Страшилището МРЗ

И с невъоръжено око може да се забележи как периодично представители на българския бизнес изпадат в истерични състояния. Тези пристъпи се появяват винаги, когато дори само се заговори за повишаване на минималната работна заплата, и се изострят, достигайки върховете в музикалната гама, при утвърждаване на нова по-висока МРЗ.
След като в началото на годината бизнесът рева, че липсват не само квалифицирани, но и нискоквалифицирани работници, и поиска внос на кадри от чужбина, наративът през последните седмици беше рязко сменен. Първо чухме плашещите резултати от годишната анкета на АИКБ как 52% от работодателите ще съкращават работници догодина. А след като стана известно, че от януари МРЗ става 933 лв., телевизорите се напълниха с оплаквачки на българския бизнес.
Минималната заплата беше обвинена за всички наши финасови и стопански несгоди. Даже един икономист от БСК силно се притесни, че тя помпала инфлацията. Ами да турим насред площад Народно събрание едно чучело на МРЗ и то да бъде публично линчувано! Извинете, скъпи работодатели, но нашата минимална работна заплата, не само е най-малката в ЕС, но и комай единствената, която се облага с данък. По данни на синдикатите две-трети от домакинствата у нас са под жизнения стандарт, който е необходим за поддържане на нормален живот, а около една-трета - са под прага на бедност. Работещи бедни, нали сте чували това понятие. У нас са най-много. Модерните роби на Европа сме.
От една страна работодателите твърдят: няма пари за повишаване на минималната работна заплата, а от друга хората казват: няма как да се живее с тези пари. Какво тогава е решението? Ами ако и ние кажем, че няма да плащаме? Как се съществува с под 700 лв., колкото сега остават от минималната заплата след като държавата прибере своето? Колко ли пък ще скочи инфлацията като от сегашните 780 лв., МРЗ стане 933 лв.? Спекулантите на всякакви нива ни свалиха по няколко кожи през последните кризисни години, но се оказва, че сега страшилището МРЗ ще ни доубие!