The war is over

След присъствие на рехавия протест "Срещу  войната, НАТО и американските бази в България" в неделя, на стотина метра от мястото, се спрях, за да си напълня лулата. Към мен се приближи млад мъж, явно подпийнал. Усмихна се.
- Лула ли пушите?
Банален подход. Щеше да иска я цигара, я два лева, защото не му стигат да си купи билет за някой рейс. И аз се усмихнах. С пияните на улицата - само с добро.
- И аз имах лула. Бях си купил на старо един "Мерцедес" 220. Под седалката намерих лула. Явно старият собственик си я беше забравил. Чудесна лула - инкрустирана, баровска. Опитах се да я пуша. Казаха ми, че не трябва да гълтам дима. Че това пушене ли е? Хвърлих я.
- Ами, не трябва... - Чудех се защо не си задава истинския въпрос.
- Бях в Босна. Старшина. Беше ужасно. Татко изгони мама от апартамента и аз отидох да печеля пари. Исках да й купя апартамент.
"С това пияно момче нещата ще са по-сложни", помислих си и се въоръжих с търпение.
- И сега ще ме попитате колко човека съм убил...
- Няма да те питам.
- А аз няма и да отговоря. Много са, много са...
Явно по някакъв начин трябваше да вляза в темата.
- Имам близък познат, който е воювал в Афганистан. От други научих, че в засада му избили ротата. Само той останал. Върнал се в базата, взел пет човека и избили цяло село.
- Сам ли ги е избил?
- Не, с още пет човека. След това до края на живота си - психотропни и уиски от 7 ч. сутринта. До вечерта.
Младият мъж се засмя на глас, бръкна в якето си и извади литър водка.
- Няма психиатър в София, когото да не познавам. И те, всичките, ме знаят... После се бих в Ирак. Ще ме питаш колко хора съм убил.
- Няма да те питам...
- Върнах се и четири месеца след това мама почина от левкемия... Не можах да й купя апартамент.
Мъжът наведе глава и се прекръсти. Аз също се прекръстих.
- Веднъж... Купчина с трупове... Огромна купчина... Един офицер ми подаде туба с бензин и ми каза: "Пали ги!" Не можех да ги запаля. Ама, заповед... За неизпълнение - разжалване и изгонване... Извиках един ефрейтор. Побутнах му тубата с крак и му заповядах: "Направи си от купчината огън!" Горкият нямаше на кой да прехвърли заповедта. Подадох му запалка. И той ги запали.
Очите му станаха дълбоки, тъмни и мрачни.
- Оттогава не мога да паля - нито кибрит, нито запалка. Като ми се пуши, моля за огънче.
На ревера на якето му забелязах значка. Прочетох думите, изписани на нея.
- Бях на митинг. Срещу войната.
- И какво?
- Младо момиче, явно журналистка, ме попита защо съм против войната...
- И ти какво й отговори?
- Казах, че не й разбирам въпроса. "Защо съм против войната?" ли ме питате? Тя леко се смути и взе да задава доуточняващи въпроси.
Младият мъж погледна значката и я целуна. На нея пишеше "The war is over". "Войната свърши". Усмихна се и тръгна.