Пример ли е Черна Гора?

Докато ние сме заети преди всичко с нашите неразбории, които всъщност са политическа криза, около нас в региона протичат събития, които няма как да не са свързани със стабилността на Балканите. Парламентарните избори в Черна гора например са красноречив пример за процеси, които са отражение не само на натрупано напрежение сред обществото, но имат и пряка връзка с геополитиката на деня. Страната е независима държава от 2006г, но дълго преди обявяването й за независима, тя се управлява от една и съща партия: Демократична партия на социалистите (ДПС), която е наследничка на комунистическата лига от времето на СФРЮ. 

Резултатите от проведените през август парламентарни избори в Черна гора бяха обявени на 14 септември, на 23-ти се проведе първата сесия на новия парламент, а предстои формиране на ново правителство. В Подгорица казват, че "проклятието е счупено" само, защото в новото правителство за първи път няма да участва ДПС, партията на президента Мило Джуканович. Неговият мандат изтича през 2023 г., но успелите да се обединят опозиционни сили спечелиха 41 места в 80-членния парламент на малката балканска страна. На 9 септември те подписаха коалиционно споразумение за новия кабинет. Предстои избор на премиер , макар вече да са съгласувани принципите на управление. Според подписаното споразумение Черна гора ще продължи необходимите реформи за членство в ЕС и ще засили връзките с НАТО. Не се предвиждат промени във външната политика и има съгласие да не се оттегля решението за признаване на Косово. Колебания има по въпроса за подкрепа на санкциите срещу Русия. 

Разнородна коалиция

Всъщност 3 опозиционни коалиции, включващи 20 малки партии, които в политическия спектър се простират от десни националисти до център леви либерали, ще управляват страната през следващите 4 години. Ако обаче успеят да преодолеят препятствията, които добре внедрената в администрацията ДПС на Мило Джуканович, несъмнено ще им поставя. Още повече, че коалицията е без управленчески опит, разнородна е по цели и програми, защото е формирана от различни партии на политическия спектър в Черна гора. Което ще води до нестабилност на управлението. Факт е обаче, че опозиционните партии успяха да изоставят различията си и да се обединят срещу Мило Джуканович, управлявал ту като президент, ту като премиер 30 години.

Основните партии в спечелилата изборите  коалиция са "Бъдеще за Черна гора", "Мир за нашата нация" и "Черно и бяло". В "Бъдеще за Черна гора" има представители на "Демократичния фронт", проруски, просръбски и антинатовски малки партии. Двама от нейните лидери Андрея Мандич и Милан Кнежевич бяха осъдени през 2019 г. като организатори на предполагаем преврат при изборите през 2016 г. Твърденията бяха, че те са действали в сътрудничество със сръбски полувоенни  сили и руски служби за сигурност. "Мир за нашата нация" и "Черно и бяло" са  ориентирани проевропейски, център-ляво, но също са и просръбски. Най-голяма е Демократичната партия на Черна гора, водена от Алекса Бечич, бивш лидер на Социалистическа народна партия, протеже на партията на Слободан Милошевич. Друга известна личност там е Миодраг Лекич, който бе кандидат-президент през 2013 г, след което неговата партия ДЕМОС се отдели от Демократичния фронт. Лявоцентристката сила "Черно и бяло" е в съюз с либералната партия "Действия за обединени реформи" с лидер етническия албанец Дритан Абазович. Важна фигура в партията е и бизнесменът Зарко Ракчевич, но всички те стоят по-близо до ДПС на Мило Джуканович, отколкото до новите си партньори. 

"Бъдеше за Черна гора" има 27 места в новия парламент, "Мир за нашата нация" е с 10, а "Черно и бяло" с 4, докато ДПС на Мило Джуканович има 40 места. Вероятно представителите на босненското и албанско малцинство в Черна гора също ще има желание да участва в новото правителство, което конституцията не само позволява, но и задължава, дори и да не са преминали границата за влизане в парламента. 

Съставянето на новото правителство няма да е лесна задача в такъв разнороден състав, но вече бе декларирано, че няма да се преследват политическите опоненти, което по всяка вероятност е по настояване на Мило Джуканович. Обявено бе, че промени на знамето и други символи на Черна гора също няма да има. Но не се крият амбициите да се изчистят всички държавни институции от политическо влияние, което се представя като цел на борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Правителството ще трябва да се справи и с втората вълна на епидемията Covid-19, защото Черна гора е с най-висок в Европа  ръст на коронавирус на глава от населението. Казват, че болниците в Никшич, втори по големина черногорски град, и в Беране са пълни до козирката. Властите уверяват, че "всичко е под кнотрол", но обществото е скептично по въпроса. 

Промяната в Черна Гора бе приветствана от западните партньори, което опровергава внушенията, че Сърбия, зад която надничала Русия, са в основата на отстраняването на Мило Джуканович от изпълнителната власт. Американският посланик в Подгорица Джуди Райзинг Райнке заяви, че "това е исторически момент за демокрацията в Черна гора".А върховния представител на ЕС за външна политика и сигурността Жозеп Борел и комисарят по разширяването Оливер Верхели коментираха, че "през следващите месеци трябва да се ускорят политическите и икономически реформи, особено в областта на върховенството на закона". Изглежда доста оптимистично на фона на различията в новата коалиция. 

Едва ли някакви големи промени могат да се очакват в държавната администрация, макар Синиша Вукович, който е лектор в Университета "Джонс Хопкинс", да обяви, че зад трите части на коалицията в новото правителство стои основната идея "навън старото, навътре с новото". 

Картината обаче е по-сложна, 

ако се гледа по-дълбоко. Стабилността е под въпрос, въпреки че значението на тези избори е огромно. Мило Джуканович стана най-младия премиер през далечната 1991 г. и оттогава само сменя позицията на управляващ Черна гора. С едно изключение от 4 години и след като два пъти се завръщаше в политиката, при положение, че бе обявил оттегляне. Той успешно промени партията си и то като отдели Черна гора от съюза със Сърбия и я насочи на Запад, по-далеч от Русия. Следствие на което страната стана член на НАТО. В същото време страната е един от най-напредналите на Балканите кандидати за членство в ЕС. Основна грешка на ДПС на Мило Джуканович преди  последните парламентарни избори, което изигра основна роля за загубата е, че се насочи срещу Сръбската православна църква (СПЦ). Приемането на новия закон за религията през 2019 г, каквито и да са били целите и заръките, доведе до масови протести в цялата страна. Създаде напрежение и в отношенията със Сърбия. В резултат СПЦ остана главната в Черна гора и то със стотиците манастири и черкви под своя егида. Не помогна и писмото до Вартоломей за предоставяне на независимост на черногорската църква. Народът бе категоричен. Религиозният въпрос бе атакуван и защото правителството се опита да спре протестите и религиозните церемонии под предлог за опасения от разрастване на епидемията. Преди вота проправителствените медии в Белград застанаха зад опозицията  и по-специално зад  "Бъдеще за Черна гора". 

Каквито е да са оценките или надеждите, ясно е, че новото правителство трудно ще "помръдне", (както казват в Подгорица), някаква част от начините на управление. Доста ще e ограничено да постигнат нещо. Но ако успее поне малко на антикорупционния фронт, няма да е малко. Това ще е трудна борба, но е сигнал за всички в региона. Обединени и загърбили различията, дори противоречащи си партии, могат да постигнат победа. В името на по-справедлив свят и по-малко "далавери", както пък казваме у нас.