Властта като "тлъсто кокалче"

В началото и аз възприех "хрумванията" на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за преместване на министерства и държавни агенции в областни градове на страната като прекалено екстравагантни и несъобразени с реалното положение в отделните ведомства. На обясненията, че по този начин София ще се разтовари от административни ангажименти, че отделните градове ще "живнат", ще укрепнат икономически, дадени от Дянков, реагирах подозрително. Защо му е на финансист от Световната банка на САЩ да играе ролята на човек с развинтено въображение? Той ли не знае, че така проблемът прелива от пусто в празно, че ефектът, който преследва, е ефимерен? Той ли не е наясно, че такова огромно разместване на административни структури и персонал особено днес, когато у нас бушува световната и специфично българската икономическа криза, е най-малкото авантюра? Е, добре, ако Дянков е сбъркал, ако е ментално "повреден", защо му се "връзват" Бойко Борисов и останалите ръководители на ГЕРБ? Няма как герберите да не виждат в каква яма Дянков ги тласка? Но мълчат. Защо мълчат? Само защото Дянков "курира" България от името на същата Световна банка?
Това беше първото ми възприятие. След това си помислих, че в малка държава като България подобни "реформи" трябва да се правят (ако ще се осъществяват) внимателно, след продължителна подготовка и допитване до експерти, до засегнатите от реформата, до българското население. Ако бяхме Швейцария, където референдумите по проблеми на централната и местната власт са традиция, непременно щеше да бъде организиран всенароден референдум, а не всичко да се повлиява от своеволието на една-единствена личност.

Реформата - нелепа, несистемна и абсурдна

Представете си до какви вътрешнополитически и вътрешноикономически сътресения ще доведат реформаторските напъни на Дянков.
 Сградният фонд на съответното министерство или агенция в София ще трябва да бъде продаден или заменен с помещения в града, където ще се разположат държавните структури. В редица случаи новата жилищна площ ще е недостатъчна или крайно непригодна за регулярна административна дейност. Ще се наложи по места да бъдат закупувани мебели, оборудване, да се установяват тепърва телекомуникационни връзки, да се възстановяват контактите с други регионални формации. В същото време старите мебели, оборудване и телекомуникационни системи ще отидат на битпазар или бракувани.
Повечето от служещите в съответните министерства и агенции няма да могат да се преместят на новото местоживеене. Това означава, че квалифицирани чиновнически кадри, обучавани години или десетилетия, показали високи качества и преданост към задълженията си, ще бъдат заставени да напуснат. Лесно му е на Дянков да обитава лукса на държавна вила в Бояна! Но пита ли той майките, които имат невръстни деца, или са със синове и дъщери - ученици и студенти, могат ли така лесно да си позволят "воаяж" от София до град N? И кой ще им плаща квартирата? Дянков ли? Министерството ли? Бащицата Борисов ли? И как така с лека ръка си позволява лицето Дянков да разделя млади семейства, мъжът в София, младата съпруга в града N? Тази ли е азбуката на щастието, с която е закърмено българското племе, според едно сибаритско изследване, субсидирано от най-богатата дама на републиката Цветелина Бориславова? Като че ли се намираме в сталинския период, когато Бащата на народите е казвал: "Няма човек, няма проблем!"
 Всяко министерство и агенция имат архив, трупан и систематизиран десетилетия. Този архив представлява безценна информация както за историята на отрасъла, така и за икономически и финансови дейности. Нормално е архивът да премести местожителството си с влакове, бусове и тежкотоварни машини. По пътя е възможно да се загубят ценни документи, от които зависи съдбата на хиляди и хиляди хора. От друга страна, в новия град ще трябва да се търсят и обезопасят хранилища за току-що пристигналите архиви.
Ако му теглим калема, ще се разбере как десетки и стотици милиони лева ще бъдат похарчени, тъй като в ГЕРБ не се намира фактор, който да рече "стоп" на един самозабравил се, а може би и користолюбив чиновник. Дянков вече три години замразява заплати и пенсии, под негово диригентство се повишават цените на тока, водата, парното, бензина и на стоките от първа необходимост. Няма пари за болниците, БАН, средните и висшите учебни заведения, намаляват се рязко бюджетите на редица министерства. И всичко това Дянков го извинява с кризата. А виж, за административния му покер с разместванията на министерствата и агенциите, огромните финансови средства потичат като из ведро. Що за ред, що за привилегия!
И сега следва онова, заради което пиша тези редове. След като се помъчих да открия "разум" и грижа за държавата в Дянковата "реформа", а непрекъснато се убеждавах колко е нелепа, несистемна и абсурдна, внезапно схванах, че в същата "реформа" има логика и смисъл. Нужно е обаче да ги потърсим добросъвестно зад кулисите на видимостта.

        "Вторият план" на Дянков

Досетих се заради "втория план" на предишни актове, предприемани от Дянков. Под формата на съобразяване със закона той често отваря "врати" за захранване на сивата икономика и контрабандата, задвижва механизми, които позволяват на овластени чиновници да получават нерегламентирано пари, много пари чрез проценти от посредничество, лобизъм, осигурен хаос в държавните структури.
Да си спомним как се извърши драстичното повишаване на акциза за цигари, внушено и реализирано от Дянков? До какво доведе тази "мярка"? До невъзможност пушачите - поради високата цена - да консумират цигари българско производство, както и до непознат в историята на бранша нелегален внос на необмитени, по-евтини цигари от чуждестранни фирми, масово разпространявани в цялата страна! Граничните и митническите власти се оказаха безпомощни да се справят с отлично разиграната финансова операция, моделирана от финансовия министър (делът на контрабандата днес е 35-40% от общото количество цигари, които се употребяват).
А сега нека се опитаме да предположим следното. Възможно ли е от този отлично организиран безпорядък на пазара с цигари да се възползват хора, които предварително са знаели какъв ще е ефектът от повишения акциз на цигарите? Може ли да става въпрос за корупционна схема, договаряна и зад граница?
Сетих се за тежката криза в БАН, която не друг, а Дянков предизвика с мотива да се направят икономии и повиши ефективността на този център за наука. И се започна с коренни преустройства, драстични финансови репресии, съкращаване на научния и административен потенциал, преструктуриране на институти, намаляване на възнагражденията за научните работници или отложеното им заплащане. Шокиращо беше рвението на един министър на финансите да смаже Академията, да "накаже" учените, да се гаври с тях, да ги унизи, както никой не си е позволявал да унижава символната за държавата ни научна организация. Да нарича хора на науката със световни и европейски приноси "феодални старци", да громи БАН като емблема на тоталитаризма и пр., и пр. И това Дянков го правеше при положение, че икономиите в БАН са дребен щрих от държавния бюджет.
Първоначално и аз по повод на БАН не успявах да проумея откъде извира Дянковата ненавист към Академията, защо възнамерява да я разтуря или лиши от автономност? Защо иска държавните органи да притежават разпоредителни функции в границите на БАН? Тогава изведнъж ми просветна: зад яростните атаки на вицепремиера се тулят материални изгоди!
БАН е една от малкото институции в държавата ни, които разполагат с материална база за стотици милиони, но и с имоти (предимно в София), които се изчисляват на 4-5 милиарда лева. Тяхното отнемане и приватизация би могло да стане реалност само ако се "зачеркнат" автономните права на Академията. В такъв случай ще настане празник за масова разпродажба и наемане на материалната база на БАН, за законово уредена приватизация и реституция на имотите. Любопитно е, че в разгара на най-яростната кампания срещу БАН голяма чуждестранна корпорация даде заявка до правителството за

имоти на БАН, върху които да строи МОЛ

Така че даже непредубеденият човек започва да се съмнява да не би БАН да представлява за Дянков столичен Клондайк? Да не би избрани чиновници да чакат получаване на проценти от посредничество и лобизъм за имотите на БАН? Има си хас тъкмо такова да е "хобито" на г-н Дянков? Дали и в Грузия, когато там е творил бъркотия в държавни учреждения, той, неистовият "реформатор", не се е занимавал най-вече с трупане на бели пари за черни дни в държавата, чийто поданик е - САЩ? Странни птици сме ние, българите. Навикахме Цв. Цветанов за притежавани от него шест апартамента, а се отнасяме разсеяно към крайно доходоносните мероприятия, изобретени от вицепремиера Дянков.
Но да се върнем към административната "реформа" на Дянков от гледна точка на печалбите, които тя носи на отделни висши чиновници.
Да започнем с размяната на сгради. Тя би могла да е съвсем неравностойна. Така се случва сега с размяната на сгради между Софийската митница и определеното за митница в Русе здание. Русенското здание официално се приема за еквивалентно по цена на Софийското, макар фактически, според служещи в митницата, да струва два пъти по-малко. А какво пространство за далавери се открива с продажбата и покупката на мебели, на оборудване, на различни телекомуникационни съоръжения?!
Докато става преместването - в създалата се административна суматоха - корупцията може да получи нови простори за проява. Безвластието е почва за растеж на корупцията! Нормално е, ако Централното управление на митницата се премести от София в Русе, нейната администрация, при добър попътен вятър, да започне да функционира ефикасно едва след година-две. Дотогава ще се кадрува, ще се квалифицират кадри, ще се извършва приспособяване към новите условия за работа, за уреждане на много битови въпроси. През този период всеки може да си представи какъв терен за подкупничество се освобождава, каква вседозволеност ще господства.
Преместването на архива пък ще помогне на заинтересовани хора, чрез подкупи, да се освободят по време на пътуването от "неудобни" за тях документи, да изчезнат материали, компрометиращи субекти на властта.
В заключение ще изтъкна, че "материалистичното" обяснение, което намерих за извършваната от Симеон Дянков административна "реформа", най-точно дефинира нейните цели и задачи, нейното употребяване за обогатяване на личностите, които вземат решенията в държавата.