Мерките в кризата - безсрочен скептицизъм

Правителството на ГЕРБ опитва да търси решения на проблемите, които вече ни заливат до гуша в икономическо и социално отношение. Засега обаче скептицизмът надделява, а обикновеният българин още чака да бъде забелязан и подпомогнат адекватно, както се прави по широкия свят, където удари кризата. Само времето ще покаже дали голямата гордост на правителството - мярката, добила известност като 60 на 40, ще свърши някаква работа. Впрочем, от публикации в медиите през последните дни вече стана ясно, че сред първите 68 фирми, които се възползваха от мярката, са заводът за стъкло в Търговище "Шишеджам Аутомотив България" и "Академика Сий палас" с верига лукс хотели по Черноморието, свързвани с брата на Милен Велчев - Георги. От съобщение на "Лудогорец" пък стана ясно, че футболният клуб също кандидатства по схемата 60 на 40.

Въпросната мярка бе остро критикувана и от бизнеса, и от синдикатите, но я 

преглътнаха с половин уста

с всичките й кусури в името на максимата, че и лоша мярка е по-добра от никаква... И с важната уговорка, че, първо, не е панацея и, второ, че е само първа стъпка. Неслучайно синдикалните и работодателските организации изписаха десетки страници с предложения и настояват правителството да предприеме спешно допълнителни социално-икономически мерки за справяне с кризата. До Великден те имаха срок, в който да изпратят идеите си и да дадат становища по всички направени предложения, за да се прецени по кои има съгласие и къде се разминават. Очаква се до края на месеца да има ново заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което правителството да каже дали и кои от предложенията на социалните партньори от новия втори пакет е склонно да реализира.

Министър Владислав Горянов обяви "нови мерки в помощ на бизнеса", но те нямат нищо общо с идеите нито на синдикатите, нито на работодателите. Сведоха се отново единствено до... отпускане на кредити. А на хората и на закъсалите фирми не им е до заеми, те искат реална помощ. Дори бизнесът завчера предложи държавата да помага директно на останалите без работа в течение на 3 месеца. Уви... 

Показателен е коментарът, който министърът на труда и социалната политика Деница Сачева е направила на последното заседание на тристранката - че кризата не е причина непременно да се вземат дългосрочни стратегически решения, които да бъдат в ущърб на общата система за социална сигурност. Напомнянето е във връзка с искане на синдикалисти и работодатели да не се плащат осигуровки за работещите по време на извънредното положение изобщо или за определени групи, като например самонаетите. Но въпреки всичко, при наличие на добра политическа воля, със сигурност могат да се реализират поне някои от исканията на социалните партньори, подплатени със съответните експертни аргументи и здрава икономическа логика. От КТ "Подкрепа" се обявиха за реално и

работещо подпомагане на заетостта 

и доходите. И припомниха, че подкрепата трябва да е навременна и добре премислена, за да постигне целите си. От екипа на Димитър Манолов извадиха железен аргумент: Не може за едни работници държавата да е майка, а за други - мащеха. На работниците и техните семейства, които се трудят във всички засегнати компании, трябва да бъде гарантирано поне оцеляването през трудните месеци.

Едно от ключовите синдикални предложения, което все още има шанс да се реализира поне донякъде, е искането за увеличаване на минималното дневно обезщетение за безработица, което сега е 9 лева. И за което президентът на КНСБ Пламен Димитров е категоричен, че то е извън закона, защото не съответства на законовото изискване да е 60% от осигурителния доход. Дори и ако приемем, че този доход е минималната работна заплата от 610 лв., би следвало да е 17 лева на ден. Как се живее със 190 лева на месец, колкото излиза минималното обезщетение за безработица в момента? Ако стане 17 лева дневно, ще означава 366 лева на месец, което звучи по-оптимистично... За да се случи това, ще са нужни допълнителни 60,5 млн. лв., сочат сметките на синдикалните експерти. Очакванията на КНСБ са, че до края на годината броят на новорегистрираните безработни ще нарасне с още около 70 000 и те ще стигнат 130-135 хиляди души. Това означава общо

около 300 000 безработни в края на годината

Имайки предвид, че в най-засегнатите сектори, като хотели и ресторанти, хората масово са наети на минимални заплати, доста ще са и безработните с право на най-ниските обезщетения.

Ред чака и предложението на синдиката да се отмени нормата, според която при повторно изпадане в безработица в рамките на 36 месеца след това по право се получава само минимално обезщетение за 4 месеца. Според синдикалистите обезщетението в тези случаи трябва да се изчислява по общия ред. Отговор очакват и други искания, като например за даването на ваучери за храна до размера на минималната заплата за уволнените без право на обезщетение за безработица. За да имат тези хора поне какво да ядат... Или наложителното определяне на конкретни и специфични мерки в подкрепа на най-уязвимата група работодатели в страната - специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. И синдикати, и работодателски организации поставят въпроса за допълнителни мерки за самоосигуряващите се, като например удължаване на срока за заплащане на осигурителните и данъчните им задължения. От Асоциацията на индустриалния капитал в България настояват да има извънредна 

еднократна компенсация от 1000 лв. 

за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т.нар. независими работещи, както и за артистите - изпълнители в операта и театъра. Също от АИКБ предлагат прекратяване на задължението за заплащане на такса битови отпадъци и данък сгради за затворени обекти и предприятия за периода, за който те са прекратили дейността си.

Има още едно голямо предизвикателство в кризата, дори по-голямо от "спешната" грижа, която правителството прояви по отношение на кредитите. Става въпрос за плащането на сметки за ток, парно, вода и отчитането на факта, че когато някой не разполага с доходи, това е невъзможно. От "Подкрепа" за пореден път настояват отлагането на плащанията да се запази за домакинствата, които вече са без всякакви средства. Още нещо съществено от синдикалния "тефтер" с искания на "Подкрепа", цитирано дословно: "Системата за социално подпомагане категорично не може да гарантира оцеляването на българските граждани. Гарантираният минимален доход е едва 75 лв., а изискванията за получаването му са достъпни само за хора без никакви приходи. В едно от многобройните си становища и предложения до момента дадохме пример с четиричленно семейство, в което и двамата родители остават без работа, то ще може да получи максимум 145,50 лв., ако изпълни 

неизпълними критерии

докато продължава да дължи вноски по кредити, наеми, битови сметки за ток, парно, вода". Имайки предвид, че туризмът е сред най-ударените сектори, естествено много от предлаганите мерки са свързани със съживяването му. Например, облекчено издаване на визи на основните групи туристи на място - примерно руски, при пристигането им в България, или разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на изискванията за безопасност. Мерките за осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари също са във вниманието и на бизнеса, и на синдикатите. От "Подкрепа" предлагат "зелени" коридори, но те да са железопътни. И на последно, но не по важност, място - и синдикатите, и работодателите са категорични, че отсега трябва да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набележат мерките, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение. Както и поне в най-общи линии, по-скоро ориентировъчно, да се планират необходимите финансови и други ресурси за осъществяване на тази програма или възстановителен план. За което времето изтича безвъзвратно...