От редактора
Реформа? Не - ликвидация!
/ брой: 174
Вежди Рашидов упорито продължава да убеждава тъй наречената българска културна общественост (и себе си!), че осъществява реформа в областта на културата. "Реформата, ако забелязвате - възкликва той наперено - нищо не се закрива!", след което засипва телевизионните зрители с примери от провинциалния град N, в който имало 4 театъра с 4 директори, 16 зам.-директори, 10 дърводелци и 20 чистачки. Но почти навсякъде в своите граматично сбъркани изявления не обяснява какво ще се случи с "реформираните" театри, опери, филхармонии и оперети. А в реплика срещу мнението на поета Недялко Йорданов в столичен всекидневник, че осъществява "второто убийство на театъра" същият Вежди се прави на "разгневен бунтар", след което едва ли не сърцераздирателно изхленчва, че "театри в България е имало, има и ще има".
Ами да, както някога имаше цирк, а днес няма. Впрочем има толкова много циркове, че човек може да пукне от смях, като гледа номерата на родните ни управници, включително жалките управленски кючеци на самия Вежди.
И тъй театър "Сълза и смях" се "влива" в Народния. И къде отива? Няма го. Смоленският театър се... "обединява" с Пловдивския. И какво остава от него? Нищо. Балет "Арабеск" се "слива" с Музикалния. И какво става с балета? Хваща го липсата. А операта в Пловдив, филхармонията в Русе?... Да изреждаме ли още?
Тези дни световноизвестният цигулар проф. Минчо Минчев определи някои от осъществяваните трансформации на културни институции у нас като "безумие" и се усъмни в смисъла на подоба "реформа". По същия начин прозвучаха и мненията на театрали, продуценти, общественици, творци.
А простата истина е, че гениалният финансист Симеон Дянков реже бюджета за културата както му падне, докато послушният Вежди ликвидира със замах емблематични културни институции, като се прави на обиден "бунтар" и какво ли още не. Айде стига!