Що е то - бръснарница "България"?

Тези дни именно Дмитрий Иванов припомни една реплика от "Хъкълбери Фин". Там гениалният Марк Твен бе припомнил иронично, че демокрацията е да спечелиш на своя страна по-голяма част от глупаците. Без да съм сигурен, че политиците в България са чели тази книга или познават самия Марк Твен, убеден съм в едно - българските играчи на политическата сцена мислят точно така. По села и градове, по паланки и панаири все тая политическа позиция - сядат политиците и почват да броят глупаците. Наричат ги "електорат". Ние ги наричаме деца, родители, приятели. Те обаче им казват "електорат". Има известно различие, ако забелязваш, любезни приятелю.
Ето как преди няколко дни в един разговор с любимия Николай Бареков министър-председателят хвърли въдицата на електората.
Николай Бареков - ТВ7 пита съвсем насочващо, да не би въпросът да остане неясен: А понеже едната бомбичка е сложена на 100 метра от Министерския съвет, не смятате ли, че това е възможно, защото държавата го позволява? Общо взето, хората на Яне Янев и на Алексей Петров Трактора буквално разиграват тези сценарии - зад гърба ви, над гърба ви, както искате го приемайте, а същевременно няма отговор на държавата спрямо техните абсолютно елементарни, абсолютно плитки, аз бих ги нарекъл плиткоумни, действия!
Бойко Борисов лежерно се прави на държавник-демократ: Ами аз не бих могъл да ги наричам каквито и да са действия на който и да е, защото всъщност това е демокрацията, това е плурализмът на мнения.
От разговора се разбира само едно - Яне Янев и Трактора са злодеите на днешния ден. Бойко Борисов обаче е целият в бяло. Дето се вика, той и на взривовете гледа като на плурализъм на мнения. Ето, за такъв точно водач мечтаем ние - широко скроен, издигнат високо над кахърите на деня. Нека българите си се стрелят, гърмят, изнудват, да палят къщите си, да се убиват даже - какво толкова?! Става дума за плурализъм, за същността на демокрацията.
Ако не го казваше минстър-председателят, а някой махленски политиканин, щяхме да се посмеем, даже два-три дена да го приказваме като виц на деня и да го забравим. Но това го казва министър-председателят на Република България. И не пред акрани на чашка уиски, а пред журналист от национална медия. Да ни е жив и здрав, то не му е за първи път да приказва като в бръснарница, ама това минава всякаква граница. Какво има да се чудим тогава за взривовете! Че те не са нищо друго освен "плурализъм". Както е казал поетът: "И страшно е, майко, и весело!" 
Не знам как в политиката, но в село (пък и в града!) за такива "майтапи" бият... И затварят завинаги бръснарницата за подобни шегаджии.
Само дето днес Майтапчията с голямо и двойно Б лично е наел (според неговите думи за много време - докато ни оправи!) бръснарницата, наречена България. Нашенският Фигаро щрака с ножици край косите, ушите, устата (и бюджета!!!) на притихналите българи, а на столовете край стената стоят политическите партии и разсеяно прелистват страниците на мониторинговите доклади на Европа. Които от доклад на доклад стават все по-печални. Но на нашия Фигаро хич не му пука. Той трака с ножиците край ушите ни или плющи с острието на бръснача по кожения колан на нашето безразличие и пее своята ария за магистралите. На стената, вместо огледало, има снимка на Бръснаря Бойко Борисов. Ако клетият клиент не се хареса, значи не харесва самия Бръснар. И тогава идва Цецо Цветанов, за когото никога не се знае откъде ще излезе, защото има шест апартамента - това за заблуда на лошите. Щото нали има плурализъм и като нищо могат да му гръмнат някоя изба и язък за киселото зеле и бурканите. Но, млъкни сърце! - пак цитираме класиците, те са за това.
Въобще "приказките за глупаците" така населиха всекидневието ни, че чак не ни дават да заспим. Денонощно се чудим да се смеем ли или да плачем! Макар да гледам, че народът, като излиза от бръснарницата и се огледа в някоя лъскава чуждестранна витрина на ЕС, го избива на рев. Ама какво да го правиш - калпав народ! Самият Бойко Борисов заслужава нещо по-добро, ама виж какъв "електорат" му се падна, завалията...
Такива работи...