Такса "тръба"? Да! И "електромер"!

Искам да опиша историята на група граждани, живеещи в столичния кв. Овча купел. Те населяват панелен блок, построен през 1986-1987 г. В мазето им има водомер, който отчита общото потребление на вода за входа. Част от обитателите имат лични водомери, а другите - не, поради което плащат по 5 куб. м на човек, въпреки че според наредбата на "Софийска вода" трябва да им се отчита по 5,9 куб. м. До 9 декември 2010 г. сметките на касиера на домсъвета по тази линия са на плюс и той отчита икономии от 26-28 лв. на месец. През януари 2011 г. "Софийска вода" монтира нов общ водомер, според който отчитанията вече са с 60 куб. м на месец

повече от сумарното потребление

на отделните домакинства. Домоуправителят свиква общо събрание, на което се решава да се проверят водомерите в апартаментите - дали чрез тях се отчита действителното потребление на вода. Оказва се, че всички са изправни. Тогава един от живущите предлага да се спрат всички кранчета и да се види какво отчита общият водомер. Той продължава да се върти. Запознават с този факт "Софийска вода", откъдето отговарят, че новоинсталираният водомер отчита подаването, така че дори когато не се ползва вода, трябва да има налягане в тръбопровода, което е необходимо за поддържането на системата. Така всички абонати трябва да плащат такса "тръба", за да им тече вода от чешмите.
Водата е природна течност, която няма цена, плаща се само доставката й до потребителя. И ето че доставчикът е решил да печели, като монтира уреди, с които се отчита потребление, без да има такова. ДКЕВР не само че не реагира на явната злоупотреба с монополно положение, но и награждава "Софийска вода" на публична церемония. Нищо чудно следващият ход на водните монополисти да бъде въвеждане на такса "водомер".
Така разсъждават и монополистите в електроснабдяването. Те вече ще събират такса "електромер" с мотива, че има захранване до него. И в двата случая ситуацията е абсурдна. Водопроводната и електрическата мрежа са изградени преди 1989-а. И ако преди по тях редовно течаха вода и ток, сега в смятаните за водоснабдени селища от чешмите не тече вода, а в електрифицираните токови удари поразяват битовата техника. Колко българи вече изпитват фобия от гръмнали електроуреди или дни без вода?
Често ми се налага да се прибирам у дома в късните часове, когато градският транспорт вече не се движи. От пл. "Македония" до нас разстоянието е 9 км и по нощна тарифа пробегът е 6,21 лв., а с началната такса - 6,81 лв. По това време няма престои на светофари и задръствания. Приготвил съм 7 лв., за да се разплатя с шофьора. Много често още на половината от растоянието на таксографа вече е изписана такава сума. Знам, че съм попаднал на шофьор, който го активизира с т.нар. помпичка. Плащам 14 лв. за 20-минутно возене. И се треса от финансова фобия. Тя се усилва от стреса, предизвикан от

поредната сметка в пощенската кутия

Препрочитам романа на Джек Лондон "Мартин Идън". За изнурителен труд в перачницата на дрехи, който е продължавал минимум 10 ч. на ден, той е получавал по 6 долара. Половината от тях е отделял, за да продължи образованието си. Фобия да образоват децата си имат повечето българи. Поради това страната ни е на шесто място в ЕС по брой на студенти на 1000 души. Само че докато Дания е на 16-о място, в нея 97 на сто от завършващите имат осигурена работа. У нас процентите са близо до нулата.
В студените зимни дни превозните средства на градския транспорт са препълнени. Отоплените трамваи, тролеи или автобуси са рядкост. В Германия малко хора ползват градски транспорт и затова превозните средства са полупразни. Но в тях е светло, топло и чисто. Същото е с влаковете и междуградските автобуси. У нас много хора изпитват фобия от ползването на обществения транспорт. Но нямат друга възможност за придвижване, защото поддръжката на личен автомобил е по-скъпа, отколкото на член от семейството.
Примери за български фобии - колкото искате.
Но най-голямата е свързана с несигурността за утрешния ден. Хората на наемния труд не знаят докога ще бъдат на работа. Собствениците на фирми не са сигурни, че ще имат поръчки или че ще получат плащания за вече доставена продукция и извършена услуга. Дори смятаното за проспериращо банкерско съсловие не е пощадено. Необслужваните редовно кредити достигат 30%. Фалират фирми и домакинства, болници, а дори и селища. Не е вярно твърдението на управляващите, че България е стабилна във финансово отношение. Когато почти нищо не работи, няма и приходи в бюджета. На този печален фон

просперират най-вече монополистите

Въпреки породилите се затруднения, високи печалби отчитат банки, застрахователни и телекомуникационни дружества. Във Венецуела Уго Чавес национализира нефтените компании и вдигна стандарта на живота с 40%. У нас това не може да стане. Затова е необходимо да се приложи специфична данъчна политика. За печалби до 100 хил. лв. годишно може да се запази облагането с 10%. След това обаче трябва да има прогресираща скала, подобна на тази в Швеция. Там всяка печалба от над 100 хил. крони се облага с 40% данък. Който е реализирал 1 млн., внася в хазната 400 хил. Но има и облекчения. За всяко новоразкрито работно място данъкът се намалява с 1%. Така се постига равновесие и в Швеция няма бюджетен дефицит, а хазната е на плюс от 3,8%. Формира се бюджетен излишък, който се оползотворява предимно за социални потребности.
Това трябва да стане и у нас. Защото не е резонно ЧЕЗ да има печалба от 150 млн. лв., върху която да плаща данък само 15 млн., а със 135 млн. да се осигуряват високи пенсии на чешките пенсионери, които са средно 670 евро. Това го има само у нас. В Либия, където две от общо 8-те електроцентрали, работещи с нефт, са построени от български строители, пенсионерите не плащат за ток, въпреки че пенсиите им са средно по 600 динара, което се равнява на около 200 евро. При това както те, така и всички останали са ползвали купони за храна на ниски цени. На либийците тепърва им предстои да вкусят плодовете на демокрацията. И те ще изпитат носталгия по т.нар. диктатура, каквато у нас уж е имало до 1989-а. Тогава за всеки е имало работа, сигурност и малки правдини.
Рано или късно човечеството ще се върне към изконните ценности на истинската демокрация. Може би тогава ще настъпи краят на монополистите и хората ще се освободят от фобиите си.