ГЕРБ или нищетата на законотворчеството
Приемат един "гол", половинчат и пълен с неясни перспективи закон за училището
/ брой: 143
След почти седемгодишни усилия на много хора парламентът най-после пристъпи към гласуване на закона за предучилищното и училищното образование. Според Сергей Игнтов той задава насоките за 15-20 години напред. Но всеки, който познава родното законодателство, би приел тази претенция с резерви. Освен добри намерения, в проекта има верни и оригинални неща, с тази особеност, че верните са банални, а оригиналните са противоречиви и дискусионни.
Сред положителните решения най-сериозни спорове предизвика идеята за държавна подкрепа за частните училища. Вероятно защото наследи идеята от Даниел Вълчев, ГЕРБ не успя да я защити по подобаващ начин. Министър Игнатов дори направи отстъпление, отлагайки нововъведението за 2016 г.
Съществен недостатък на проектозакона е това, че той е "гол", половинчат и с неясни перспективи. От една страна е забравена идеята за обединяване на сегашния Закон за народната просвета със законите за професионалното образование, за общообразователния минимум и учебния план, което компрометира наименованието и претенциите за образователна реформа. От друга страна се повтаря историята с приетия през 1991 г. Закон за народната просвета, чието осигуряване с подзаконови наредби, правилници и инструкции не е завършено досега и съдържа редица противоречия и абсурди. На трето място, представяйки проектозакона, МОМН "забрави" заедно с него да представи държавните образователни стандарти, планове и програми по предмети и профили. Всичко това лишава проектозакона от единство и цялост. Министърът заяви, че ще се прави адаптация в движение, което е несериозно. Даниел Вълчев поне държеше образователната ситуация да бъде предсказуема. Този закон ще е изтъкан от предположения и догадки.
Съществен недостатък е робуването на типичната за ХХ век екстензивна методология - търсят се решения на проблемите с нови структури, нови стандарти, наредби, планове и програми с твърде неясна перспектива. Не са посочени техните предимства, нито е доказана негодността на старите, които все още не са разкрили целия си потенциал. В най-голяма степен това се отнася за новата структура на училищното образование. Странно е, че всички наблюдатели дават положителна оценка на снижаването на възрастта за предучилищно обучение до 4 години, но никой не видя в това грубата и необоснована интервенция в психическото развитие на децата. Учените определят възрастта от 3 до 6 години като основен и самостоятелен период в психическото развитие на детето, когато то усвоява опита на човечеството чрез играта, самостоятелно си поставя цели, планира, организира и управлява своите действия, усвоява редица роли по пътя на пробите и грешките, учи се на волност и свобода да мисли, да взима решения и да действа. Паралелно през тези години развитието на детето възпроизвежда в съкратен вид онзи етап от древната история, когато психиката на възрастните е била приблизително на равнището на неговата собствена детска психика. Има и разлика, но не в полза на нашите деца. Първобитните хора са живеели в екстремална, бързо променяща се среда, и за да оцелеят, постоянно са били принудени да взимат екстремални и нестандартни решения. Това са били мощни стимули за психически прогрес. Животът действително е бил игра на физическите и интелектуалните сили. Сега не просто се отмъкват години от един период, за да се напъхат в друг. Някой скудоумно се стреми да постави децата в среда, в която друг мисли и задава правилата, а те трябва да положат усилия само да ги възпроизведат. Това значително ограничава детската фантазия и култивира леност. Заедно с това законопроектът обръща педагогиката с главата надолу, като тотално подменя играта като основен тип дейност за дадения период. Записано е: "Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот, като осигурява познавателното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата, отчитайки значението на играта в процеса на учене". Истината е в обратното - ученето да изпълва играта с познавателно съдържание. За училищното обучение психологията е установила друг основен етап - от 6 до 12 години, от което се разбира, че времето на предучилищното обучение е през шестата година и не в училищата, а в детските градини. Другото е грабеж с далечни последици.
Спорове предизвика и отмяната на оценките за учениците до трети клас. Отчасти обяснението ще открием в раздела за целите на оценяването, където авторите са "забравили" най-важната - възпитателната. Ще отрече ли някой ролята на справедливата и несправедливата, обективната и необективната, заслужената и незаслужената оценки във формирането на ценностната система и моралния облик на бъдещия гражданин. Погледнато исторически, наред с отсъствията, поощренията и дисциплинарните наказания, оценките формират възпитателно-репресивния характер на образователната система. Функционално тези три фактора в съвременното българско общество са достатъчно силно деформирани, за да ги отслабваме допълнително. Законотворците би следвало да се запитат: какви ще бъдат стимулите и мотивацията на ученика, ако премахнем оценките, и обратно - в случай, че ги запазим. Навиците и критериите за оценяване следва да се изграждат системно, от самото начало на училищното образование. Друг е въпросът за формата, в която да става това. Министърът репликира, че, виждате ли, има страни, в които нямало оценяване въобще, и приведе като пример системата на кредитите. Но както знаем, кредитните точки се използват като количествен измерител на усвояването на определени части от програмите за обучение и квалификация.
За отбелязване е, че в тоталитарно време, когато за министри на просветата се назначаваха партийни функционери, реформи се правеха много внимателно. Въпреки негативите на идеологизацията системата бе стабилна. Осъзнаваше се нейната консервативност и качеството бе сравнително добро. През последните 20 години за министри се назначават доценти и професори, които бързо започват самоцелни реформи, но вместо на нивото на придобитите научни степени и звания, те се изявяват като третокласни занаятчии. Вместо последователност на реформи започна просташко наслагване на кръпки. Преди да се адаптират към едни условия, работещите в системата трябваше вече да усвояват следващите. И резултатите са налице. Мога да посоча още много индикации за това, че проектозаконът има самоцелен характер. Посредствени са решенията за квалификацията и условията за назначаване на учителите и училищните директори. Идеята за неограничен брой учебници по всеки предмет води до неимоверно раздуване на разходите за образование, източване на оскъдния бюджет под формата на комисиони и бонуси за всеки одобрен учебник по посока на автори, издатели, разпространители, чиновници в МОМН, хаос в разпространението и търсенето и прочее. И всичко това всяка година се стоварва на плещите на родителите и на всички нас като данъкоплатци.
Когато при тези дефекти се говори за реформа, неволно в съзнанието изниква ситуацията в здравеопазването - нескончаеми реформи и трайна деградация. Сега е ред на образованието, където все още има какво да се руши. Тъй като предлаганите със законопроекта квазиреформи се посрещат с познатия възторг и ще получат законова форма, може уверено да прогнозираме, че и резултатите ще са същите.