по последните детайли".  

Всяка делегация включва и представители на сирийската кюрдска общност, но на практика не присъстват представители от т.нар. "Сирийски демократични сили" и "Отрядите  за народна самоотбрана". Едно политическо кюрдско движение от Североизточна Сирия е обявило, "че няма да се обвързва с резултатите,  постигнати в преговорите, защото е било оставено извън процеса". Кюрдските организации и в Сирия не от вчера са разединени. 

В същото време ООН не само е ангажирана с провежданото заседание в Женева за изготвяне на сирийска конституция, но смята, че споразумението за създаване на съответната комисия играе ключова роля за започване на политически реформи в Сирия и организиране впоследствие на демократични избори за определяне на "новите ръководители на сирийския народ". 

Съгласно договорките между Москва, Анкара и Техеран комисията ще бъде председателствана по ред от представителите на правителството, водени от Ахмад Кузбари, и на опозицията, т.е. договорен е модел на равно председателство. Решенията ще се взимат с обикновено мнозинство. Прави впечатление, че жените са по 30% от представените в Женева три сегмента преговарящи. Няма информация дали ще  бъде изготвена нова конституция, както настоява опозицията, или ще се  ревизира съществуващата от 2012 г. конституция, изготвена от правителството на президента Башар Асад. Мнението на представителите на правителството на Дамаск е да бъде запазена съществуващата конституция и в нея да се извършат промени. 

Недоразумения, или по-скоро недоуточнени въпроси, има и относно  обхвата на темите, които ще бъдат обсъждани в Женева. Но за Гейр Педерсен "първият успех е сядането на една маса на сирийското правителство и опозицията", както и сформирането на комисията за изготвяне на конституцията. Той определя това като 

"една малка светлина на надежда за сирийския народ" 

да бъде "оставено оръжието" и да се договори пътна карта за организиране на демократични избори. Становището му е, че комисията ще работи въз основа на зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Сирия, което е подкрепено от страните-гаранти. 

Но първите въпроси, които наблюдатели по цял свят задават, са дали президентът Асад ще се съгласи на отстъпки в преговорите с опозицията, след като не само остана на власт в Дамаск, но и контролира почти цяла Сирия. Безспорно той е укрепил позициите си. Неговият представител в Женева вече заяви, че "осъждаме тероризма в страната" и подчерта за "жертвите и героичните действия на сирийската армия". Допълни, че "окупацията на нашата територия и налагането на санкции са в противоречие с международното право". 

В същото време опозицията в Женева говори, че "победа в Сирия ще е постигането на справедливост и мир, не спечелване на войната". 

Да, ама де факто президентът Асад спечели войната (разбира се, с незаменимата помощ на Москва). Известно е от световната история, че винаги победителите диктуват условията или поне ги определят в своя полза. В случая думата на Москва ще има своята тежест, но политиките на Русия в Близкия изток, демонстрирани напоследък във всички посоки, целят преди всичко намиране на пресечната точка в интересите не само на геополитическите играчи, но и на играчите на терен. 

Явно ще се търси компромис, приемлив за всички

В тази връзка преди началото на разговорите в Женева руският външен министър Сергей Лавров, турският Мевлют Чавушоглу и иранският им колега Мохамад Зариф се събраха на тристранна среща, която преля в консултации с Гeйр Педерсен. На пресконференция бе съобщена съгласуваната им обща позиция. Според тях процесът ще е дълъг и сложен, ще има много предизвикателства, но "основен приоритет е запазване териториалната цялост на Сирия". Страните-гаранти "отхвърлят всякакви сепаратистки стремежи на сирийска територия". Лавров призовава страните в преговорите "да постигнат споразумение" и благодари на Турция и Иран за "продължаващото сътрудничество във формата Астана". Той в прав текст обвинява САЩ в "незаконни действия" в Сирия, като визира решението американски войници да бъдат дислоцирани около петролните кладенци в Североизточна Сирия. "Те нямат разрешение да пребивават в страната, незаконно е. Оправданието със защитата от "Ислямска държава" на кладенците е претекст, нали обявиха, че са я победили?", заявява Лавров. Според него "всяка експлоатация на природни ресурси в суверенна държава без нейно съгласие е незаконно и нашите американски колеги прекрасно знаят за тази наша позиция, която ще продължим да отстояваме". В изразеното становище  Лавров се позовава на взети решения от международни съдилища при сходни случаи. 

От своя страна Чавушоглу настоява, че "стабилен мир в Сирия може да се постигне само чрез диалог между Дамаск и опозицията" и допълва, че "страните-гаранти продължават да оказват подкрепа на този процес". Иранският външен министър Зариф,  обещава "да не се се месим в този процес" и "ще останем в Сирия, докато правителството и народът на страната искат това".

Нормално е да се очаква, че събитията в Женева ще бъдат следени с повишено внимание в Анкара. Задават се въпроси като "какво ще излезе от Женева?" Не се крият мнения, че в Москва организациите на сирийските кюрди, които за Турция са терористи, се приемат едва ли не като борци за независимост. Посочват се за пример палестинците, които десетилетия се борят за своя единна държава и независимост. Някои наблюдатели предричат, че след Женева може да се получи 

Сирия да бъде структурирана като Ирак  

и да бъде създадено нещо като автономия, както в Иракски Кюрдистан. Или пък страната да бъде кантонизирана като в Босна и Херцеговина. Не е ясно дали това не са мнения за вътрешна употреба и създаване на чувство на страх, за да не се получат нежелани резултати, но се припомня, че в руско предложение за конституцията имало "нещо като независимост". 

Явно съгласуваните позиции на страните-гаранти не са дали възможност за прозрачност в дълбочина. Затова в Анкара широко се коментира даденото от президента Башар Асад интервю пред сирийската национална телевизия само ден след започване на процеса в Женева. Той е убеден, че "държавният авторитет е осигурен" и че "може да не сме постигнали всичко, което искаме, но се надяваме да успеем да осигурим пълната независимост на този регион".  Коментарът на Би Би Си на тези думи са, че "възвръщането на Североизточна Сирия под контрола на сирийската армия е първата крачка в изпълнението на целта на Асад". Сирийският президент подчертава на свой ред, че "ще се съобразяваме с новите условия на терен" и смята, че "решението за изтегляне на организацията на сирийските кюрди на 30 км от границата с Турция подпомага Дамаск да постигне своята цел". Асад заявява, че няма да поиска веднага намиращото се в ръцете на кюрдите американско въоръжение да бъде предадено на сирийската армия. За него по-важно е "сирийската армия първо да осигури контрол в района". Съвместните действия на Русия и Турция по турско-сирийската граница Асад определя като "временни" и за него "крайните стратегически цели трябва да бъдат отделени от тактическите подходи". 

В същото време съгласуваните между Москва и Анкара съвместни екипи за контролиране на ситуацията по турско-сирийската граница се приемат от Турция като "действия с отворен край" - тоест без определен срок. За Асад "заетите от Турция територии в крайна сметка ще бъдат взети от сирийската армия", но без да уточнява начина, по който ще се осъществи това. Относно решението на Вашингтон да контролира петролните находища в Североизточна Сирия Асад заявява, че "това са действия на насилническа сила". Което на пръв поглед е в противоречие със становището му, че "Доналд Тръмп е най-добрият американски президент, защото намеренията му са ясни". Приема, че е удобно да имаш по-разбираем противник, който казва пряко "искам да се избавим от някой си" или "имаме намерение да направим услуга срещу пари". Без съмнение добре е следил, въпреки войната, случващото се на геополитическата сцена и е усвоил новите правила в отношенията между държавите. В цитираното интервю, например, Асад за първи път казва, че "не желая да правя от съседна Турция враг", което е коренно различно от изявленията в Анкара, че неговото управление в Дамаск е нелегитимно. Известно е, че Турция години наред подкрепяше групировки, които воюваха срещу управлението на Асад. Но днес президентът на Сирия подчертава, че "трябва да бъдем сигурни, че Турция няма да се превърне във враг, за което роля имат Русия и Иран". Явно се позовава на съобщения от Москва, че Путин очаква през януари 2020 г. да започне диалог между Анкара и Дамаск. Препоръчва се да се установи пряка телефонна връзка на високо ниво между двете столици и да бъдат назначени специални представители по сигурността в дипломатическите представителства. Видно е, че освен в Женева, процеси за следвоенно устройство на Сирия се готвят и в други направления. 

Обсъждания ще има и то достатъчно дълго време. Още повече, че ситуацията на международното поле не стои неподвижно, а договорките между играчите се роят. Повечето се и координират. Остава и да се прилагат под контрол. Както и да не са в противоречие с тежненията на хората. Ако това е новият ред в многополюсен свят, надежда за изход от военни действия има. Стига собствени интереси да не се окажат по-силната карта в покера, който се разиграва сред геополитическите сили.