Акценти
Житейската пътека на един истински социалист
/ брой: 220
Тази житейска пътека изглежда така: Роден през 1937-а в Левуново, Санданска община. Завършва основно образование в родното си село и средно - в Сандански. Работи като звеновод, завършва школа за запасни офицери, Железопътния институт в София, задочно - "Българска филология" и втора специалност "Руски език". Работи като вагонен ревизор, директор е на предприятие за странична дейност и строителство, учител по български език и литература, секретар по пропаганда и агитация в с. Склаве. Председател на профсъюз, главен редактор на в. "Санданска трибуна", директор на "Почивно дело" в Сандански. И, разбира се, след пенсионирането си по време на т.нар. демокрация седем години е охранител в частна фирма.
Сега, сега най-голямата му емоция е да чете в. ДУМА, без който не може. Когато смогне, си прави годишен абонамент, когато не му стигнат париците - има "всекидневен абонамент" и получава един от само няколкото пристигащи вестника в 40- хилядната община Сандански.
Неговото име е Стоян Харизанов.
И него не го отмина горчивата българска участ - двете му деца са по далечната чужбина.
Тези и десетки още интригуващи подробности от живота си той публикува наскоро в книгата си "Житейски пътеки", издателство "Благоевград 2019". Както се досещате, зад моите сухи няколко реда се крият десетки интригуващи личности и случки. Той е близък приятел и другар с много български творци и политици, за които разказва и малко известни неща. Сред тях са Любомир Левчев, Тончо Русев, Евтим Евтимов, Валентин Караманчев, журналистът от ДУМА Николай Кънчев (повече известен като тв водещия Ники Кънчев), тъй близкият на сърцето му партиен и държавен ръководител Владимир (Мирчо) Сандев и още десетки партийни и държавни ръководители от онова тъй охулвано днес време, за което сърцето го боли. Разказва и за двете велики прорицателки Баба Ванга и Мария Стоянова. И описва още десетки най-обикновени с чест и без чест хора, с които той се сблъсква в житейската си пътека.
Още много може да се разказва за живота на Стоян Харизанов. За съжаление, малко са тези, които могат да прочетат изповедта му, защото тиражът, в който излезе, е малък. Но вярвам, че той ще събере сили и ще подготви едно ново, още по-пълно, издание, в което ще опише не само пътеката, но и пътечките в живота си.