Да живей кооперацията!

Доказано е през вековете, че обединяването на усилията на много хора в една посока води към добро. Така кооперирането е давало сили на различни занаятчии, предприемачи, дребни бизнесмени и други, които се опитват да създадат нещо. В това отношение има много примери. Да обърнем внимание на намерението на президента Росен Плевнелиев да постави съвсем нова основа за изграждането на система за национална сигурност и отбрана на отечеството. Гениалната му идея се корени в кооперирането - да купуваме военна техника, съвместно с други държави от региона.
На пръв поглед това е възможно. Нека си спомним приказката за двамата селяни, които с общи пари си купили едно буренце с ракия и им останал 1 грош. Докато се приберат на село, всеки купувал от другия по чашка ракия за 1 грош. Така буренцето се опразнило и им останал общо 1 грош. В днешно време с този грош съселяните биха могли да започнат някакъв нов бизнес. Въпросът е, ако подобна сделка извършат другоселци и в един момент възникнат кавги за граничната мера, как ще се реши казусът?
Нека си представим, че след като Аспарух е настанил българите на Балканския полуостров и е постигнал мир с Византия, би му хрумнало да предложи на императора в Константинопол заедно да купуват копия и мечове. По едно оръжие на двама военни - българин и ромеин. И в един момент, както се е случвало многократно, двете държави отново се сблъскват. Кой ще използва общия меч - нашенецът или врагът? Представете си как днес се използва един общ хеликоптер от две, три или четири държави едновременно. Знайно е, че в света няма подобна измишльотина.
Любопитно е твърдението на държавния глава, че разговори за съвместна покупка на военна техника с други страни вече се водят на експертно равнище. Пита се какво е това "експертно равнище", от кое ведомство са излъчени специалистите, с кои други страни се водят такива разговори и в какви параметри са мандатите на тези експерти? Дали президентът притежава яснота от каква военна техника България се нуждае. Като казваме "военна техника", имаме предвид огромен спектър от оръжия, боеприпаси, снаряжение, авиационни средства, военноморски съдове и пр. нужди за нашата отбранителна система и всичко, за което в главата на държавния глава е пълна мъгла.
Не е необходимо да търсим дълбоко корените на поредната нелепост, която изрече Плевнелиев. Той си има добър патрон. Съвсем неотдавна Бойко Борисов изказа гениалната мисъл, че можем да купуваме изтребители, съвместно с Турция и Хърватия. Никой не го пита как ще купуваме заедно с Турция, след като комшиите от юг сами си ги произвеждат. Не го питаме и откъде накъде Хърватия, след като тя наследи цялата оръжейна индустрия на бившата Югославия. Нашата общественост не обърна голямо внимание на този бойковизъм, но неговото протеже Плевнелиев го е запомнил и сега развива тъпи идеи.