Сладкодумникът, посветил се на децата

За жалост днешното бездуховно съвремие не престава да захвърля в безмълвния мрак на пренебрежителната забрава светли имена от родната ни литературна история и духовност. Сред тях е литературният творец Атанас Душков, един от ярките ни сладкодумни майстори на четиво за деца.

Причините за това недостойно и унизително загърбване на изконните ни духовни стойности трябва да търсим преди всичко в целенасоченото маргинализиране и подценяване на духовните потребности на нашия съвременник, особено на подрастващите поколения, от страна на компетентните държавни органи на днешна капиталистическа България. Инак как да си обясним отсъствието на вестници и списания за деца, закриването на Централния дом на детската книга, Седмицата на детската книга и на изкуствата за деца, изпращането в историята на фестивали, конкурси и други традиционни национални и регионални изяви, свързани с духовното развитие на децата и младежта у нас. Едва ли трябва да ни учудва бездушието и към литературните творци. Безцеремонното сриване на националните духовни ценности е с опасни последици, затова е наложително да се връщаме към личности, чийто житейски и творчески път е обогатил родната ни духовна съкровищница.

Атанас Душков е роден е на 23 октомври 1909 година в гр. Копривщица в семейство на будни интелигентни родители. Семейството се мести в гр. Фердинанд (дн. Монтана), където баща му е назначен за учител в местната гимназия. Още като ученик бъдещият поет е принуден да работи по строежи, тухларници, като хамалин и продавач. По-късно учи в софийското полиграфическо училище и работи като словослагател в печатница. Като ученик и работник участва в литературния кръжок "Ученическа мисъл" и през 1927 година издава в. "Зидари", като сам го списва, набира, печата и разпространява. През 1926 година публикува и първото си печатно произведение "Копачи". А като студент по славянска филология в Софийския университет започва да сътрудничи на в. "Зора". Притиснат от материални затруднения, напуска аудиториите на Алма матер и се препитава, като пише за столични издания - "Обзор", "Литературни новини", "Мисъл и воля", "Светлоструй", "Литературен глас" и др. Междувременно сам редактира хумористичните вестници "Гайда", "Елаж", "Смей се, Палячо", "Бодил", литературния в. "Порой". Търсейки себе си като творец, израства под благотворното влияние на големите имена в изящната ни словесност. Неслучайно издава възпоменателни листове за Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев и др. Печата стихове, епиграми, басни, често се появява по страниците на вестниците "Заря" и "Зора" и става популярен в литературните ни обществено-политически среди.

След Девети септември заминава на фронта и работи като военен кореспондент. После се включва активно в културното строителство на страната ни и работи във вестниците "Ден" и "Земеделско знаме". Вродената му неудържима обич към децата го отвежда в детските издания "Кладенче" и "Славейче", на което е дългогодишен заместник главен редактор. Пише стихове, разкази, приказки, епиграми, гатанки и името му нашумява като един от най-влиятелните и търсени автори за деца. 

Присъствието му със зрели самостоятелни творби в националния ни литературен живот датира от средата на 30-те години на миналия век с появата на бял свят през 1934 година на "Заю Баю радиолюбител" и "Момъкът с латерната". През следващата година той привлича вниманието на младите си читатели със своите интересни "Весели приключения" и "Майчино сърце", последвани от една внушителна поредица от заглавия, посветени преди всичко на любознателните ни малчугани, за да стигнем до последните му издания - "Чета от момчета"(1985), "Песни от градината" (1988), "Весела команда" - (1989 г.), "Мама, татко, аз и батко"(1989).

В своите повече от 80 книги Атанас Душков се проявява като поет и писател с изключително чувствителни сетива и като истински сърцевед ни пренася в естествените неподправени детски преживявания, улавя и най-незабележимите трепети и вълнения на детското сърце. Умее да приобщава малките си събеседници към поведението на животните, на които приписва детски, човешки увлечения, игри и занимания. В немалко свои произведения авторът ни докосва до благодатната атмосфера вкъщи, топлината на домашния уют, полъха на майчината обич, която щедро дарява най-сакралните свои чувства с неизчерпаемо умиление на своите скъпи рожби. В редица свои творби поетът отвежда читателите си сред природата, в гората, за да почувстват тяхната примамлива красота и обаяние и вкусят от сладкия аромат на плодните растения ("Горските ягоди"). Нерядко ни прави съпричастни и към горчивите преживелици на горските обитатели, за да предизвика детското съчувствие, състрадание и обичта, привързаността на детето към заобикалящия ни животински свят ("Защо Мечо се разболя?", "Доктор Петлю"). Авторът сръчно умее на увековечава в стих постъпките и нравите на крилатия свят. Дори и Щърка в "Зъболекар Щъркелан" влиза в ролята на медик и най-старателно и грижливо лекува зъбките на своите хвъркати събратя.

В никакъв случай обаче нямаме право да затваряме Атанас Душков само в тесните рамки на детската тематика, макар че и тя е твърде обхватна. Неговото чувствително и талантливо перо винаги откликва и на патриотичните стремежи на нашия народ, ратува и за висок морал и нравственост и ни впечатлява с невероятния си горещ повик за повече хуманност, добросърдечие и душевна чистота не само във внушителното му творчество за деца, а и в творбите му за възрастни. Но тук му е мястото да отбележа, че в българската литература нямаме друг наш автор, който да е посветил и отдал така пълнокръвно, мащабно всичкия огън на творческото си дарование на децата.

Личното ми запознанство с Атанас Душков стана чак в началото на 90-те години, когато го посетих в столичния му дом, за да направя интервю с него. Оказа се изключително скромен и гостолюбив събеседник. Остана даже изненадан, че съм го потърсил в това размирно и разрушително време, когато улици и площади се тресяха от безумните набези на безпощадната и необуздаема площадна "демокрация". По това време домакинът ми живееше в скромно жилище със съпругата си. Беше прехвърлил билото на 80-те. Позаинтересувах се какви са впечатленията му от нашата детска литература. А той, който плуваше цял живот в нейните примамливи води и следеше отблизо нейното развитие, заяви, че трябва да се гордеем със сътвореното ни художествено четиво за деца и юноши. Оцени високо приноса на П.Р.Славейков, Вазов, Чичо Стоян, Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Йордан Стубел, Калина Малина и мн. др. Според него това креативно присъствие на творчеството ни за деца в духовното и нравственото ни битие се дължи до голяма степен и на благотворното влияние на руската литература: Пушкин, Толстой, Горки, а по-късно и на Чуковски, Маршак, Михалков, Гайдар, Прившин и други даровити автори от братската славянска страна.

За голямата популярност на четивото ни за деца в миналото той смяташе, че голяма заслуга са имали издателства, редактори, разпространители. Инак едва ли бихме имали такава богата периодика: "Звездица", "Пчелица", "Детска беседа", "Картинна галерия", "Въздържателче", "Дружинка", "Пламъче" и др. Същевременно изрази и признателността си към активното съпричастие и на издателствата - "Хемус", "Т.Ф. Чипев", "Български писател", "Христо Г.Данов", "Отечество". Определи обаче като изключително важна ролята в този бурен издателски процес и на редица талантливи отзивчиви художници - Александър Божинов, Христо Лозев, Вадим Лазеркевич, Илия Бешков, Борис Ангелушев, Стоян Илиев, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Любен Зидаров и др. 

С мъка обаче озаптяваше разочарованието и огорчението си от днешното унизително състояние на духовния ни живот, литература, особено на пренебрегваното творчество за деца и юноши. Много му тежеше изчезването на детските издания, в това число и сп. "Славейче", излизало някога в десетки хиляди екземпляри. 

В същото време Атанас Душков се възмущаваше от налудничавия внос на чужда литература, в това число и на детска, голяма част от която е със съмнителни художествено-естетически качества, но това не пречи да залива книжния ни пазар.

Сериозно го безпокоеше отсъствието на интерес и грижи от страна на властимащите, липсата на организации, които да се занимават с предлагането и популяризирането на детската книга. Според него в тази насока изключително важна е ролята на училището, читалищата, библиотеките и другите културни институции. Жадуваше да види патриоти с възрожденска нагласа. Съжаляваше, че има хора, които поставят над всичко своите комерсиални интереси. "И все пак не губя надежда и твърдо вярвам, че не всички са покварени, има хиляди чисти и неподкупни българи, които милеят за българското и за сполуката на българската книга. В тях ми е надеждата!" - каза тогава той.

Атанас Душков напусна този свят на 3 юни 2000 година, оставяйки едно забележително човешко и литературно наследство за поколенията.