Четвърта поредна година на рецесия за икономиката ни

И през 2013 г. се очаква застой на българската икономика и фалит на хиляди малки и средни фирми. Ръстът на БВП едва ли ще е повече от нищожните 0,8 - 1,2%. Постигнатата фискална устойчивост, с която правителството на България се хвали по повод и без повод, отново ще е за сметка на ограниченото производство и на извънредно свитото потребление поради твърде ниските доходи у нас и на спадащата заетост. Спестяванията на гражданите, а от 1.01.2013 г. вече е налице и 10% данък върху лихвите върху тях, вече достигнаха 35,3 млрд. лв. Този ръст е в резултат на отложено потребление и на отказ от инвестиционна активност поради трудните условия за правене на бизнес у нас. Независимо че от 1.01.2013 г. минималната работна заплата е повишена от 290 на 310 лв., а от 1.04. пенсиите ще се повишат с малко над 9%, БВП на човек от населението остава 55 на сто под средното за ЕС.
Министърът на финансите Симеон Дянков отново намери причина, с която да оправдае

липсата на социална политика

на кабинета "Борисов". Този път  Европейският съюз е виновен, че пенсионерите в България не получиха коледни добавки. Според него последният транш от ЕС по европейските програми за 2012 г. - над 300 млн. евро, буквално е бил преведен в последния ден на бюджетната година - на 28 декември следобед, и поради това коледни добавки няма. Дянков похвали работата на Агенция "Митници", които са преизпълнили плана си с 25 млн. лв. и Националната агенция за приходите, където са влезли 150 млн. лв. повече от предвиденото, но в крайна сметка това не "топли" никого. Следващото правителство ще завари извънредно тежко наследство във финансовата сфера и трябва да спешно да потърси допълнителни приходи, като не е изключено новият парламент още през септември да актуализира Бюджет 2013, като увеличи дефицита до възможните 2%.
У повечето представители на бизнеса е налице скептицизъм относно възможността през следващата година да бъдат проведени или започнати част от реформите, от които българската икономика се нуждае. Със сигурност през първата половина на 2013 г. настоящото правителство няма да посегне на монополите, които "душат" българския бизнес и особено малкия и средния. Най-тревожно е положението в секторите на горивата, на лекарствата и на производството на някои храни.
При българските износители, които оперират на пазара на страните членки на ЕС, ситуацията през 2013 г. ще остане трудна и ръст на продажбите им на тези пазари по-вероятно няма да има.
За Симеон Дянков и ко България е "остров на стабилност". Но тя се превърна в такъв остров след жестоко

обедняване на българския народ

и съсипване в резултат на хиперинфлацията и на "бандитската приватизация" на стотици предприятия и фалита на десетки банки по време на кризата през 90-те години на XX в. България преодоля  рецесията през 1997 г., като за това спомогна донякъде и въвеждането на валутния борд. В следващите около 10-12 години българската икономика отбеляза умерен растеж, а темпът на растеж бе най-висок през 2004 г. (6,7 %) и в 2008 г. (над 6%). На практика рецесията се появи още през следващата - 2009 г., когато бе регистриан рекорден спад на брутния вътрешен продукт, а впоследствие той се увеличава едва между 0.4% и 1.7% годишно по данни на НСИ, което е извънредно слаб ръст дори за една развита икономика. В развиваща се икономика, като тази на България, подобни темпове на растеж могат да се нарекат в най-добрия случай стагнация. Причините за нея са преди всичко корупция, лошо управление, но също така валутният борд (той е известна пречка пред активирането на българския износител) и бедността. Системата на валутен борд е пречка за подобряването на конкурентоспособността на българската икономика с девалвация на цената на парите, а на практика у нас се девалвира цената на труда. За най-бедната държава в ЕС това е фатално и поради това стагнацията на българската икономика вероятно ще бъде продължителна, а през 2013 г. тя ще се усеща в т.ч. и от т.нар. работещи бедни у нас доста по-силно.
Налице е и друга диспропорция. Посочено бе, че БВП на човек от населението е около 45-46%, а средният доход на работника у нас е около и дори под 25% от средния доход на заетия работник в ЕС, т.е. той е с около 20% по-нисък от заработения от него БВП?! Т.е. приказките за твърде

ниската конкурентоспособност

на българската икономика, която обуславя ниските ни доходи, не са изцяло достоверни или поне не толкова, колкото ни се представят. Две са държавите в ЕС с по-висок коефициент на неравенство на доходите от това у нас (по данни на Евростат) - Испания и Латвия. Съгласно статистиката на МВФ от последните 30 години при голямо неравенство на доходите забавянето на икономическия растеж в средносрочен и дългосрочен план е неизбежно.
Още през втората половина на 2013 г. следващото ни правителство следва да осъществи плавно и умерено повишаване на доходите. Сигурно средство за постигане на това е увеличаване на инвестициите в наука, технологии и иновации.  
Не се очакват големи и съществени реформи и по отношение на повишаване на заетостта и на намаляване на безработицата. Тя достига 700 хиляди българи в трудоспособна възраст, а на практика реалната безработица е над 17-18%. Очертава се през 2013 г. работещите в още 9 големи завода у нас да повторят съдбата на работниците от ВМЗ-Сопот. Това е броят на предприятията, които към момента дължат над 12 заплати на всеки от работниците си и са в процедура по ликвидация.
През 2013 г. се очертава спад дори и в любимото на премиера инфраструктурно строителство. През 2011 г. то имаше около 16% спад спрямо 2010 г. според данни на НСИ. Общият спад на строителството през 2011 г. беше 9,5%, т.е. спадът при възвеличаваното инфраструктурно строителство дори е по-голям, отколкото общия за бранша. На база на текущите данни може да се прогнозира, че през 2013 г. година произведеният БВП в сектор "строителство" ще се понижи с още 7% спрямо предходната година, а същевременно един по един започнатите от предишни правителства големи проекти приключват. Налице е и рязък спад в броя на разрешителните за строеж през последните години, които са над два пъти по-малко през 2011 г. спрямо 2008 г. Около 60 000 са безработните строители у нас. Броят на фирмите, вписани в регистъра на Камарата на строителите, е намалял с около една трета и от около 6000 през 2008 г., то в края на 2012 г. е около 4000. Същевременно общините дължат на строителни фирми към 200 млн. лв. За сметка на това през 2013 г. се очаква пускането в експлоатация на три мола в най-големите ни градове, а една търговска верига от прибалтийските страни ще открие хипермаркети у нас. Това на практика означава, че през 2013 г. ще закрият своите по-малки търговски обекти поне неколкостотин представители на малкия и средния бизнес.
Инвестициите у нас, които почти

са достигнали дъното

едва ли ще нараснат чувствително през 2013 г. Ръст може да се очаква само с помощта на значителен приток чужди инвестиции и възобновяване на кредитната дейност. По-скоро ръст на чуждестранните инвестиции, както и активизиране на кредитирането не се очаква в краткосрочен план, т.е. до края на тази година. Това се очертава, независимо че нова кредитна институция ще заработи у нас през пролетта на 2013 г. с наименование Майнъл банк (Meinl Bank). Тя ще е дъщерна на банка със същото име, на която централата е във Виена. Нейният капитал ще е 10 млн. евро и ще бъде първата инвестиционна банка в България.
 Тази година ще се появят нови "играчи" и в още една област в сферата на финансите. Преразпределение на пазара на частното здравно осигуряване ще настъпи през 2013 г. поради влизане в сила на новите изисквания към дружествата, които могат да предлагат такива услуги от август т.г. "ДЗИ - Здравно осигуряване" планира вливане в животозастрахователната компания на групата, която вече получи и допълнителен лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН) за здравни застраховки. Също такова намерение са обявили и от фонд "Дженерали Закрила", който ще се влее в общозастрахователната компания на групата, както и "Булстрад Здраве", част от "Виена иншурънс груп". Приетите през август 2012 г. законодателни промени предвиждат в срок от една година всички здравни фондове да подадат документи в КФН за нов лиценз за застрахователна дейност, а за да го получат, трябва да отговарят и на по-високи изисквания, т.е. -  увеличение на капитала от 2 млн. лв. на 4.6 млн. лв., както и по-стриктно отчитане и надзор и по-строг контрол върху акционерите. Освен това учредяването на здравен фонд вече няма да е възможно само с 500 хил. лв. първоначален капитал и ще бъде забранено за набавянето му да се използват заеми, което бе валидно досега при учредяването на банка.
Вероятно през пролетта на 2013 г. българската армия ще се сдобие и с изтребители F-16 от т.нар. трета употреба, които ще закупим от Португалия. Правителството на ГЕРБ даде "зелена светлина" на преговорите за покупка на употребявани изтребители на едно от последните си заседания през 2012 г. За девет самолета България се очаква да плати 700 млн. лв. Това е двойно повече от сумата - 268 млн. долара, която Португалия е платила през 1999 г. на САЩ, при това за покупка на 25 употребявани F-16?!?
В края на 2012 г. България загуби 51 млн. евро - неусвоени средства по Програмата за развитие на селските райони, изпълнявана от Държавен фонд "Земеделие". Те са от бюджет 2010, който се разплаща през 2012 година. През 2013 г. със сигурност ще загубим още стотици милиони евросредства. Това ще стане, независимо от хвалбите на министрите от кабинета "Борисов", че едва ли не сме отличници по усвояване на европари, което съвсем не е така, тъй като България е в дъното на тази класация и е на 25-о място от 27 страни членки на ЕС.
 
*Авторът е член на УС на БТПП